За Виктория94
Не е мъж, който с езика повдига камили...
Не е мъж, който пред жените се сили.
Не е мъж, който изпива ракия два литра.
Не е мъж, който по кръчми се скита. ...

Мелодичен и лиричен Български некомерсиален хип хоп с припев на английски!

И отново,
както винаги –
надолу, бегом по стълбите –
все Пепеляшка,
все Пепеляшка. ...

Сливаме се в цветна тишина,
когато любим се с душите.
Обичта е като светлина –
и истина искри в очите.
Тогава всичко е прекрасно. ...

на чувства нека
всеотдайна - любовта -
и урожайна

/на дъщерите ми/
Дойде тук самичка,
малка, желана.
Дарихме се с обич,
нарече ме "мама". ...

Аз съм като солта
Полепвам по кожата ти. Понечваш да ме "изтупаш" с ръка от нея, както и от живота си. Но, уви, пръстът ти е порязан от острия ти език и солта навлиза дълбоко в раната.
Допираш устни да ме изпиеш, но ожадняваш...за още. Вкусът ти хареса. Вкус, който досега винаги ти е липсвал.
И разб ...

Врабче самотно под сайванта
на стара лавица стоеше.
С крилца, от студ трептеше,
а люта зима вън сновеше.
От много дни все беше гладно, ...

Слезнáл от слънчева каляска,
денят се спуска към нощта.
Душа от тъмното се стряска
и в нея гасне ми свещта.
Запълващ всеки светъл ъгъл, ...

стихът
оживява
думите

Там във Добруджа, в свещената земя
разкъсвана безмилостно от ветровете
познала гнет, напоена със кръвта
на жертвите посечени от враговете,
там един въпрос покой не дава ...

Сам. Отново сам.
Само със пронизващата остра болка.
Знам. Това е за последно, знам,
тъга да ме обвива като облак.
Вали. Във мен вали. ...

Автор: Генка Богданова
Галено детенце мило,
пак до мене си се свило.
Чакаш приказка поредна.
Време е при теб да седна, ...

Ето, че я чакам във студа.
Младите крака са на перона.
Пее ми замръзнала Луна.
Скоро ще ме стресне телефона.
Брулят ме красиви светлини. ...

Смарагдова пролет
Розата тихо изрече ми слова,
с нежни, шептещи листа,
За върнали си блясъка очи,
отмили ледени сълзи. ...

Летечки балони на небото оформуваат триаголник
им ја предавам својата гордост
во ѕвездена кочија ќе стигнат
пораките што ти ги упатив
напишани се со кинеско писмо ...

Усмихни се отново, момиче,
усмихни се на изгрева нов,
стига след илюзии тича,
радвай се на живота си нов.
Повярвай ми, мило момиче, ...

Стоях точно пред него и го гледах право в очите, в онези очи, които си мислех, че всеки момент ще се предадат и ще покажат слабостта си, отронвайки поне една сълза, сълза от болка, обида или пък може би от страх, да не бъде наранен.
Той не помръдваше и дори за секунда не мигваше.
Чудех се как да тъл ...

Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
А сред възгласи шумни "Горчиво!", под звън на камбани.
В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
И с коса – тъмно злато – небрежно по теб разпиляна...
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така. ...

Нека бъде светлина
в днешното беззъбо време,
но под гъстата мъгла,
хищник, прави се, че дреме.
Студ пощипва нежна плът, ...

310. Тишината може да ни обясни всичко, стига да желаем да се вслушаме в нея.
311. Когато всичко изглежда изгубено... всъщност е спечелено най-важното, поуката.
312. Няма смъртоносни рани. Има смъртоносни удари.
313. Никой не знае колко е голяма вселената, но мнозина от нас знаят мащабите на човешка ...

Според класическото тълкуване на еволюцията, интелигентността (говоря в по-специфичният за човека смисъл на дума) е дала на хората способността да станат господарстващият вид на планетата. Тя се е оказала най-силното "оръжие" на еволюцията в борбата за оцеляване. Дала ни е способността да работим с ...

Блестят сърдито фарове в лицето ми.
За кратък миг посоката е сляпа...
Дъждът - хлапак немирен и безгрешен
във локвите безцеремонно шляпа.
Чадърът над главата ми ме пази ...

Баба Али бе рядко нестандартен мъж. Роден в Силистренско село, той бе отраснал около полата на баба си Али. Децата му лепнаха тутакси прякора Баба Али, от който той не можа да се откачи цял живот. Ненавиждаше това обръщение и в изтерзаната му глава то звучеше някак си по-героично като Али Баба. Лоши ...

* * *
Поезия.
Думи от различни
ветрове.
* * * ...

Залостени врати отварям!
Изгубени души помазвам!
Затворени очи целувам!
С грешните души лудувам!
Вещици обречени сънувам! ...

Сърце ли нямаш? Всичко е наред.
Разбирам те защо си го изтръгнал.
Когато дълго викаш без ответ,
е все едно защо и как си тръгнал.
И не че има връщане назад, ...

>

Омръзна ми вече да бъда добра.
Винаги чуждите болки лекувах.
За мене това беше трудна борба,
но все пак молбите ви чувах...
Няма безкрай да я карам така, ...

Животът ни е чудна бъркотия
и дните шеметно изчезват в смях.
А в тази луда, огнена стихия
АЗ НЕ СЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО БЯХ!!!
Жена съм – руйно вино. ...

Какво е Раят? Къде се намира?
Как изглежда? Хубаво ли е там?
Въпроси...
Въпроси, на които можех да отговоря, изричайки само името ѝ.
Раят беше там, където се намира тя. ...

Почернени са на хората мечтите,
неосъществени, невъзможни.
Когато небето прибере хилядите души,
става тъмно и мъртво
като пепелта от угасената ти цигара. ...

Има грешки, които са направени с желание.
И да има факти да го предсказват,
свързано е с една част от секундата невнимание,
колкото и след това да се наказват.
Има неща от живота, които са необясними, ...

Труден човек е.
Може да се сърди с дни наред и ако не я потърсиш, тя няма да се обади.
Защото знае, че е права.
Почти винаги права, сякаш безгрешна.
С начумерен поглед. ...

Есента напомня сезоните на любовта ни.
Как след едно горещо лято
сутрините с теб станаха студени.
Листа, изгорели от горещи страсти
и сърца след тях, оставени на части. ...

Не, не съм нито зла, ни добра,
от послушна пък няма и помен,
аз, човече, съм просто жена,
настояще, копнеж или спомен.
Как ще бъде, ти сам избери, ...

Октомври...
Той пак е влюбен вятърен хлапак,
душата ми във шепите си сбира,
за двама под небесен похлупак
една любов през времето пулсира. ...