Бай Георги работеше в завода вече четиредесет години. След казармата веднага започна работа. Времето бързо се изниза и сега му оставаше само година до пенсия. Тъкмо когато си мислеше, че всичко се е наредило, жена му се представи пред Господа. Синът му замина на работа в Англия и той остана съвсем с ...

Със тебе ще срещнем в друг живот.
Във този не е писано да бъде.
Отдавна стана време за любов
и все към теб вървях, но се загубих.
Сезони ще се сменят и години, ...

мъртвите
мухи по пода
ми нашепват
че не съм
напускал стаята ...

Лора беше на четирсет и шест години. От над двайсет години служеше вярно на катлическата църква и спазваше всички Божи правила. Смяташе себе си за почти безгрешна, доколкото е възможно за един грешник, какъвто е човекът по природа и често търсеше поводи да го спомене. Но не с цел да се изтъкне, тъй ...

Мислеа дека сум невидлива жена
облечена во обичното.
Јас сум камен што зборува
што никого не сопнува
и тежи на македонска земја. ...

от
парàта
повече
е
свободата

В ръцете на чужди мъже
прокрадва се твое докосване;
разделят ни хиляди светове,
за нова любов май готови сме.
На отсрещния бряг на реката ...

Седя на радиатора и зъзна
Седя до вентилатора и се потя
Чудя се дали каприза ми ще ме убие
или скуката
Подскачам на един крак и броя ...

Всичко пропуснах в този живот
детство, младост, семеен хомот.
Вече и средната възраст премина,
всичко отлагам, а времето мина....
Моите приятели стари с внуци играят, ...

Не заключвай, мамо, пътната врата,
остави да свети крушчичица една.
Твоят син изгубен, обиколи го света
и сега се връща скръбен у дома.
Не проклинай, мамо, своята съдба, ...

Времето и вятърът нищо не оставят след себе си. Само спомени. Повечето от тях те карат душата ти да страда. Стоиш и гледаш старата си бащина къща, която е събрала спомени от четири поколения и много паяжини .. Децата, които се родиха в нея, излетяха като птици да търсят нови хоризонти. Старите, един ...

ЗАКЛЮЧЕНО ВРЕМЕ
Росица Чакърова
Часовници... А пълно е с безвремие.
И пулсът му отмерва вечността.
Как искам само миг да й отнема ...

Понякога обръщаме се с гръб
и дишаме във своята вселена.
И стъпките назад към теб мълчат.
Душата ми е празна и студена.
И ставам рано в някой скрежен ден. ...

омразата пред
ЛЮБОВТА разкая се
и стòпли РÀЯ

- Искам един ден да стана заможен и богат - каза ми Тревър.
- Успех, приятелю, ще се радвам за теб - отвърнах.
- Ами ти?
Аз ли? Не знам.
Всъщност, един час повече прекаран с нея е достатъчен.

Кутия празна, без писма,
на прашната полица престояла
кому ли е потребна тя сега,
захвърлена и посивяла.
Една старица стиснала в ръка ...

В дланите ми легнало е Лято
и издишва мирис на лаванда.
В миглите - тъкачки птиче ято
премятат черга през веранда,
сбрала дирята ми в пищна сплитка: ...

На всяка утрин и на всеки ден,
аз, като на подарък гледам.
Надеждата, надеждата е в мен,
а тя умира, знам, последна.
Живота наш, планиран е така, ...

19.
Нали ни пробваха, направиха ме отряден командир. На втори отряд – нашия курс. Златан заместник.
А на първия беше една Маргарита – лека лигла, комсомолска натегачка, злобна, макар и хубавичка.
Това беше в Радиново, дето веднъж го споменах.
Та посред войнишките изпращания една сутрин се оказахме б ...

Баба Меца
Баба Меца из гората
тръгна сам-сама.
Две мечета, две братлета
води за ръка. ...

За какво да се преструвам,
че ви харесвам,
повече се разбирам
с непознатите,
аз дори не съм себе си ...

НАМЕРИХ КАМЕННО СЪРЦЕ.
Полегна във дланта ми.
Със остри ръбове не бе,
пулсираше - Баща ми!
Стопли пръстите, дланта, ...

У тебе виждам нещо несъзримо -
мечта и идеал, и страшна сила,
и плам, и капка горделивост,
и моля се, не си отивай!
Аз храм в сърцето си ти построих. ...

Вселената е толкова голяма,
а тя е малка - колкото сълза,
колкото ръката на дете,
като знамето на Райна,
като майчино сърце; ...

Глава XXVII
Очите ѝ натежаваха. Цялото напрежение от следобяда обаче, бавно отстъпваше място на приятната омая на бялото вино, което сервираха в самолета. Ирина рядко си позволяваше какъвто и да е алкохол, особено при полет, но днес нищо не вървеше по правилата. След скандала, който им спретнаха слу ...

Помня блясъка в очите ти,
помня вкуса на устните ти.
Помня как дъха ми спираше,
щом в очите ми се взираше,
помня лицето ти красиво ...

„Аз съм прасе всепризнато!“,
рече старика на крак.
После горчиво заплака.
„Аз съм ужасен глупак!“
„Нищо ти няма, човече!“, ...

Всеки има по една такава жена. Обикновено е по-млада. Има много пламък в очите. И те обича, когато не си и за харесване. Толкова е усмихната, че чак е съмнителна. Изглежда дива и свободолюбива, времето не я притеснява. Тя не се води по него, изглежда сякаш то се нагажда по нея. Тя не е шумна, но вин ...

Човек е заобиколен от хора, а се чувства по-сам от всякога. Или какво е общото между Юнг и Фейсбук.
Звучи като парадокс, а всъщност е крайно логично. Юнг примерно описва проблемът, но той е достатъчно елементарен всеки да го види, стига да иска. Тези които разбират от икономика, ще го схванат най-ле ...

Аз грешница бях.. грехове трупах...
мечти събираха прах.. аз грешница бях.
И по пътя все по тъмен и по стръмен.
ту падах.. ту изморена вървях..
Аз грешница бях... когато истината.. ...

Площадът е препълнен от народ.
Крещят и викат сякаш почва мача:
Ще победим!... Това не е живот!...
Някои презапалени и плачат.
Анархия е, ала във синхрон. ...

Задушница е.
Простете.
Пак при вас сме със цвете
и поглед унил,
а пожълтелите снимки ...

МАЙКА
/безценно/
Подарено време, мигове и часове
Ревнувам те дори като заспиваш
Ти си мойто половин сърце ...

Очите ми звездите гледат.
Отново вперени в ноща.
Небето тъмно в белота открило...
Една потънала в тъга душа.
Едно сърце, копняло за любов. ...

– Оттука до залеза има две педи път!
Голямо упътване, няма що. Но все пак благодарих. Значи ме чакат два педи.
Човекът не беше хижар. Нито стражар, нито лесничей. Не беше дори Педя човек-Лакът брада.
Не. Той нямаше даже педя ръст. Но имаше лакти, протрити. И брада нямаше. Носеше униформа. И как ли б ...

Понякога съм тънка, като леден вятър,
и лея мислите си сънени, сурови,
устата ми се сцепват в здрача
от страха да не заплачат отново.
Понякога танцувам, като мисъл, ...

Залутах се в гора от хора, изтощени от умора.
Препъвах се в лиани и във храсти,
заплитах се във паяжините от страсти.
Обърках се съвсем накрая!
На къде да тръгна – хич не зная! ...

Ако докосне пак челото ми
със леденостудените си устни
на сивото презрение досадата,
ще мога ли отново да се скрия
зад откровенията ваши неизказани ...