Твърдиш, че нощта е противна...
твърдиш, че луната е зло...
за тебе денят е светиня...
а слънцето – властния Бог...
Нощта е обаче загадка... ...

На Времето по циферблата,
зареяна в пространството стрелка;
нанобрънка от вселенското зачатие,
с едничка привилегия – душа.
Докрай навита е пружината витална. ...

Безкраен къс земя.
Моя,
вечна,
плодородна.
Длан, протегната ...

Защо да мразя,
когато и омразата, и любовта
са еднакво изгарящи чувства.
Затова вземи светлина от моите очи.
Никога не мрази, а любов ми дари. ...

Наблюдавано отблизо....
Жената - мечта 27.12.2017
Преди да се ожени мъжът си мечтае
жена му да бъде в света най-красива,
но... стане ли негова - той вече желае ...

Наследство от обич
Понякога ви чувам във съня си,
усещам топлината ви дори,
ръцете ви ме галят и прегръщат
и тихо ми шептите "дъще, продължи"! ...

Вървеше през града. Сам. Нощния хлад, в комбинация с тъмнината, караха тялото му да потръпва. От ризата на гърба му се подаваше красиво, бяло перо, което той грижливо прибираше под плата и за пореден път.
Тъга примесена с досада напомниха за последния път, когато хората забелязаха перата му. Подигра ...

Не вярваш в мен, защото съм различна,
защото черпя въздух от мъгли,
защото възприемам всичко лично,
защото ти показвам как боли...
Не вярваш в мен, защото крия бури ...

Искаме в новата година
грижи и щастие за всеки да има.
И за бедния да има май -
за туй душата ми мечтай.
Вижте на улицата просякиня - ...

Чувства
Показвам чувствата си всеки ден,
не ги крия, раздавам ги, те са част от мен!
Бушуват, разпокъсват ме, а съм обикновен,
понякога скромен и много директен. ...

***
„Плаче юначе. Птиче. Мечта.
Няма калпаче. Тичам в калта.“
Ваньо написа още два стиха и състави първата строфа от своето нежно посвещение. Момчето се почеса по носа, защото го сърбеше, и реши да слезе в пристройката при баба си, която му готвеше палачинки.
– Наспа ли се, моето момче? – попита го ...

КОНКУРСА МИ ЗА ДОКТОР
Бях в Пловдив.Месеца не помня.
Навярно беше в пролетта.
Печеше слънцето бездомно.
Аз цял ден сядях да чета! ...

Те нареков див ветар
и те пуштив да си играш
со моето перче
те нареков шумска јагода
и сакав да го вкусам ...

Надявам се на утре,
сякаш е обещано.
Надявам се на едната истина
в думите на обещанието.
Надявам се на верността ...

До теб ми е възможен всеки полет
в свещените предели на очакването.
Не ме завивай — да останат голи
перата на посоките изплакани.
Всевишните слова ме нараняват, ...

Тихо тя дойде в нощта
и ни изпълни с топлота!
Донесе надежда за идната година,
та така и до амина!
Да бъдем всички по-добри ...

В кръчмето до нас запознах се
с възпълен човек – на години,
с брада, бил пътувал навсякъде...
Премеждие той сподели ми:
- След път денонощен из преспите, ...

Борса за човешко месо
/синопсис за късометражен филм/
По улицата препуска велосипедист. Той е със слушалки на ушите, слуша музика и язди велосипеда си. През рамото му е преметната черна чанта. Велосипедистът влиза в Борисовата градина и приближава към езерото с лилиите.
На отдалечена пейка е седнал ...

Виждам среднощен мост в луна огрян
в небето между облаци прострян.
На него съм облечен в бяло,сам.
Стоя в средата и гледам
хора се тълпят от двете му страни. ...

Като клада запалена е блеснала сцената!
Гладни погледи са вперени в нея.
Като гладиатор, на арената
артистът сам излиза да пее,
да изгаря, да кърви, но да се смее! ...

Стрина Ернестина се измъкна невредима след двучасова безмилостна битка в Джъмбо. Закупи жизнено необходимото за семейния уют лилаво джудже за 3.40 лв., което поразително напомняше на прасенце - касичка. Придоби и метличка с пискюл с идеята да я забоде посредством гвоздей над репликата на Дега в кори ...

Со сето време ти зборувам
Има мигови кога се оддалечувам од се` -
се до средината на разделбите
и животот што одминува -
доволно далеку, ...

Във тази нощ в която тихо чезне
Луната златна в черното небе
посипа се от облаците сняг...
Студът прегърнал капчиците влага
танцуващи въздушния си танц ...

Година след смъртта на гроба,
поднесох в твоя памет цвете,
сега в майчинската ми утроба
едно момиченце расте.
На болката от твойта липса ...

Нощта покорно се снишава.
А небосводът грей висок.
И някак си по-светло става.
Във яслите се ражда Бог!
Ликувайте! И почетете ...

Црнокосите го вртат светот
затоа што се најбројни
затоа што сакаат вистински
затоа што ѕвечкањето на нивните чевли
потсетува на годишните времиња ...

Умът И с едно на нула води,
желанието И го оспорва.
Мангото не е сладко,
мисълта за мангото е сладка.

Челядта сърцата ни сгрява.
Единайсет е. На прага на
святата нощ,
той отново се ражда –
Исус, не сред лукс, а ...

ДЕН
През мъглява синева слънцето огрява
заснежена равнина.
Едва улавяш тих ветрец да си играе
със заснежени клони. ...

Губейки човешкият си вид,
тихо и безропотно умирам.
Животът ми отдавна е разбит...
За децата ми – сега разбирам.
Ежедневната ми сива мъка ...