Там, където гнездят орлите,
По-високо от всяка земна мисъл,
по-далече от всичко на света.
Там, където гнездят орлите,
където не може да стигне куршум, ...

В самотата – самотни,
в добротата – добри,
в лошотията – лоши,
във тъгата – сами.
Ето спуска се мрака, ...

Докосване
Не вярвам аз на думите написани.
Премного скъпо взеха да ми костват.
Единствено – на сбъднатите истини и то –
от теб когато ме докоснат. ...

Във земния живот до днеска
сменил съм вече много ризи.
Във дни със треска и без треска
ми бяха всекидневни визи.
И бяха визи в ден отруден, ...

Над смълчаните поляни,
сред притихнали оврази
снегове в умора лягат
силата си да опазят.
Покрай тях пътеки стелят ...

Със брада посивяла без покой ще пътуваш
и за тебе светът ще е малък
всред тълпите от хора ти ще бъдеш самотен
ще прозира навред суетата
ще залиташ по пътя и ще бъдеш проклинан ...

Бяло лице върху бяло тяло на слънчево поле
в миг на самота с вода от спомени измива се.
Пресича бурното море със своите бели крайници
и милва нея с белите ръце, докато водата за секунда изпарява се.
С бяла мисъл на белязания влак качва се и поклаща се ...

Старата липа
И тази пролет, облечена в зелено,
погледна мъдро старата липа,
изтръска зимните тревожни мисли,
закъта в клони птичите гнезда. ...

Като капка роса –
отнесена от вятъра щур,
лазеща, падаща, но спасяваща.
Като огън-амур,
опожаряваща клада. ...

Когато ме изправят
пред Трибунала на Честта,
когато ме попитат:
- Как е името ти?
Ще отговоря: - Нямам име. ...

Всяка прилика с лица и събития е случайна
- Чуваш ли ги, дъще? Как хубаво пеят! Листата им потрепват и галят ухото. Песента им напомня шуменето на реката, рано напролет, когато снегът започва да се топи, но още не е събрала достатъчно сила да отмие част от брега както само тя умее. Вятърът само това ...

Неведоми са пътищата Божи...
Любовно-уникален план...
И няма разум, който да оспори
маршрут от Господ начертан...
и няма учен, вещер или фея ...

Не знам дали знаеш,
че измислих името си,
но същността си не...
знай проникна в нея...
Като ураган изведнъж ...

Докосваш лицето ми с нежна ръка,
а аз от вълнение сричам!
Каквото го може красива жена,
невкусил безбожно отрича!
Мислители нека поклащат глави – ...

Жигоса ми сърцето, щом те зърнах,
отвори рана в него толкова дълбока,
не мога да я излекувам и претръпнах
да те обичам, а ти да бъдеш тъй жестока.
Не мога да летя без теб и да се рея, ...

Дори години много да изминат,
ще помня, рожбо, твоето лице,
с усмивката в очите ти щастливи
и пламъчето, що във тях расте.
Ще чувам и смехът ти като вятър, ...

Думите неверни с лекота се нижат,
Без капка разкаяние служат за преграда.
Очите се преструват, че твоите не виждат,
така по-лесно сякаш се забравят.
И падам, после ставам, в отчаяние потъвам. ...

Ами, реших ей тъй – от раз,
сред поетите големи,
тихичко да се внедря и аз,
без много да ми дреме!
Какво ли толкова да мисля.... ...

Не мога
без любов.
Не мога.
Една едничка само,
докоснала неволно ...

Другар, господин, приятел 21.04.2017
Преди на всички казвахме "другарю".
Сега сме "господин и госпожа",
но съществува и понятие,що сгрява -
към някого да се обръщаш "по-така"... ...

I. „СЯКАШ НИКОГА НЕ СА БИЛИ АНТИКИ“
Предимството да имаш антикварен магазин е, че ти самият се чувстваш много млад. Не че Ана беше стара – едва навършила 38, но на фона на лакираните мебели, чийто вратички се отваряха сякаш с безброй прозявки и въздишки, восъчните цветя, пожълтелите дантели и черно- ...

Искам сто години назад времето да върна,
на висок чардак да се усмихна и озърна,
за да бъда с китка зад ухо и елек – атлаз,
като най-лична мома със сребърен чапраз.
Ще си сложа аз премяна от дантели и сукман, ...

Анабел вече подушваше екваториалните гори и впрегна малкото си останали сили в полубяг. Задният ѝ ляв крак беше сериозно пострадал преди три дни при нападението на прайд лъвове. В настаналата паника загуби от очи Мия, дъщеря си. Повече не я видя. Отказа да тръгне. Чакаше я. Тогава стадото я изостави ...

Не си задавам никакви въпроси,
в пределна яснота живея.
Любов от никого не прося,
да заблуждавам също не умея.
Ако поиска някой, нека ме попита ...

Когато се разпадат ореоли,
картинката е повече от жалка –
кралиците безпомощни са голи,
а неми са ръждивите писалки.
Бракувани са бляскави каляски ...

Ти си радост за мене, дете,
топло слънце във ледена зима,
късче вечност от мойто сърце,
и опора в душата ми рима.
Аз за тебе съм твърда скала, ...

Село, село – расло на могила,
с кал и слама къщички наплело,
сън ли си, наяве ли си било?
Помниш ли човеците си, село?
Колко бяха? Шепа стари хора, ...

1-ва прилика:
Подобно на затвора и Фейсбук е пълен със серийни убийци... на време!
2-ра прилика:
Подобно на затвора и във Фейсбук влезеш ли, оставаш за дълги години, дори до живот.
3-та прилика: ...

Парѝ убиват любовта.
Пàри не изтритата сълза!
Парѝ заробиха Света.
Пàри мисълта за теб!
Пари в житейско езеро, ...

Някога, в забравено селце,
се родило Златното дете.
С чудна дарба и с душа богата -
то общувало дори с цветята...
- Здрасти! Как си, хубаво Лаленце? ...

Преди да си тръгнеш, вземи частица от мен.
Грижи се за нея и тя ще те следва и в
мрачния ден. Когато си тъжен на нея кажи
и частицата малка за теб ще гори.
Чрез нея ще зная всичко за теб, ...

СЪБУЖДА СЕ ГРАДЪТ
На розите листата започват да стърчат,
и птички как летят и облаци вървят,
в небето синьо мънички облаци вървят,
сега е сутрин и събужда се градът. ...

Не мога да отгатна какво мислиш в този час.
В дълбок сън ли е потънала твоята мисъл,
или буден се разхождаш по пътеката на уханието
в пролетните вечери на нашата младост...
Помниш ли бадемовия цвят, бялата акация, ...

Аз съм странна и с пороци,
трудно се забравям,
някой ми рисува слънце
по краката.
Червената кутия се усмихва ...

Не стихвай в океан от мечти,
че водата бистра е като сълзи.
Не стихвай в моите очи,
целувай и трепни.
Не стихвай на прага, ...