Живеел нявга в блатото жабок.
Безгрижно си подскачал скок-подскок.
Похапвал си личинки и мухи
и скрит в листака дремел до зори.
Веднъж той засънувал чуден сън: ...

Храм градя от пепел.
Спомените бавно тлеят.
Цветни, черни, смешни.
Паметни, погрешни.
Пасха и неволя. ...

В колата, докато хлапето ме вози се отдавам на размисли. Ако сдобря Борил и Драшев, трябва да ме викнат да помиря и Северна и Южна Корея. От друга страна ако се получи, живота ми ще стане много по-лесен. Исках да остана да си работя за Драшев, като шеф той беше много по-приятен от Борил. Получих скъ ...

Просто не знаят къде да се спрат, зажаднели очите ми,
от очите ти минават на устните, после – косите ти.
Коя част от лицето насреща ми първо да любят –
ще се спрат на една, но за друга веднага тъгуват.
Ще ги затворя затуй и ще пия ликът ти със пръсти, ...

Персонална фенка
Актьорът Илиан Кралевски въздъхна. Тежко и с премерена доза драматизъм. Направи го патетично, като че беше на сцена. Споменавайки това място, където част от народа прави какво ли не, само и само да му ръкопляскат, да получи цветя и други ухажвания, трябва да се върнем малко назад в ...

Можехме да създадем нещо прекрасно,
но ще останем недовършени,
като откраднатите целувки в мрака
като прегръдките, които не се сбъднаха
като децата ни, които не се родиха. ...

Днес
Какво и днес ми трябва още?
Утрин – пак да ме посреща,
а през прозореца отворен,
слънцето да ме поглежда. ...

Сбогом моя любов - ненагледна
дала ми такива големи криле
с тях света да обърна и седна
примирен, че не искаш да бъда до тебе
Сбогом моя любов - разноцветна ...

Топла, идва нощта,
запленена от спомени,
пак заспивам сама,
със сълзи неотронени,
и потапям лице, ...

Днес дъждове проплакаха,
стари рани докоснаха.
Локви пълни с тъги,
от изминали дъги.
Дъждове проплакаха, ...

Демокрацията в Турция умира,
никой не може да го спира.
Ердоган на Аллах да благодари,
че народът ще го боготвори.
В стремеж към абсолютна власт ...

Нека
всеки пребивава
и пребъдва в Божията
обич и благословия
и ...

Да си истински
това не се променя.
Така се раждаш
и остава до живот.
Човек с човек се заменя ...

Нощта е като плюшена завивка
прегърнала заспалата земя.
Месецът със дяволска усмивка
плува сред звезди и тишина.
Лек ветрец се гони из гората ...

Беше на възрастта на баща ѝ и тя постоянно повтаряше, че не може да изпита физическо влечение към него. Сложил тъмните си очила, той й напомняше на Адриано Челентано - един от любимите ѝ певци, с неговата знаменита песен "Confessa". Тази мисъл бе проникнала като змия в подсъзнанието ѝ и пося там тай ...

Долавяш ли плача на душата ми?
Сякаш клавишите на тъжно пиано,
Играят из мрачните нощи.
Усещаш ли дъха ми още?
Изплашен, затаен от сълзите. ...

Езерото от неговият извор
напред и назад се разхожда,
а ехото в ухото се крие
и иска да се превърне в море.
Същото се случва и с живота, ...

Гледай! Деловите хора
клоунада разиграват...
Гълтат саби без умора
и развличат ни за слава!
Лъвове и мечки стръвно ...

Ако можех да събера
всяка една прашинка щастие на земята и отвъд
Във всеки следващ живот и във този
Изворна вода във шепи да ти поднеса
Ако можех, света ще обиколя, ...

Не знаеш ли – така се влиза в ада:
с червените криле на раменете;
с изострените нокти, безпощадно
на темето ти впити; с огън, вплетен
в косите ти на плитка, невидяла ...

саможертвата
на АГНÈЦА нека ни
стòри човеци

Колко тежи онази самотна сълза,
спотаена във крайчеца на окото,
която неволно се спуска в нощта,
разкривайки всичко каквото
е събрано в сърцето ранено? ...

Тази нощ...
от искрица малка
ще запаля тишината.
Тази нощ...
на гости съм решила ...

той трябваше да е като стена
от тия дето покривите носят
и с нищо цветно не блестят
но крият отговора от въпроса
... ...

2
Събудих се от познатото усещане че съм смачкана, извих се, и
избутах раменете си назад. Лиaм леко премести тялото си от мен.
Беше ме прегърнал в гръб и дишаше дълбоко в тила ми. Тежката му
ръка беше преметната през гърдите ми, и държеше здраво ръцете ...

>

Зелени надежди и сини мечти –
неделна импресия с вятър.
Съвсем високосно животът лети
и всеки човек е приятел.
Небето е близо и нежно вали ...

Аз се родих, бидейки поезия,
защото съм от сърцето създадена.
Баща ми е голям поет на ухания
майка ми е приказна чистота, изживяна.
Кърмят ме с чувства и вдъхновение. ...

На края на живота продължавам
да търся те във всяка точно тебе
и няма никога да съжалявам,
че те обичам, а ти пък мене - не
На края на живота осъзнавам, ...

Напъхал дулото на пушката в своята уста
и крещи на ум "стреляй към мъчителя" !
И изведнъж светът застива онемял
и само с глава му кима.
Преизподнята отвори се пред него ...

Забелязах, че съседката
тънко ме оглежда...
лигите ѝ капеха...
обзета от надежда...
Прибрах се в къщи... ...

Дима – руски молодец,
с баба си е на море.
Той година има, две,
сам на плажа си топурка
и на слънце се пече. ...