Тя е целият живот
Началото и краят
Думите
в
душата и сърцето ми ...

Събуди се рязко... не трябваше изобщо да заспива. Не разполагаше с телефон или друг вид аларма и макар да осъзнаваше реалния риск да закъснее за работа си поспа. И така, младият мъж изскочи от леглото със светлинна скорост и изследва чистотата на лежащите по пода дрехи, майсторски използвайки единст ...

Аре стига, бе! - 16
Както и да е!
Бъркам в портмонето и изваждам банкноти.
– Маме, – поглежда ме Диана. – Не пътувахме дълго... не са ли много петдесет кинта?
Не отговарям, вадя петдесетарка и тръгвам да му я подавам. ...

Раят е тук, тук на Земята!
Раят е това, което обича душата!
Раят е вътре в мене самата,
живея и за тялото, и за душата!
Не живея по книги и правила, ...

Топят се в мене мъжки сили...
Бледнеят образите мили.
Дори и по корем да лазя,
и съвестта си аз ще пазя.
И в мислите ми, още свежи, ...

Малките неща
Малки камъчета са онези,дето
преобръщат и кола на равно...,
а в живота, малките неща, където
правят сладкото горчиво и отровно!! ...

НА ВРЕМЕТО
Аз преди време бях в Иран
и там разбрах, че с мои думи,
от тия хора бях разбран...
И те небяха малка сума! ...

Тече безспир река Марица,
от векове под синьото небе.
Сребриста, мълчалива птица,
лежи в тракийското поле.
Край нея дните преминават, ...

Хей, Господи, ти горе там!
Спуснал си ни на земята.
И да ти е купона по-голям,
изтървал си даже Сатаната.
Страст ни даде, за да ни е срам. ...

бас китара - Симеон Николов

Отива си октомври, незапомнен,
освен че още има листопад
и тук - таме́, угниваща по клоните,
надеждата умира с есента.
И аз отивам си. Тъй все дъждовен. ...

Нощем от океана,
щом полъхне тих ветрец,
девойка в бяла премяна
сплита си лунен венец.
Денем с перли седефени ...

ХIII.
Май пак трябва да мръдна от основната линия.
Иначе наистина ще помислите, че ние като студенти само сме пили и тичали по мацки.
Не е баш така – и по нас тичаха.
Но и не беше само пиенето. ...

Ех, Път мой
Изплака ми една Пътека –
присламчи се тихо, полека…
на врата ми се обеси
и изви протяжни песни: ...

Вятърът замахна с длан –
трябва много да е плакал.
Аз се изчервих от срам –
в ален сън потъна паркът.
После, явно ми простил, ...

На една властваща
партийна шайка.
Когато измамника те учи на морал,
мошеника за още власт въздиша.
Доносника, до гушата затънал в кал - ...

На сафари
С нашите герои стари нова среща предстои.
Мацо тръгва на сафари тигър да си улови.
Щом се съмна, и отвънка вече се развидели
Мацо скокна, че багажа трябваше да подреди. ...

Смъртта пуши цигара
в стаята на мама.
Невидими устни
всмукват
живот ...

Мълчанието внушава по-голямо уважение от обяснението.
Уверените в себе си хора не се оправдават.
Ерик-Еманюел Шмит
Наричат ме мълчалив. С ироничен тон. Сардонични погледи блъскат с юмруци стените на моите възгледи. Отровни езици изплитат злокобни мрежи от гнусни лъжи. Къде ти тук място за трепет, ме ...

Туй, че ме напусна подло,
аз отдавна ти простих.
Зная, че сега е модно,
даже стих ти посветих.
Да ти кажа честно - липсваш ...

М.А.
Дали ще се случи не зная,
но в мен зароди се желание,
в словесен двубой да узная
нивото на свойто умение ...

Днес ми е слънчево. Светло. Понесено
с бели, прозрачни криле.
И ми е толкова песенно, песенно,
колкото цяло небе.
Днес се разливам – вълнá теменужена, ...

Искаш ме – дива, страстна, непокорна,
за палежи, болка и грях отговорна,
искаш да те изпия, да те превърна във блян,
да те имам – отровен копнеж неизтлян.
За какво съм ти – да сменям цвета, ...

Самотата е мъртва, да живее Самотата!
Владко бе детенце мъничко и сладко, откакто птиче имаше си в клетка,
все отказваше игрите с Първолетка. Тя пък, милата бъбривка,
тъжно гледаше към Владковата придобивка, щеше и на нея да ѝ подарят,
ала в дома си мама, тате – животинче хич не щат. Та от дома на В ...

Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика,веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къщ ...

Тази есен ужасно прилича на мен –
ту е хрисима, ту безнадеждно сълзлива.
Върза шал в блед оранж (с носталгичен десен),
после стигна до извод, че сивото й отива.
И ми ниже писма (паяжинни) с криптирани драски, ...

Когато Бойко реши да записва курсовете и да става ловец, незаменима помощ му оказа бай Стоян. Много енергичен и ерудиран човек, въпреки натрупалите се върху плещите му вече шейсет и пет години, бай Стоян, усетил мерака в душата на момчето и пламъка в очите му, взе решение да му помогне. Той задейств ...

Не смеят вече е птиците
да кацат по жиците...
И затуй вече се взема данък, човече.
Затова по дърветата и гнездата
изчезнаха вече... Или по-точно, ...

Този дъжд закъсня. А земята отдавна го чака –
със напукани пръсти крепи и цветя, и треви.
Но смили се ноември – с два облака тихо заплака.
Цяла нощ по стъклата ми бисерни сълзи реди.
Топла влага преля във сърцето ми – чакащо, жадно. ...

''В себе си аз не намирам утеха.
Себе си да успокоявам не мога.
В себе си търся смирение.
Себе си подлудявам.
В себе си прегради съм поставила. ...

Родих се, тук, на таз земя,
за мен, най-свидната страна,
от книжките ми що наднича,
България се тя нарича.
От приказките чудни знам, ...

Един човек, прахосал дните си,
чертаеше окръжности по пясъка…
И се смаляваше със всяка следваща,
но пръчката не се смаляваше!
И скоро заприлича на топола ...