Той изгради стена между себе си и околния свят. Здрава стена, която никой не можеше да събори. Вкопана дълбоко в земята, студена и влажна...
Преди време беше Човек – един много добър човек. Всички се раждаме такива, но впоследствие животът ни променя. Усмихваше се при всеки удобен и неудобен повод. ...

Старо момиче
Сутрин, едно старо момиче
от огледалото ме следи,
ту мърмори, ту се смее,
но най-често гълчи; ...

В онзи момент,
когато тежестта на деня е отминала и вечерта гальовно се опитва да ме приласкае с черното си кадифе,
когато жаждата разтваря устните ми нетърпеливо и поемам тръпчиви капки вино вместо твоите сокове,
когато ме прегръщат хладните чаршафи в опит да стоплят сърцето ми,
когато тишината е п ...

Дълго...
дълго живеех твърде дребнаво
и крилете забравиха своя размах.
На ръба бях. Паднах надолу стремглаво.
Паднах в бездна, в която намерих единствено мрак. ...

Седях във тъмното самотен...
Пред листа празен в тъмното седях
поезия и стих в едно във мене се редяха.
Усмихвах се но в сълзи лицето си облях.
Сам бях... Но с мойте въпроси ! ...

Сега е твоят ден. С
име на светец и
миг от вечност,
едничък път орисан. В
небето гръм, ...

Защото ме убива да си тръгваш,
избрах си път така далеч от теб.
За тебе мога само да съм първа.
Кралицата на твоето сърце.
Защото ме убива да те нямам, ...

Що ме чака утре,
мила, аз не знам.
Ела във светлото утро
на моя чуден блян.
Мечти, живот – всичко си отива, ...

Горе
е домът ни.
Там
духът лети,
а тялото сияе. ...

Поглеждам небето вън,
пó е синьо от море,
с бели облачета сънни –
очите на събудено дете ...
Прозрачен ще е и този ден, ...

Видях я сега,
мисля че беше тя,
с уникална походка,
излязла на разходка.
красиво създание, ...

Ти,
любимата
ми грешка.
Макар,
че имам ...

Там, където падна сълза,
ще поникне коприва.
И жестоко ще жари на белия ден под очите.
Не дълбай във нощта,
не търси прегоряла земя. ...

Смешка, грешка, въртележка.
Шарена е тази дрешка.
Пумпал, риба и балон
скачат върху дядо Слон.
В детските очи – слънчице блести. ...

Аз
бях
в
гърдите,
дето ...

Автор: Генка Богданова
Полъхва те студ, полазва те мрак,
тревога се стели под мъгла сива...
Чертае Съдбата фаталния знак,
изгаря сърцето ти раната жива. ...

"Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш." *- Майка Тереза
Не помня спъна ли ме или се спънах...
Няма значение. Паднах и се изправих.
И още много пъти ще падам ли падам.
И ще се изправям. Крилата ще разтварям. ...

КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ
Разправяха някои, какво някъде си са видели!
Слушах и се изкушавах, и аз да ида и аз да го видя!
Искаше ми се, чутото не ме оставяше!
Искаше ми се, но по ония времена, кога уж всички равни бяхме, по доста места в тая страна, да се иде, открит лист се искаше, а той на такива, ...

– Рак, за жалост.
Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче.
– Но спокойно, Госпожо, този вид рак вече го лекуваме. Малко късничко идвате, но мисля, че ще се справим.
Нямам спомен какво бърбореше тази лекарка. Излязохме двете от кабинета в пълно мълчание. Прибрахме се бързо. Тя си легна веднага като ...

Здравей, мило мое Утре!
Дали ще се случиш?
Дали писмото ми ще получиш?
Кажи ми, мое утро тревожно,
дали си изобщо възможно? ...

Забърках ти вълшебната отвара:
откъснато крилце от пеперуда,
разполовена снимката ни стара,
две чаши със лъжи и три заблуда.
Разреждам я с достатъчно сълзи ...

Сам ще се осъдя някой ден
и греховете си безбройни
срещу съвестта и истината
на моята Темида ще поставя.
А плачейки в предсмъртния си час ...

От много години държавата не върви към добро или се подобрява едва забележимо само в някои отрасли. Защо се случва това? Много разпространена хипотеза е, че няма пари и че държавата е бедна. Отчасти това е така, но не само бедна на пари, а бедна откъм качествени човешки ресурси. Именно качеството, а ...

Да започнеш деня със познание,
Да направиш на някой добро,
Да получиш спонтанно признание,
Да изпратиш приятно писмо,
Да откриеш кристал сред отпадъци, ...

43
Аз знам – не ме приемате, когато съм различен,
когато грубо вашите понятия отричам.
Но също знам, че би било огромна грешка
да се стремя на всички хора да приличам. ...

на хорицата
Ех съдба, съдба човешка,
нима си ти определена?!
Нима от някой всемогъщ
пред мен си начертана?! ...

изоставена
книга с по нея сàмо
обичащ я прах
.....................................
изоставени ...

Когато те попитат - „Как си?“,
отвръщаш, че с живота в крак си
и повече не продължаваш,
а и да питат - забраняваш...
Попитат ли отново - „Как си?“, ...

Миг във вечността.
Писък в самотата.
И видях аз нищото.
Как до мен е празно.
Сякаш хора има, но душите малко са. ...

Тя беше по-страшна
от зимна вихрушка,
по-остра
от римския меч,
по-бърза от нощна ...

На кръстопът
Любовта ни бе кристална чаша,
пиехме от нея във захлас!
Вярвахме във истината наша,
вярвахме в щастливия си час! ...

Всъщност си права.
Странно е да те ревнувам, ако не си моя.
Но замисляла ли си се, че ние сме устроени така.
Така, че да искаме да сме свободни, но в същото време и заети.
Така, че да задържаме някого. ...

Днес не мога дори без сълзѝ да заплача,
но се гмурвам във сините ласки на здрача
и се мъча: Насън да закърпя небето
със дъждовни игли или с два-три куплета,
да посея любов само в няколко срички, ...

Когато се стопи снегът засипал тясната пътека
към пещерата във която скрита
заспала зимен сън сънува моята душа,
като комета – със сърце от лед
от дълго скитане между звездите ...

Когато слънцето потъва
Внезапно в облачна тъма
А вятърът неспира да обръща
Грижливо вдигната коса
Тогава ще разлисти повея ...

Не съм плакал от години...
А как ми се плаче...
Обаче светът е облечен в юначност!
Прозрачни са хорските чувства,
а облаци пускат красиви мъниста. ...