Срещнаха се случайно пред специализираната книжарница на първия етаж на ректората. Беше дошъл да запише сина си в първи курс, да бъде с него, докато плаща първата такса, да му покаже аудиториите, да си спомни студентските години. Беше много горд и се чувстваше едновременно тъжен и весел.
– Здрасти, ...
– Сигурен ли си?
– Така се говори, Алекс.
– Благодаря, че ми каза Стивън. Ще ти се реванширам.
– Харесва ми да работя с тебе, не искам нещата да се променят.
– Аз също не искам, така че да се надяваме, че ще си останат същите. ...
Готвя. Даже вкусно и с любов. Докато готвя, пея. Не прекрасно, но забавно. Затуй ми се получават манджите.
Гладя перфектно ризи и панталони. Дори мухите избягват ръбовете.
Колосвам яки и дантелени калъфки. Щръкват като пеперудени крилца.
Почиствам всякакви петна, особено от повръщано, акано и грес. ...
Човек е малко от това, което иска да бъде и твърде много от себе си...
Ето ме, чуй ме, усети ме, разбери ме...
Такъв какъвто съм, приеми ме.
Ето ти лъч светлина в тъмнината на моята мозъчна кора.
Ако се загледаш добре, може и да видиш 2 лица и 2 сърца... ...
Гледам ви в очите, мъже и жени,
в ушите ми силен писък звучи.
Барутен дим да стои в сянка и спомен,
мъката в душата, товара огромен.
Къде остана вярата в доброто, ...
Нямам нужда да бъда "поправяна".
Искам само да бъда разбирана.
Няма нужда, във примка улавяна,
да се гърчи душата раздирана.
Нямам нужда да бъда "убивана". ...
Те, двамата, харесаха се някак,
във виртуалния ефир, с флуиди
поглъщаха на другия - оттатък,
всяка дума, обликът невидим!
Въображението палеше у тях ...
Защо приемат се бежанци,
след като има риск от атентати?
Патриоти ли са тези управници*,
или сал гледат да са богати?
И въобще те мислят ли за народа, ...
73. И най-здравата крепост може да бъде превърната в прах.
74. "Любов" е просто дума, подобно на всички останали думи.
75. Нелепо е да си въобразяваш, че животът е розов сън, в който болката не съществува.
76. Божествената мъдрост струи у всички ни. За жалост тия, които се вслушват в съветите ѝ, са ...
Едно момченце, както си вървяло,
в зелено храстче топчица видяло,
една такава, мъничка, красива,
сивичка, но някак си трънлива.
Плахо доближило я детето, ...
Така ми се живее
Продължавам все така да се вълнувам,
на талази, щом мъглата заприижда.
Напоследък нещо недочувам.
А и зрението ми отслабна. Недовиждам. ...
Свободата е ценност, която всеки от нас трябва ревностно да брани. Тя няма плът и очертания – не можеш да я срещнеш, когато се разхождаш по улиците, и да я поздравиш. Не можеш да я видиш, но я чувстваш като свежа капка, разбила се в дланта ти. Тя е неразривна част от човешката ти същност – нещо като ...
Събирал ли си спомен по пътека? –
трошица по трошица, дълъг ден…
Тревите са жени, денят е петък
и твоят смях е пак благословен.
И всяка болка тук е от зачатие ...
Вървиш към мен, но всъщност си отиваш.
Дори с походката излъчваш хлад.
Боли ме, а пък зная, че не бива.
Не тръгва времето, уви, назад!
Ни помен от усмивка закачлива, ...
Глас: Актрисата Петя Aбаджиева.
Безкрайно ти благодаря, Петя, за съдействието и подкрепата!
Без теб това произведение никога нямаше да съществува!
Благодаря!
Линк към клипа на произведението: ...
Било пазарен ден и пашата на Търнов седял на рахат в кьошка си, пиел кафе каймаклия и пушел тютюн тумбакия. И тогава се появила тя. Я ли я зачули отдалече, а накрая и провидяла се. И християните захванали да кръстят и четат „Отче наш”, пък турците, като не били вера българска, а поганска и кучешка, ...
Убива ми се, тъй ми се убива,
а мислех си, че съм добра душа,
по вените ми бунтът се разлива,
за кой ли път в живота си греша.
Смалява се, от болка се смалява ...