Тъгата е чувство, което бързо пристига
и със или без покана, просто те прегръща,
и тъй както изненадващо влиза в душата
неконтролируема, да си тръгне отказва.
Въздуха и трудно се поема. Задушава те. ...

Пари,рана на главата-давам.
Драскотина на душата-не прощавам!

Спектакълът завърши зад завеса,
където режисьорът бе пиян,
а в скута му разголена метреса
го милваше с разблудната си длан.
Тук нямаше за бис аплодисменти ...

Не, не искам да ми благодариш
за това – за теб, което правя!
На сърцето тихичко ще прошептиш,
да не се тревожи – ще се справя!...
Кога денят отмина... не усетих... ...

Seen.
Това е сякаш най-лошото нещо, което може да се случи през този изключително технологичен век, в който съществуват инстаграм модели, комици в туитър, а някои изкарват пари от фейсбук. Годините на пет-минутките. Разговорите. Любовта. Секса. Клипчетата с котки.
Ежедневието ни претъпкано с работа, ...

Както те видях случайно, мила,
тъй с усмивка, ще си ида аз.
Сергей Есенин
Защо ли искаш да съм тъжен?
Поставяш ореол с крила ...

На Ж(р)
Няма песен за нас под звездите,
от всяка дума дебне тишина.
Няма път за нас, за мечтите,
всяка стъпка потъва в калта. ...

Не късай ми сърцето,
не опъвай кървави нишки,
невъзможни въпроси не поставяй,
дали свободата избирам пред теб!
На кой кантар може да се тегли, ...

Трудна любов е това...
Аз – в моя си свят,
Ти – в твоя,
между Аз и Ти –
много слова. ...

Седя край вира с въдица в ръка
и чакам риболовната сполука.
Синей край мене бистрата вода,
нехая за околната природа.
Един след друг се нижат часовете. ...

мисля си за хотелска стая с вана
и една добра приятелка
мисля си за тайна къща във гората
и една добра приятелка
мисля си на покрив живея ...

В Джокондата на залеза с отсрочка,
дочуваш пак копитата на дните.
Смаляваш се на малка черна точка,
която те безмилостно връхлитат.
Зад кратера на хоризонта се явяват ...

... а небето отсреща
в лилаво облечено,
сякаш кани на среща
вечерта разсъблечена,
със звезди я завива, ...

Странен вятър,
непонятен,
скърши времето.
Влезе режещо
в най-дълбокото… ...

Зрънце вяра през април
като мравка бавно влача.
Мил светът е и не мил...
Нямам сили да заплача.
Трябва да вървя напред. ...

Отварям телефонен указател, да не съм сама.
На тоз ще позвъня, на тоз, на тоз, но това по-натам в деня.
Рано е и няма с кого две думи да си кажа.
Добро утро, хора!
Тук съм, искам да съм с Вас. ...

Като самотен пясък мидени черупки
шлифова времето безплодни чувства.
Щрихована аритмия, на дупки –
как се бродира? Или е изкуство?
Души пленени, тръпнещи в омая, ...

Вярвах, че те има!
Любов, мила едничка,
свещена за двама,
красива, мечтана.
Но дните различни ...

Нощ
Нощта тихо прилази,
мълком подгони деня
и той кротко потъна
в прегръдката на съня. ...

Няма да съм тази, която ще споделя
деня ти и нощта ти в годините напред.
Няма да съм тази, която ще усмихва
дома ти и света ти, и ще върви до теб.
Няма да съм твоя напълно. Невъзможно е. ...

В тези красиви очи какво ли си скрила.
Мъка и радост навярно там си стаила.
Гледам ги аз и потъвам в безкрая.
Сякаш врати са. Вратите към Рая.
Не мога за миг да спра да ги гледам. ...

Истината те намира, когато си готов да не я търсиш.

В зеленото на буйните треви
как искам боса само да изтичам.
В косите си разпуснала лъчи,
в очите с оня поглед – на момиче.
И всяка малка капчица роса ...

- Ще крадем ли булката?
- Булката? Булката, ами…
- Ще крадем! Готов си! – прекъсна ме Тончо и ме заудря подканващо по гърба – Бат’ си Тончо слушай, грешка няма да имаш! Всичко е опечено!
- Хич не ми харесва тая работа на мене…
- Какво има да не ти харесва, разбрали сме се със старите. От тебе се иск ...

Аз съм временна,
нямам отношение
към черните котки,
усмихвам се
на непознати, ...

Дай, Боже
По земята наша
да няма глад и суша,
политиците многоцветни
да не се държат за гуша! ...

Генка Богданова
Тунджа тече през полето лениво,
мараня лятна над нея трепти…
Ветрецът спи в тръстиката дива,
спомени сладки водата шепти: ...

ЗА РАЗДЕЛЕНИЕТО И ОБЕДИНЕНИЕТО
За това есе ме вдъхнови видео с пейзажи от цялата планета, към композицията на Алън Уолкър „Sing me to sleep”.
И така. През хилядолетията определени кръгове от хора се постараха и продължават да го правят, да разделят хората по полов, етнически и друг признак, и да ги ...

Искам само вълните ти сини,
топъл бриз над брега да лети,
далнина, омагьосваща с рими,
а в небето – горещи звезди!
Искам лято и пясъчни дюни, ...

НИК - НЕЙМ
(анонимно писмо)
Р.Чакърова
Всичко вече е речено, казано...
И отдавана от други измислено. ...

Беше заспала до него притихнала и успокоена. Поне така изглеждаше отстрани, но знаеше, че е невъзможно. Само ако я погали, тя щеше откликне на ласката му. Беше съвършена с бялата си кожа, нежни устни и коси буйни като водопад. Обичаше да заспива върху гърдите ѝ притиснат в нейното гъвкаво тяло. Нико ...

***
Там вече никой ме не чака.
Доказана е моята вина.
Душата ми е вик във мрака
и ехо от кънтяща тишина. ...

Стените на къщата за гости, пазеха много тайни.Те не познаваха хората, които сновяха напред-назад по стълбите към своите стаи. Стаите бяха разположени на два етажа ,всичките с изглед към реката. Тя преминаваше буйно през града, като го разделяше на две части. В градската градина не преминаваха автом ...

Малко ручейче, от где извираш?
От скрито място в планината?
Уж пеленаче, а как намираш
правилния път в гората!
Бистро ручейче, така игриво, ...

Веднъж се разхождах в планината. Която се намираше на няколко километра от нашето малко градче. Аз обичах много да ходя там. Обичах красивите и гледки, с които даряваше всеки един свой гост. И както много пъти досега се разхождах с един приятел, а именно - моя стар леко счупен, но много обичан фотоа ...