Вчера сутринта се разхождах по тротоара надолу от вкъщи в посока към близкия парк. Близо до пътеката, която водеше в парка, на улицата, до каналната шахта, наполовина покрити от изсъхнали, есенни листа намерих връзка с ключове. Увиснали на ръба, те сякаш чакаха за дъжда който се канеше току да завал ...

Цяло село беше вдигнато на крак от Йордан, дето беше от рода на Караславовите. Нийде не можеше да намери своята млада невеста Галина. Като се прибра от града късно вечерта, булката я нямаше в къщата му. Реши, че може да е отишла при майка си и баща си, дето живяха в другия край на селото, ала и там ...

Нов часовник имам аз,
цял ден гледам го в захлас!
Ала нищо не разбирам,
той пък бърза и не спира -
тики-така, тики-така, ...

Светло момиче,
сърцето ми се пълни
да открия каква
чиста душа носиш...-
пееше нежно морето..., ...

Този прашен коптор ли е твоята църква, зографе?
Поболяваш се в нея, стените се лющят и кихат.
Уморен еретик, от години пламтящ в auto da fe,
слез за малко от кладата. В моите длани е тихо.
Побелял си от взиране в тъмния край на небето, ...

Пренасяше последната щайга с празни буркани до колата, когато белият плик грациозно и някак преднамерено кацна върху тях. Петко зяпна нагоре с надежда да види подателят на това писмо, чийто получател се беше оказал така ненадейно той самият, но видя само зеленият шубрак на големият кестен пред блока ...

Със теб се запознахме на кафе
в една спокойна, майска вечер,
ти бе под своето небе,
а аз бях в своя свят далечен!
Привлече ме доброто ти сърце, ...

Морето е безкрайно огледало,
зазидано от стръмни брегове.
След мъртвото вълнение е спряло
махалото от шумни ветрове.
И спомен за вълни, окъпан в пяна, ...

Мисли за моето щастие,
захвърлено в чужди ръце,
играят пинг понг в главата ми,
убийствено е,
без теб съм сирак, ...

Политическа
Ораторът: Хм, хм…Например, заплатите…
Партийният лидер: /шепне отзад/ Какви заплати? Какво говориш? Нали трябваше да кажеш, че не всичко у нас е добре, че хората са недоволни, че в някои неща изоставаме от другите държави…
Ораторът: /обръща се/ Нали това казвам? Например, заплатите…
Любовна ...

Днес реших
ще ставам мафиот
да напълня скъсания джоб
прашният костюм от сватбата изтупах
лъснах и чепика лачен ...

Казват,
че месеците, които имат "р" в името си,
са студени.
Питам се...
Дали същото важи и за хората? ...

Ти знаеше, че думи в стихове редя
и неведнъж там плаках аз за мама –
ни в ред, ни в думичка се разпозна –
Прости ми! – всеки плаче за което няма.
А теб, те имам тука, на Земята, мамо, ...

скороговорка с продължение
Крал Карл и кралица
в тайна доба - тъмница,
сън са неспали,
кларинети са крали... ...

Нощта е черна, за да може да ги скрие.
Огън две душѝ запалват в тъмнината.
И с нестинарски въглени ще се покрият,
и ще танцуват с устни върху сетивата.
Докосват се в горчиво-сладка нежност. ...

Нямам сили да те върна,
нямам сили да те прегърна.
Нямам вече твоя снимка,
няма го и уханието ти, не го
усещам. ...

Неспокоен като мен,
лесно ли заспиваш вечер?
Във сърцето ти комети
мятат ли се посред ден?
Дишаш ли като турбина, ...

След работа прилегнах уморен.
Заспал съм бързо със чаршаф завит.
Седя на място първо в трен*,
пред мен се движи светския елит.
Господин със фрак и дама с тен. ...

Измислица е любовта!
Моментна слабост нараняваща,
когато осъзнаеш сам, че само
споменът остава...
И пак ще има хиляди звезди, ...

Прострял се между двете дати,
животът в шепите изстива.
И сред познати, непознати
така - със сЪлзи - си отива.
Във този интервал от дати ...

Как възниква мълчанието?
Навярно с целувка без ек.
Или пък със скрито съзнание,
Че целуваш предмет, не човек.
Как се прикрива мълчанието? ...

4
Ти си причината
да прогледна
чуя
усетя ...

Синьо море.
Истинско и бурно.
Морски вълни.
Фосфоресцират в ноща.
Облаче бяло ...

Прогонени от Рая – на Земята,
затворени сме в немощни тела.
Душите ни безпомощно се мятат,
сред куп беди мечтаят за крила.
А в райския чертог не е щастлива ...

Вратата се отвори, младият мъж прескочи прага и излезе.
- Крадец, крадец! - провикна се женски глас след него.
Телефон. 112. Набиране. Полиция.
Последователност от безсмислени действия, които жената беше готова да предприеме.
Пари. Телевизор. Бижута. ...

Ти знаеш ли какво е да откраднеш
парченца от любов – да се нахраниш
с трохи за птица, вечно гладна
и по крилата със кървящи рани...
Видяла ли си как след полет ...

Красива есен... Дъждовна..
Вятър развява паяжини
и пъстри листа...
Очите ми, разплакани, дъждовни стъкла...
Сърцето – обвито в хладна есенна мъгла... ...

Петдесетгодишният младок – Любомир Станойкин, живееше в разглобеното село Кошара. Един от най-жизнените жители на това обезлюдено място бе ерген. Женски създания нямаше в кочината на свинята Гого. Надали можеха да се открият при дъртите кокошки, които отдавна бяха загубили способността си да кудкудя ...

Добър Човек
Добрият Човек просто прощава,
лошите неща той ги забравя.
Той силен е, доброто олицетворява,
а слабият човек не забравя, а отмъщава! ...

На моите раце се бришат прстени од пепел.
Јас сум дете на црквата
извирам од еден поток.
Додека трчам по добро
злото ми е зад петици ...

Казват, че вече не е със ума си -
нервна и сприхава, луда старица.
Рядко излиза дори от дома си...
Като на юг неотлитнала птица -
чака безропотно зимната дрямка ...

златее есен –
слънчице-гальовниче
по детски грее

на Тотко
Знам,
както Икар
в полета
ще изгоря! ...

Неразбория
Поредният пациент се изниза окрилен от диагнозата, турена му от д-р Руменчев, а никой след него не влиза! Докторът дремеше на бюрото, спеше му се по начин, за който народът е казвал „… две не види” . А той трябва да преглежда. В унисон със сестрата. Това на пръв поглед. Но ако вникнем в ж ...

Не всичко е любов, приятелю!
Светът край нас не винаги е цветен.
Като клавишите на старото пиано е-
ту бял е, ту е черен.
Не рискувай да гледаш в очите ми. ...

За да обичаш Пловдив ти е нужно малко -
една погалена от вятъра трева,
театър древен и звезда над него
оглеждаща се в капчица роса.
Горчиво-сладки са целувките му сутрин ...

Плаче облак, плаче нощта,
има толкоз хора в нищета
и гризе ме много съвестта,
че не мога да променя света.
Колко сълзи и надежди празни ...

Поете наш, който си в отвъдното,
пиша ти аз, читател от бъдното...
Някога написа в писмо до мен
„Не бойте се, деца, за утрешния ден!“
Било е толкова отдавна, а сякаш вчера, ...