Избуя във краката ми дивото лято
и зелени ми станаха костите.
Плисна топлият мрак до вратата
на входа. И до стълбите. И до пръстите ми.
И отнесе с вълните си светлозелени ...

Когато искам, мога да съм радост,
превръщайки се после във стенание,
когато искам, ставам късче младост
и нежно се обгръщам с обаяние.
Когато искам, ставам и на пясък, ...

И отново малко класика от мен...

Може би е много сложна играта!
За крайния -
изтласкан в края на живота,
останалия
почти в началото... ...

Ще те обичам!
(c'est la vie)
Помислих и реших. Ще те обичам!
Аз всичките си чувства ги убих,
на себе си, отдавна не приличам, ...

За тебе не написах нито ред,
защото туй което ти оставих
и туй което не прежалих
потъпка във съпружеския гнет.
В сърцето му намерих буца лед, ...

Морето ражда мойта суета
на бури и на нежност скрита.
Вълната – милостива Пиетá,
в скута си ме люшва и оплита
мрежата от здраво повесло ...

Пак
С.Л.
Пада от простора,
свличащ се и ронещ.
На милиони капки порои, ...

Липсваш ми най-много вечер,
когато искам да разкажа деня си на някого,
да легна в прегръдките му
и да заспя, знаейки, че съм в безопасност.
да гали косата ми ...

24-ти май. Празник. Вали като из ведро, в главата ми кънти "Върви, народе възродени", а ръцете ми - пълни с подгизнали промоции на италианско кафе, немски табуретки и чисто нов френски автомобил... Вървя и се възраждам.
10:38. Блок 60, вх. В. Вратата ми отваря един тържествено почерпен младеж, с кръ ...

Не е грешно в тоз живот да се греши,
грешно е да не разбираш къде и как си съгрешил.
Да не казваш "Извинявай!" и "Прости!",
ето с това често се греши.
Всички сме хора, ...

– Трябва да го махнеш, мама. Стара си, срамота е. Имаш си дете, то да нямаше, айде как да е. Ама така срамота е, от децата е срамота. Как ще кажеш на Криси? Вие го побъркахте това дете. Андрей се взима, оставя, ти тоя един път го остави, сега пък бебе, побъркахте детето.
– Детето е на 23 и си има со ...

Когато някой трудно себе си намира
той търси в другият вина...
И в него демоните със длето дълбаят
и ваят чисто зло обсебващо света.
Когато някой трудно днес живее... ...

Крачех надолу по пътеката и се чудех дали ще успея да стигна до пътя преди да е мръкнало. Не ми се щеше да оставам в гората след залез слънце. По време на разходката бях попаднал на интересни места, които нямаше как да не снимам, затова се бях забавил. А сега се налагаше да побързам.
Чух потракване ...

Ледените пръсти на мъртвите
могат само да ме стоплят...
От устните им мога само
Любовта да отпивам тъмна...
С пръстта обичам да се любя, ...

Зная, че когато
сводът на небето
натежи от лято и звезди,
ще сънувам…
Ще сънувам мъж, ...

Ако ти получиш рана,
ако в миг загубиш сила...
Ти, не чакай, потърси ме
в любовта на океана.
В лоното на тъмна бездна​, ...

Как обичам
аз да тичам
в локви от дъжда!
Леко пляскам,
не се стряскай - ...

БАНАЛНА ИСТОРИЯ
Миглена Цветкова
Тя никога не спря да го очаква.
Погледът ѝ, тъмен и дълбок
като изсъхнал кладенец, ...

Нещата си се случват покрай нас,
но трябва да ги вдъхнем, помиришем.
Да чуем най-среднощния им глас
и през сълзѝ дори да ги опишем.
Нещата чакат да ги разберем, ...

Две оперени комшийки,
стари булки заралийки.
Там на мрежата се спрели,
разговор един повели:
"Да си жива, здрава, Данка, ...

Дядо е юнак голям,
всичко ремонтира сам!
И работи за двамина
вън, в зелената градина.
Като окоси тревата, ...

Нямам дума за тебе.
Една-единствена.
Нямам.
Колкото и да редя буквите,
не те получавам. ...

Сладка малка ученичка,
с мъничка торбичка.
Учи се, чете и прогнозира
как се любовта намира?

Уча се от най-добрите,
те се саморазрушават
толкова изящно,
смели са,
не се съобразяват с нищо, ...

Скиташ полумъртъв –
ден след ден,
ден за ден.
Тялото се движи,
а душата гние. ...

Бай Георги закусваше и гледаше сутрешния блок с половин око. След поредните реклами се появи ухилена до ушите репортерка и надпис под нея „Стартира новия проект за развитие на града“. Бай Георги грабна дистанционното и усили звука почти до край. Репортерката обясни на кратко предисторията на проекта ...

Работихме усилено на парахода стар
и се замислих веднъж за най-скъпия товар,
който не беше във трюма, не беше и в танка,
а всеки го виждаше в своята собствена сянка.
Ставахме рано и почивката бе кратка, ...

В съня ти ще вляза
потайно и тихо,
от небето ще сляза
омайно в стихо!
На душата нетленна ...

В една яхта от стихове ще пътувам към непознатото...
но и към значимото...към красивите неща
и простото на естествеността,
там където стигна до сърцето ми и влезе...
просто ето така без никакво предупреждение... ...

Закани, крясъци и грохот...
Потеглят орките на поход –
пред тях са злачните земи!
Следят ги вестоносци зорки,
но идват хилядите орки... ...

Очи, проблясващи в луната
само с малък поглед озарен,
от споменът така останал,
единствен, чист, неопетнен...
И всичко виждам из луната ...

Има път по който ще тръгна,
много дълго сама ще вървя,
но когато неволно замръкна,
аз при теб за отмора ще спра!
Има дни в които ще плача, ...

На козата съм сестричка,
блея и паса тревичка
на полянка, сред горичка,
но не съм сърничка.
Че отглеждат ме в селцето ...