> Една жена… като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги… (Лука 7:37)
Нозете Ти са чисти, Господи,
напразно с топли сълзи ги обливам,
но този женски плач недей съди,
през него виждам как ще те убият. ...

До ....
Аз гледам те... виждам косите ти тъмни
и черните твои очи...
​​​Изгубвам се в техния блясък вълшебен...
душата ми ври и кипи. ...

Горчива глътка
Чашата горчива аз изпих,
но не вярвах, че ще го направиш!
Вярно е, че всичко ти простих!
Зная, скоро ти ще го забравиш! ...

Върхът
Всеки изкачва своя връх в живота.
Бори се, катери се, а върхът е голям,
подхлъзва се, стъпва накриво, но продължава натам.
Пада, става, стиска зъби и продължава сам. ...

30.06.2017 г. Велин

– Бори... Бори, събуди се...
Погалих Борил по рамото и той отвори сънено очи.
– Хайде да се преместиш при Дари, защото аз трябва да изляза.
Спяхме в различни стаи от известно време. Дари ни правеше диви и щастливи, ако не спи с мен, а Борил се прибираше по нощите пиян и я събуждаше. След доста дълга ...

Вината ми е там, че се надявах,
че вярвах в любовта.
За нея всичко давах,
но оказа се лъжа.
Всичко трае точно три години, ...

Тръгваш, а път няма.
Къде отиваш? При кого? При какво?
Търсиш. Не намираш.
Пак търсиш. Този път намираш.
То пък решава, че не търси и те оставя. ...

Ще бъдем ли двама, любима?
Попита я влюбено звяр.
И пламна в душата му дива
от чувства огромен пожар.
Очите ѝ – снежна премяна. ...

"Късият разказ е нещо съвсем различно – късият разказ е като целувка в мрака от непознат"
Стивън Кинг
Сълзите на Баба
Има едно място на земята, където се срещат пръст и Небе. Въздух и вода. Където Слънцето винаги топли, а вятърът сякаш гали. Там дори дъждът е желан.Облаците ни носят в рехавата си па ...

"...Сърцето ми поиска тишина..."
В. Ханчев - "Тишина"
- - -
Загърбих време на признания, награди,
изтръгнах жилото на всяка суета ...

13
Питам се какво е любовта на петдесет и пет?
Но, Боже, как да я опиша във един куплет?
Млад ли си, е често секс и после сива пепел,
а Жива е вода и Бог добър на петдесет и пет. ...

Не е болка, че ти ме подмина.
Тя – тъгата, се справя сама.
Оправдава се, търси причина,
плаче скришом... Такава е тя.
Светове е готова да срути. ...

Ударът не беше силен. Имаше здрава и добре оформена тежка ръка. Сви я в юмрук и го нацепи точно в средата на лицето. Обаче се подхлъзна и силата на замаха му драстично намаля. Беше откровен, целенасочен и прав удар.
За секунда жертвата остана на мястото си. През това време собственикът на тежката ръ ...

Искам да съм твоята наука.
Бавно, със години да ме учиш.
Искам до детайл да си влюбен
в шарките на дивата ми лудост.
Искам моя глас така да слушаш, ...

Все гледам към небето – цял живот.
И чакам моята звезда да ми намигне,
а пътят млечен да е светъл брод,
по който любовта да ме настигне.
И търся вечно вятър със крила, ...

Угрижени, самотни,
на всички те приличат.
Пътеката сами пресичат,
така самотни са.
Те гледат тъжно, ...

Звезда не си от моден свят,
звезда от първите корици.
Пари над тебе не валят,
палто не носиш от лисици.
Не си звезда от филма касов, ...

Красива е като северна звезда,
посочваща напред пътя към дома.
Очите ѝ са две такива звезди.
Съзвездие вътре дълбоко блести.
Самата тя сякаш студена луна, ...

Киара
Запознах се с Киара на едно парти на наши италиянски приятели, Карла и Маурисио, с които от време на време си ходехме на гости. Маурисио обичаше да готви и беше фeн на шикарно поднесените ястия, нещо като "nouvelle cuisine", смесваше френска и италианска кухня... Правеше по три четири ястия се ...

Колко бързо минава живота ни...
Утре – след днес,
година – след друга
и като, че ли не усещаме,
че нещо не стига и си отива.. ...

И не защото трябва,
а защото искам –
тръгвам пак на битка с вятъра.
Поемам риска.
И ударите неочаквани, ...

Сега си тук,
а после си отново пътник.
Къде пътуваш, мили мой, поспри?
Нима не виждаш хоризонта схлупен.
Загасват тъжно нашите мечти.

в съвършената държава
никой зло не причинява
съвършената държава
на добро се основава
в съвършената държава ...

Само глупците мечтаят за власт
и не знаят
за злините, които носи.
Превърнали в рай
собственият си ад ...

Ех, каква жена! Направо ми събра очите. Узряла... Направо като златна ябълка. Не можеш да определиш възрастта. А защо? Красивите жени нямат възраст. Малко над среден ръст. Не е слаба. Има си онази приятна закръгленост на бедрата. С елегантен костюм, който показва красиво тяло. Как ли ще е отзад? Кат ...

***
Палещо слънце,
очи безсънни,
мракът проплаква озъбен ...
*** ...

Добро утро, мое море!
Не разбивай вълните си в пясъка.
Не е нужно зарад мен да бушуваш,
аз ще дойда при тебе, море,
само спри, недей да тъгуваш! ...

НО ОСТАНИ
Не искам лятото да си отива!
Не моля нощите на друг сезон -
нека да бъдат винаги красиви...
Нестихващ стон. ...

Чашите жадно изпиваха сипания в тях алкохол, а бутилките, тези свенливи, но отговорни посрещачи за пореден път разкъсваха същността си и изсипваха душите си, докато не бяха останали опразнени от всяка мисъл и желание. Изсъхнеше ли вътрешността им, загубеха ли своя пълнеж, те бяха полагани на рафта, ...

Първо
показваме наточени зъби,
след това
оголваме гърло
за целувка. ...

Няма значение колко ще чакам,
няма значение колко боли,
душата отлита, не пита, не моли,
иска ли - просто ЛЕТИ!
Усмихни се, огледай ...

Ах, дали морето ще ни чуе,
дали ще ни посрещне на брега
и кой би казал правилните думи..
ти и аз - на скритата във нас тъга.
Дали морето ще ни проговори, ...

Казвам се Теодор (Θεόδωρος) и съм ромей по рождение. Участвам в управлението на столицата и често попадам в ситуации, които никак не се нравят на очите ми. Срещам корупция, клевети и измами. В първите месеци на лето господне 6905г. (=последните месеци на 1396г.), в столицата имаше разгорещен дебат н ...

Разказ от Генка Богданова
Бръшлянът пълзеше унило по земята и проклинаше съдбата, че му е отредила такава жалка участ:
- Не е ли несправедливо, - огорчен въздишаше той. – да се родя сред бурени и незначителни, невзрачни тревички, да пъпля сред тях като гаден охлюв, да вия изящната си млада снага по ...

Бих искала, да съм звездно момиче,
на "дама" със звездите да играя,
по облачета боса да притичвам,
Луната – с приказка да ме омайва: ...
...Че имало е някога, принц звезден, ...

Ухае на вино,
мед
и тъжна писукаща обич.
Разкопчана риза
и тръпнеща гръд.. ...

А на вратата някой чука
и буди дрямката поредна.
И гости ли ми идват тука
в нощта в минутата последна?
И стъпвам сънен аз на прага, ...