Давам ти сърцето си за малко,
поноси го в твоите гърди.
Знам, не ти е баш по мярка –
тясно му е, тягостно тупти.
Някакси боде и те убива. ...

До днес живях и тук мечтах,
сред хорски стъпки сам вървях.
И беден бил съм и богат.
Коптор познал и лъскав свят.
И сам видях възход и крах, ...

Осемдесет и една щяха да са ти много.
Как една торта побира толкова много свещи
и как на осемдесет и една имаш достатъчно кислород
в дробвете че да ги духнеш всичките,
за да ти се изпълни желанието? ...

Човек е забележителен с това, че може да гледа нещо пред себе си с години, десетилетия, цял живтот... и да не е в състояние да си даде ясна представа какво вижда. Всеки го е забелязвал, дори ежедневно в семейството, в личните взаимоотношения. Интересен психологически феномен който се отнася и за мал ...

"Ерекция" към щастието...
Глава IV
Видеозвънецът ме събуди, като на дисплея се виждаха огромните очила на Черноморски. Погледнах часовника си. Беше малко след 9 ч. Оперативката ни винаги е в 8, като аз обикновено съм станал 2-3 часа по-рано.
- Антонов, яко парти а? Как се наковах човечееее, направо ...

Кога се радва емигрантът?
Когато купи си билет,
а после с куфар или с чанта
качи се в своя самолет.
Когато в цялата картина, ...

Тишината е убийствена,
само ако е споделена,
сега спиш дълбоко,
отварям лекичко сърцето ти
и крещя.

Въпросите на самоопределението са едни от най-старите въпроси, касаещи общественото устройство на нациите. Надявам се, че вече правите разлика между национално и държавно самоопределение. То е като разликата между народ и управляваща класа. Единият фактор касае масите, а другия – ония, които искат д ...

Малката гара е като дърво през различните сезони - хем се променя неузнаваемо, хем си остава същото.
Малката гара хем я има за хората, които я навестяват, хем я няма - за хората от бързия влак, който я подминава небрежно.
Независимо от местонахождението си - дали е насред полето или в планината, мал ...

Делянчо мамин, как стана така?
Обясни, мило, да разбера.
Защо на нашия враг позволи
от поста драг и мил да свали?
Ако помощ ти трябва – ...

Всички раждаме се в земно тяло.
Дом е то на духче от небето.
От много други то е теб избрало.
Вдишваш го и влиза във сърцето.
Ще му дадеш живот, чрез свойте гени. ...

КОЛКО СТРУВА ЛЮБОВТА?
И как с аршин да я измериш?
Доколко дивната и́ красота
в полета и́ ще намериш...
Залепени, счупени сърца, ...

Някои тишини
се превръщат в белези,
които после
носим като медали.
Ето, вижте ги... ...

2.
Двамата се завърнаха живи и здрави. Но не и с очакваната плячка. Милко беше попаднал на забравен убит и прибрал три пълнителя, Киро пропълзял между няколко трупа долу, обаче носеше само стотина патрона. Пак добре, че бяха стандартни, та ставаха за картечниците…
После всичко отново замря…
Кръстев ...

Здравей, Н. !
Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша радостта си за това, че реших да участвам в конкурса. Не зная за другите, но аз имам чувството, че вече спечелих, защото успях да срещна приятели.
Аз силно се съмнявам, че съществува сила, способна да заличи спомените ми от това мероприятие. ...

Градината на болката сама ще те намери.
И рано или късно всеки в нея се оказва.
Внимавай да не се препънеш в камък от безверие.
Да не пропаднеш в яма, пълна с ярост и омраза...
Градината на болката какви ли тайни крие? ...

съвършеното
общество - на ЛЮБОВТА
да È тържество

Прилеп
елегия
пише
в улука.
Странно е, ...

Мрачно е,
и времето е като мене,
проплаква с есенни листа
и ненавиждам вятъра,
който ще ми вземе ...

През една хладна неделя през март аз и Ани отидохме до близкото гробище. Тя избра мястото и аз я последвах, макар че не си умирах да ходя там. Все пак това беше една от първите ни срещи и бях доволен, че съм с нея, независимо къде ще ме заведе. Проведохме добър разговор - за кафе, алкохол, книги и ф ...

Кръгло, квадратно и после обратно,
в кръг се въртиме и нощем не спиме...
Всичко предишно – било е излишно,
трудните думи, лежат помежду ни...
Тъжно се смея и мъртва живея, ...

Тайнство
стихове пародия и сатира
Жената, тя е тайнство непознато,
като в лоно тя обгръща всички твои страхове
и в майка се превръща за всички свои синове. ...

"Всеки сам си носи кръста"
твоят много натежа
изсипа всичката вина,
душата ми бе малка и не се събра
не ми преписвай чужди грехове ...

На гроба на баща ми - ето,
че житен клас стъбло люлее...
Зрънца донесох от полето –
от равнината край Егея...
В надгробната могила сложих ...

В малък провинциален град живеел един старец. В него живеела и една по-млада и по-хубава старица. Те крачели по уличните коридори всеки по своя път. Те просто крачели и не виждали. Живеели в объркан свят на алчност, пълен с лъскави коли и мързеливи искащи принцеси. Но един ден се срещнали и тогава н ...

Изнервям се, защото тя е принудена да ме чака. Но няма как, дежурен съм, не мога да зарежа работата си, въпреки че работа на практика няма. Броя минутите до края на смяната. А те се точат протяжно, мъчително.
Тя лежи на неудобната кушетката в ъгъла. Притворила е очи, но явно не спи. Та как се спи, к ...

На мравката път
правиш ли, пъртина за
мнозина ставаш!...

Реши,
че пиша стихове
на теб?
Ерато писа.
Събуди те ...

Изсънувах си всичките сънища.
Пак отварям широко очи.
Синевата прегръщам прекрачила,
през онази далечна черта.
Изтанцувах си всичките музики. ...

отсам вечерния вятър… и дъжд оттатък…
носи ключа към светлото… ще отвори света
към безкрая
и ще е любов… ще обшие с пеперуден фестон
ръба на нощния спомен ...

Още за любов ме бива.
но, не ми се занимава..
врял съм аз в тази ''ада''
по добре да съм статист.
да се правя на артист. ...

Гордея се с нашата бедност,
балканска бедност но не на душа.
Работим честно но не стигат пари,
но богати са нашите души.
Да ние имаме синове и дъщери, ...

Разказ от Генка Богданова
Дъждът кротко потропваше по стъклата. Беше ситен пролетен дъжд, за който земеделците казваха, че е дар от Бога за посевите. Но Ивана никак не му се радваше, защото покривът на старата им къща отново беше протекъл около комина и ръждиво-черното петно на тавана се беше втренч ...

Времето беше отминало вече,
може би някак сега бе различно,
щеше отново тя него да срещне,
знаеше как ще се чувства отлично.
Пак във стомаха рояк пеперуди ...

Отдавна бе подслон на ветровете,
а птиците си свиваха гнезда.
Камбаната от слънцето блестеше,
потънала в незряща тишина!
Амвонът, тъй притихнал, си мълчеше! ...

Летището - чакалня за несбъднати мечти,
изпраща самолети, натежали от желания.
А днес в бюро "Изгубени-намерени души"
отново без табелки чакат купища терзания.
Тълпата пред гишето "Нов живот" пак се реди, ...

Ще дойдеш! Тя чака увила се в мрак.
И твоето име изгаря небцето ѝ.
Без памет ще спи до деня с твоя знак.
Сън безметежен покрива лицето ѝ.
Приспа се, в копринен пашкул да те чака. ...

Какво е всъщност лятото, какво е?
Един сезон, през който мен ме няма
Иван Вълев