– Абе Бори, как го правиш бе брат? Не стига че събра бившата и настоящата, ами днеска и двете ти седяха заедно на коляното.
Това за коляното технически е вярно. Донякъде. Бяхме на нещо като оффроуд, но единия джип се счупи и се наложи 7 човека, от които петимата едри мъже, да се набутаме в една уазк ...

Вечното клише и с теб ме търси -
"очите са прозорец към душата."
... ако фалшиви мигли залепя си -
певеце ли ще ми бъде дограмата?!
Прозореца затварям - ще настинем. ...

Ще скъсам лист от календара на стената,
приятели ще търся ровейки в старият тефтер.
В албума Аз ще гледам дълго в нас децата,
сърцето трепва за отишлият си от този свят авер.
Ще търся Аз игрите, нощите безсънни, ...

За кой ли път се губя в свойте мисли!
Зове ме онзи стар и прашен път,
небето синьо , изгревите чисти
и моят толкова прекрасен, роден кът!
В сърцето ми остана тишината ...

„...Кого да вярва чиляк? Очите си или ушите си? Ако гледам огледалото – не мъ показва толко хубав. Пък кат` чуйш Вича - дума ми, че съм изписан.Това огледало по-добре ли ще разбира от Вича?.”
Сава Доброплодни, „ Михал Мишкоед”.
* * *
И аз като горкичкия Михал –
обърквам се сега кого да слушам... ...

Нощта разпуска черните воали,
пристъпва леко по уморените глави,
идва тихо, за да ги погали,
в царството си Сън, ще ги приюти.
Пристига шумно, така я иска някой, ...

човек родèн е
в БОГ да пребивава чрез
добротворèне

Наранена си ходя. Обучих се да не кървя –
да гледам сърнешки, да съм (хлъзгаво) кротка,
за докосвам косата си лекичко, да не се гневя,
да пристъпвам на лапички, с финес (тигрокотка)...
Култивирам търпение (какъв ти инат!), ...

Чуждодумие
Думички чужди колкото си щеш,
в езика български навлезли са без чест.
Халло, хай, оля - изиграха голяма роля..

Славен ден! Христос роди се
да донесе надежда на земята.
С любов изпълнен, Той смири се
и път показа ни към свободата.
Звънят пак празнични камбани, ...

Съдба... Защо си тъй жестока!?
Защо наказваш ме със мисли тъжни?
Защо проклинаш любовта ми?
И караш ме да съм самотен.
Моля те кажи ми, любов ти дивна!? ...

Твърде късно е...
Отдавна на любов ухае душата!
Нали съм съня ти от снощи
и копнежа, който прегръщаш!
Нали съм причината нежна ...

Все такъв... наобратен
на слънцето, стаите,
сезоните в мене...
Нека съм коте, а ти -
звездоцветно добро. ...

Унесена, като някоя птица
вая се по измислици разни.
Боледува всяка моя частица
от злобни, постъпки заразни.
Вдървена сега съм и зимна, ...

Остави Хектор с каменно лице.
Внезапна мълния челото й проряза
и освети през тънкото перде
гърдите й набъбнали от залеза.
Отиваше във робство без любов - ...

Нова година настъпи
сред приятели добри.
Грее елхата накипрена,
любовта ни опи.
Тръгнаха сурвакари ...

Китара, галена от мъжки две ръце,
въздъхва срамежливо и запява,
изтръгваш с нежност нейното сърце,
а тя, от палещите ласки прималява.
Ръце на мъж, а вещо галят струни, ...

Имало едно време един обущар. Той живял в едно малко село със своя единствен син. Откакто жена му починала от страшна болест, той сам трябвало да се грижи за своето дете. Обущарят работел от сутрин до вечер, за да изхранва себе си и сина си, докато момчето не пораснало. Но с годините, обущарят все п ...

Вали. Навън е бяло, като истина
и чисто, като призрачна роса.
Защо тъжим, какво и как сме искали,
безсмислица остава под снега.
Какво са спотаените желания ...

Да тръгнеш е по-трудно от оставането.
Дамоклев меч е изборът, за всички.
Оставените зад гърба ти ще са яростни.
Напред дали ще има някой за обичане?
Когато мястото ти вече не е същото. ...

Спомняш ли си още за хлапето
със ожулените колена?
Люлката под ореха, небето
над поляната във близката гора?
Помниш ли филиите на баба ...

Искам просто да е хубаво
Душата ми да пее като струна
Да видя себе си във възхитени погледи
Защото съм жена и съществувам...
Искам, ей така без нищо, да е хубаво

Мога само да чакам
да окапят листата,
да натрупа снега...
Мога, мога да чакам:
Ще достигнеш брега. ...

Тука е мојот ѓердан со денови
мојот свет со мирис на кафе
овде се добрите луѓе што ги сакам
и злонамерните што ги лажам до бескрај
тука душата ужива ...

Веднъж една малка случайност решила, че вече ѝ е омръзнало да бъде малка. Искала да се извиси до Голяма Случайност, от която зависят съдбите и живота на мнозина.
Отишла нашата малка случайност да търси Светилището на Зар – бога на късмета в страната, наречена Вегас. Вегас била бляскава, огромна, въл ...

Другата жена
Другата жена от снимката ме гледа.
Тази жена – оставила в сърцето ми следа.
Тя на тази снимка, макар и бледа,
е истинска, не е илюзия една. ...

В облак от пепел искрица
разгаря се огън в нощта.
В смутеният сън на девица
любов се разлива с негà.
Обвито е младото тяло ...

По този повод отивах да разговарям с него. Това не може да продължава вечно. Кое всъщност е вечно? Никое. И никой също.
Когато знаеш това, ти е по-леко. Нищо не е вечно, грешките също, подозренията, мъката, измамата, вярата, любовта – нищо не е вечно. Затова човек има право да мрази, да обича, да гр ...

Силна е.
Самотата превърна в свобода.
Сбъдна мечтите си и полетя.
Силна е.
Непознатото не я плаши - ...

Във мрачни дни, дори в самотни нощи,
щом потрябва ми приятелското рамо,
дето не веднъж в мълчание попило
моите сълзи, мойта мъка заличило...
Аз зная без въпроси ти ще тръгнеш, ...

Много е изписано за човешката любов, как я виждаме, разбираме, преживяваме, в какво искаме да вярваме или не вярваме, но малко за самият човек. Така че този трактат, ще се се съсредоточи върху него - човекът, и неговият капацитет за любов. Твърдя, че човешката любов е едно твърде различно нещо от то ...

Ако някога разбереш, че ти липсвам
и не усещаш как тупти твоето сърце,
дай знак и аз ще долетя.
ще го потопя в чувства с усмивка.
Ще те гушна и надеждата ще те докосне ...

Всеки миг без теб е като вечност,
изгубена във бяла тишина.
Раздираща, ограбваща далечност,
студена, нежелана свобода.
Без теб дори през лятото е зима. ...

Бакър със вино ще изпия...
Нощта пък ще ми стане мост.
Безславно, за да се затрия,
за тебе аз ще вдигам тост.
И зарад' теб ще се напия - ...

44/ На запад виждах, до тавана,
обръснатите планини.
И с пръст в устата си останах
от бръснатите им глави.
Над нас високо бяха спрени, ...

Усетих допира на хладните пръсти, които се насочиха към ципа – бавно, изучаващо, с вещина. А после дойде и познатият звук, тих и мамещ, като песен на щурец – дзъъът. Заяде. Леко, нетърпеливо подръпване и готово, беше свален до край. Бях открита, беззащитна, очакваща. Онези, същите копнеещи пръсти се ...