Разгеле, Адàме,
впрегна се в юлара!
Èвето да слушаш! -
Да не ти се кара!
Кой кого оплете - ...

Стресираш ме, думите ти пак горят,
събуждаш непознати чувства в мен,
дълбоки, истински, ... мечтани,
теб ли чаках аз до този ден.
Усмивка, поглед нежен, мила дума, ...

Поглеждам в пламъка на свещник
и в него виждам тебе аз.
И се смалявам, като грешник...
Оставам за момент без глас.
Не смея със уста да духна, ...

Мракът чезне, разсейват се тъмите -
празникът ме озари.
Ти най-хубава си от мечтите -
те не се купуват с пари.
Нека Бог с щастие те дари, ...

Когато сме сами с вятъра, му пея,
надвикваме се с пълен глас,
щастливи заедно вилнеем,
надбягваме се, побеждавам аз.
Роши ми косите разгневено, ...

Червени рози в
прекрасна вечер.
Пламък от свещ,
танцуваща в сянката.
Пиано зазвуча в тишината, ...

Баничка
Есента беше избързала на позлати дърветата в градинката при Женския пазар. Беше рано. Беше едва 7 часа и много от сергиите бяха пусти. Тук там ранобуден търговец подреждаше стоката си. Циганите идваха по-късно. Техният “бизнес” можеше да се упражнява, само когато столичани вече бяха многобро ...

Дали ще дойдеш с мен, ще ме последваш ли до края?
Дали играеш си с чувствата като дете - не зная.
Вярвам в чудесата и не вярвам в рая,
Вярвам в себе си и вярвам в теб, да си призная.
Търпелива съм и кротко ще си пия чая, ...

Ти си дъгата на живота ми,
изпъстряща във всички цветове мечтите ми!
Ти си художник на душата ми,
рисуващ в багрите на любовта съдбата ми!
Ти си създателят на вечността в очите ми, ...

Обичай!
Обичай за първи път!
Отдай се, предай се, отпусни се в ръцете на любимия,
положи всичко в тези ръце –
себе си, ...

Бърша сълзите и ги крия във думи,
мислите давя във хаотичен сюжет
и мисля си, че почти съм те забравила вече,
и това "почти" прегърнах като амулет.
Вървя сама, земята в лед скована, ...

Имали ли сте червени обувки?
От тези с червен лак и много висок ток и лека змийска шарка (за тези които разбират от посланията на окраската в природата) , от които на съседа Иван му провисва чеенето, а проклетата му жена Иринка такъв поглед ви хвърля, че ако приравним светкавиците излизащи от очите ...

Този тъй позабравен от хората свят
се държи за земята и ражда плода си.
Вие, извива стебло над пръстта на рода,
зрее в сакралната страст на кръвта си.
С най-острия нож, реже ...

Беше късният следобед на един обикновен августовски ден. Хората отдавна се бяха прибрали по домовете си, но някак си беше пусто навън, не се чуваше и обичайната детска врява.Сигурно защото повечето бяха все още в лятна отпуска далеч от дома. В междублоковото пространство също бе тихо и безлюдно. Сам ...

... И тогава тя ми каза:
- Може би някой ден, когато вече някам тяло, нито сърце.. Когато вече нямам устни, очи, кожа и когато вече не чувствам нищо.. Абсолютно нищо! Може би тогава ще бъде мъдра, зряла, и ще гледам отгоре и ще съм над нещата. Ще стана ли една нежна душа..?
Но днес съм просто жена! ...

Днес Калина ми каза:
Познавам го само от 7 дни... Името му започва с три ченгела, две срички, пет букви и завърша на Любов... Но ти трябват 7 дни да го мислиш.
Седем часа след като ми каза
"Здрасти" на Марсовите полета, ме искаше в София при него, възможно най-скоро, за колкото се може по-дълго.
Хм. ...

Когато с ударите на сърцето
камбанен звън във теб ехти,
усмивка ведра грее на лицето
и неизменно там стои…
Когато музика звучи в душата ...

Когато каза „Да!“,
сърцето ми рида,
но продължило „Не!“
ми радостта отне.
И въпреки това ...

напоследък
познанствата ми
със хората
текат като буен поток
под краката ми ...

Като грахово зърно в следобеден сън
гъделичка сълзата клепача
и напира да текне навън,
но нали аз отдавна от болка не плача.
Аз съм верен приятел и враг ...

Хей, помагайте бе, хора,
че ще си отида зян!
Както няма луд умора,
тъй от ревност съм пиян!
В мозъка ми бърка, чопли, ...

Сърцето не е кръг,
не можеш да измериш
неговите близости.
Не показва колко е часа
и кога се случва влюбването. ...

- Ако утре не си платиш наема, да те няма! – дебелият корем на хазяина се тресеше в синхрон със заплашителното тръскане на главата му. – Имам човек за стаята, който даже ще предплати за месец напред. Ай да му се не видят и просяците долни…
- Не може ли да ме изчакаш още някой ден. Скоро очаквам едни ...

Като завеса в миг нощта се спусна.
За миг сърцето ми пак спря.
А споменът - "Когато ме напусна",
отново като хала връхлетя.
Толкова години вече... ...

Злощастната война
Горите, горят в пламъци гигантски.
Цветът им зелен
е заменен
от топлия червен. ...

Шепнат ласки лъжовни,
падат маски греховни –
паяк коприна плете...
Сливат се мислите с вятър,
отива си с птиците лято – ...

Изгрява денят и вълшебно те милва с ръце,
не се обръщай назад и не се сърди мое
пораснало вече момиче...Виж денят те очаква,
скрил е в пазвите си скъпоценните дарове...
Мир, любов и магнетичност чертаят вярната ...

Тъща ми Пенелопа
Всъщност, тъща ми не е Пенелопа, а жива Пенка. Пенелопа е отскоро. Моля ви се, да вземе да се регистрира в някакъв сайт с това име, където бъка от безутешни самотни души, и тя барабар с тях! Самотна! Е, вярно тъста отдавна не е между живите, ама това едва ли щеше да спре порива на н ...

Кога ќе се разбудиш од убави соништа,
пронајди се во мојата себична поезија,
со поглед стрелам во твојата гордост,
а добро е само она што е вистинско,
се друго е карикатиура во песок, ...

Заричах се по сто пъти на ден
и те отричах
като угаснало небе,
прекършен птичи полет...,
като грях. ...

Хич не ми се изтрезнява
и не ми се връща в тази
плява тъй наречена - живот
дет живея като скот
римите ми са безлични но ...

За брат ми аз реших да пиша.
Случайно, да, като да пусна фиша.
За брат ми, на брат ми.
Не за куче, къща или астронафти.
Най-милият е той, ...

Ако изчезна ненадейно някой ден,
а северният вятър ме прегърне,
от мойта вярност странно запленен,
омаян и смирен до мене тръгне?
Ако изчезна ненадейно някой ден, ...

Ще се превърна тази нощ в прашинка,
ще долетя с полъха на зимата при теб,
ще се люлея на хамака в градината ти
и ще забравя, че навън и вътре в теб е лед.
Ще ти броя звезди и ще кръщаваме комети, ...

Нашите мечти дали са живи..?
Или въобразявам си,че е така..?
Ще чуя ли отново милите ти думи..?
Или ще заглъхнат сред милионите лица..?
Животът ще ни събере ли отново..? ...

Шепни ми…
и политам в небето,
любовни слова,
когато дочувам.
Шепни ми… ...

Едва ли някой болката ми ще почувства,
трудно, трудно ще влезне в моята душа.
Сърцето в тоз живот единствено ще ме напътства,
дори Аз често, често да греша.
Нека да говорят често зад гърба ми. ...

ПРИЯТЕЛ
Симеонов изключи мобилния си телефон, остави го пред себе си, опря лакти на бюрото и зарови пръсти в късата си руса коса. Беше сигурен, че кръвта е от животно, но от лабораторията казаха друго — нулева група, положителен резус-фактор. Егати случая!
В двадесет часа и седем минути дежурният по ...