Някъде горе все още блещука звезда,
миг очакване,
предутринна тишина,
вечна борба -
нощта и деня! ...

Моето внуче
Много е добричко
внучето ми мило.
Там нейде в сърцето
любовта е скрило. ...

Отдавна сме кръстосали езици,
които устните опитомяват.
Разхождам дъх по топлата ти кожа.
Слуха попивам, който те напряга
и спирам там, до скритите въпроси, ...

Канелени вечери – ром и шоколад
и малко чай от лавандула,
за тъгите – ефикасна формула.
Помага ти на макс да издържиш
и отново да се бориш със живота, ...

М О Л И Т В А
Всяка вечер моля се на Бога
да си тук! Да бъдеш ти при мен!
Всяко утро срещам със тревога!
Със молба изпращам всеки ден! ...

Кафяви очи.
Много дълбоки.
Кестенява коса.
Права блестяща.
Усмивка една. ...

Шансон
Нали знаеш прочутия Шансон?
И онази прословута романтика?
За известните малки пекарни,
с кафе неустоимо на вкус. ...

Малко топлина, една въздишка,
няколко неказани неща,
няколко сълзи, една усмивка,
между две цигари самота…
И светът не стана по-различен… ...

16 юни, 2016, София, 21.30. Един ден преди да отлетим за Канада.
"Емиграцията не е като екскурзията"- казвам на мъжа ми докато хвърлям поредната блуза в куфара.
"Ахам"-поклаща глава той в знак на съгласие без да ме поглежда.
Сигурна съм, че изобщо не ме чу...Мамка му...не ми се заминава. Така ми е м ...

Диагноза – Влюбен.
Боли ме вляво, нещо ме пристяга,
и бучка имам – в слънчевия сплит,
в стомаха – гъдел, мира нямам,
очите плуват, и не ми се спи.. ...

Дълго се молих за дъжд.
Чу ли ме? В облаци спеше.
После в тъма изведнъж
капна и капка погрешка.
Хукнах и стомна да диря, ...

-Хей, защо стоиш измъчено на прага?
Влез, недей ме гледа безразлично!
- И да вляза, едва ли ще остана,
ти ще ме прогониш даже без причина
- Но аз те чакам вече много време. ...

И вселенското начало на духа
има своите земни предизвикателства...
От звезден дъх
излети са очите ми.
От звезден прах ...

Изсъхна ми душата, горят жарки ми гърди,
в душата ми забиват се огнени стрели.
Гори с тях и вечността, пленница на любовта.
Тя е мой пазител, тя е моята душа
и моята най-голяма самота... ...

Тъмни ръце
се спуснаха към мен
и очите заслепиха,
но сърцето ми не...
то се хвана за ...

Случвам се на себе си,
най-големият си враг
и приятел съм.
Аз съм разширяваща се зеница,
малко пухче, летящо предизвикателно ...

Повдигам пердето на времето
И гледам напред в хоризонта.
Привързвам товара на стремето
И тъпча рубежа на фронта.
Подреждам във стихове думите – ...

Идиот, темерут, гад най-долна!
Фалш, измамник, страхливец, беля!
Празнодумец! Mисъл отровна!
Главоболие, крясък, лъжа!
Мъгла и блато, и студ, невъзможност! ...

Защо отидох да я потърся? Не ми ли стигнаха двете години, в които все бяхме, а всъщност не бяхме и се гонехме и оставяхме в един омагьосан кръг?!
Но понеже в моето съзнание рядко си задавам въпроса "Защо?", а "После" не съществува, така и не се задълбочих в тая мисъл. Просто бях там, където мислех, ...

Въздъхът на въздишката,
водата в пустинята,
земята в сапфира,
огънят в невидимото,
музата на поета, ...

Спя с часовник,
защото ти си времето,
от което се нуждая,
но за жалост –
нямам.

Ако и сърцето ти е нямо
точно като твоите писма –
много по-жестоко от измамата,
нека никога не разбера.
Ако във очите ти, любими, ...

Генка Богданова
- Ах, какъв прекрасен мъж!
Ах каква осанка снажна!
Заплени ме изведнъж,
таз особа горда, важна. ...

Обсебваш до полуда моите мисли
облечена в ефирен бял сатен.
Приближаваш ме с изписана усмивка
и поглед благ, вперен в мен.
Всичко в мен притръпва ...

Десертна жена
Късметлийка съм! Идваш навреме.
Абе... много добре си го знаеш.
Зеленчуци садят се овреме.
Трябва вече да ги прекопаеш. ...

Младост!
Красота и дързост.
Вечно жива! Понякога кратка като миг.
Цветя !... Луна... И слънце!...
Росна ливада! ...

Косите ти ме галят – водопади,
посипват се къдрици по лицето ми!
От чисто злато, в огнените клади
на любовта претапят се в сърцето ми!
Напрегнати докрай са сетивата! ...

В странното човешко блато
виждаме което пожелаем.
Съществува ли останалото –
не искаме да го узнаем.
Живуркаме си тихичко в калта, ...

Толкова дълго мълчание –
сякаш се ражда планета,
сякаш се връщам от нищото,
за да остана в ръцете ти.
Толкова кратко пътуване, ...

Исках словата ми да бъдат някак различни
финни, красиви, нежни,
дори романтични.
А под перото на листа пред мене
редят се думи тъй гневни, ...

М Е Ч Т А
Очите ти – две сини езера.
Тъй мамещи! Тъй прелестни и чисти!
Сълзите ти – от бисери роса.
Два ручея от езерата бистри! ...

Някакъв щурец засвири. След него друг и друг. Слънцето заваляше над Огоста.
Там сгушено до нейният голям завой седеше нашето селце Люта*. Легендата разказва, че е създадено от бесарабски българи. Татарските орди така опустошили тези земи, че дори хронистите съобщават: "Там бродели само диви животни ...

Далечна си, но всъщност си ми близка
и сякаш, че си част от мен...
И аз отдалечавам се полека
от утрото на твоя ден.
Пулсираш пагубно в душата ми ...

Защото не успявах да се впиша
във оня свят, на сивата бездушност,
край ъглите си не търпях безличие,
не се научих да съм благозвучна,
компромиси защото не направих ...

Когато казвам,
това което пиша...
Тези които ме слушат
се съмняват: "Този ли
не крие нещо?! Гледай, ...