Търсих те в четирилистни детелини,
в началото и в края на деня,
вглеждах се в многобройни хора,
с уморени и усмихнати лица.
Минутите превръщат се в сезони, ...

Случайност е да притежаваш фон,
връз който да се вихрят вси сезони.
Изкуство е да ги оставиш там,
макар да ти се ще да ги прогониш.
Особено онези – лютите на студ, ...

Тъжна любов...
...В огледалото се отразява
нищо и някакъв невидим образ
на твоето прекрасно и безкрайно,
но нелепо отсъстващо присъствие... ...

LIEB'!
Man hat die Welt
In einem Vers umfaßt
Und trägt mit Freud'
Auf Schultern diese Last ...

Със сигурност ще се родя отново
(в това прераждане се провалих) -
уж исках да извадя най-доброто
като заложби в мене, но уви,
оказах се ужасно променлива. ...

Зимата не е проблем. Проблем е ледът в сърцата.
Из “Little fool in а big world. Sunflowers stories”
Не са страшни студът и зимата,
а висулките безразличие
и ледът, ведно с недължимата ...

Ти остаряваш като катедрала,
пък аз – като един пробит галош!...
Или природата се подиграва,
или пък просто генът ми е лош...
Косата ти – красиво посребряла, ...

Сънен залез пълзи по паважа към теб
но пред него не виждам море
само сняг обгръща комина
сиви птици
небе ...

Светло стана ли навън?
Птиченцата нежни чувам.
Пеят си! Тъй приятен звън,

За любовта, създадена за двама.
За нея и истинската ù душа...
За вярата, че може да пожертваш!?
Вината собствена от самота.
За любовта, за нея трябват двама. ...

Отново на сцената
се вдигат завесите.
Виждат ни двамата,
от прожектора стреснати.
Напълно неподготвени, ...

БИЛЯНИЦИ
Ако някога Бог е създавал райски кътчета по земята, със сигурност е взел за модел точно този – на село Голешево. Скътано в диплите на Славянка планина под връх Али Ботуш* и подпряно от гордия Пирин. Красотата му не само се вижда, а се усеща със сърцето като нежен полъх минава през душата, п ...

Свят. Изкривени ценности. Изкуствени идеали. Празни хора. Всекидневие. Монотонност. Неясни цели. Безсмислено съществуване? Стремеж към непотребното. „Печелиш“ тези, които никога няма да имаш и губиш тези, които все пак някога си имал. Защо? Събуждаш се сутрин, знаейки, че вероятно никога няма да пра ...

ДУША
В моята градина цъфнаха мечтите
върху помъдрели, дъхави треви.
Изгревът разбули тайните си скрити.
Тихо зажужаха палави пчели. ...

редекорираме
сякаш е настъпило ново време
стените в непохватно жълто
се оглеждаха една в друга
уязвимо придържайки ...

Сляп съм,
но те виждам
и е прекрасно.
Глух съм,
но те чувам ясно. ...

Поне за малко искам...
днес да остана сам,
за утре да не мисля,
вчерашното го знам...
Вън още полумрак е. ...

В тишина се раждат думите
и в тишина умират...
Понякога те стрелям с тях,
понякога - намирам.
Понякога утихват думите, ...

Какво може да ни обедини,
когато сякаш всички
сме разпръснати около пътя
и търсим новия си дом?
Нашата цел ли, ...

Пък аз забравих, че ме е страх от смъртта, забравих и корона, и чудесии, всичко излетя от главата ми. Знаех и исках само едно. Да спре. Да млъкне. Не ме беше грижа, че е промушена, че я боли, че умираше. Само да млъкне! Съдете ме както щете, ама тоя ужас не се издържаше. Чу ме някой дявол, та изпълн ...

А само преди година
беше подредено
и скучно,
сега не сме вече същите,
сега е с главата наопаки ...

Единственото, което знам, е, че винаги срещаме
отново хората, които сме обичали преди,
виждаме ги... поне още веднъж.
Никълъс Чарлс Спаркс „Моят път към теб“
Аз снощи те сънувах. Не дойде. ...

Често дяволът се крие
зад ангелска маска.
Знае той само да иска,
но не и да дава.
Има такъв един закон ...

Шшт,
успокой се сърце.
Тишината ти идва на гости.
Ще онемееш
щом те вземе в ръце... ...

Късно долетя, моя обич,
кацна на моето рамо,
но аз нямам мечти.
Живея самотно,
лишена от чувства. ...

Подобно на бездомно куче
скитосва селските дворове
и търси сам деца да учи
на правопис и правоговор.
Родителите бизнесмени ...

Направив нешто себично,
те затворив во кутија,
да бидеш само мој,
еден ден и лисјата,
што ги газам во паркот, ...

Повито в снежна пелена
малко житно зрънце спяло.
Вятър, страшен и студен,
държало надалече
снежно одеяло. ...

Къде отивам с черната си жлъч?
Наоколо е бяло огледало.
Отнейде иде светла детска глъч
и нещо в мене трепка оцеляло.
И нещо ще ме парне като жар, ...

Гледам и се взирам все на изток.
Гледам и очаквам да се върнеш
с онзи влак, с който те изпратих.
С онзи влак на вечната надежда.
Тя, моята гара пак ще го приеме ...

Благодаря за всяка малка голяма радост, която имам в живота си! Благодаря, че съм тук в този момент и отпивам поредната глътка кафе с милата ми майчица! Благодаря за всяка трудност и всяко препятствие по пътя си! Благодаря за всяка емоция, която имам възможността да изживея! Безценно е усещането жив ...

* * *
Кафенце пия до прозореца.
Навън е кучи студ. И – ха!
Дойдоха две врабчета, борят се
за по-голямата троха. ...

Боголюбна и нежна,
аз в душата те скрих,
като страст неизбежна,
като шепот на стих.
Като светла милувка, ...

Търсете любовта навсякъде
в цветята, в луната и в слънцето.
В ранното и свежо утро.
И ако остане в сърцето
ще те омагьосва, ще те извива и долюбва. ...