Сребристите очи на тишината
се взират, от ръба на световете,
в които безвъзвратно е угаснал
светликът. Бродят само силуети.
И бряг е тъмнината за огнище, ...

Вий навярно ще кажете малко е,
няма смисъл дори да говориш,
да, отишло си, може би – жалко е,
но какво ли могъл би да сториш?
Но видяхте ли впрочем сълзите му? ...

Обгърнат от студ, студен.
Сам навън.
Аз съм в плен,
в плен посред този снежен ден.
Може на теб да ти е студено, ...

Кипящо лято. Девет часа привечер.
Огненото слънце залязва, сякаш получава страстен нюансен оргазъм.
Хората оживяват в тъмнината на нощта. Скитат се по улиците, за да усетят лекия полъх на свежест.
Аз и ти в апартамента двама сме сами. Дрехите за нас излишни са, пламъкът на страстта ни топли сякаш те ...

Вечното състезание, в което да си победител - значи да си втори.
ЧАСТ ПЪРВА
Ставаш сутрин събуден от кънтящата аларма близо до главата си, слънчевата светлина влязла просто, за да те подсети, че нямаш нужда от сън, както и викът на някой щастливец или от боклукчийския камион. Боклукчийският камион.. ...

Какво ли ми даде, Животе,
през тези години изминали,
болката, в ляво жигосана,
или душата намачкана?
Какво ми остави, Животе, ...

Още от първия момент, в който я видях, я обикнах. Знаех, че ще я обичам до края на живота си...а може би и след това. И как да не я обикнеш… А дали тя ме обичаше? Не беше нужно да ми казва. Можех да го почувствам в погледа й. Очите, с които ме гледаше изразяваха толкова много любов, която не може да ...

Преди десет години ми липсваше,
преди пет години те очаквах,
преди две години те обожавах,
но сега искам само една секунда
в твоя приказен свят и поглед... ...

Од блиски пријатели
позајмив седум животи
преминав во друга димензија
влегов во твојата сакана куќа
главата ја потпрев на колена ...

Твой ред е
да ме правиш малка и нищожна,
отваряш по средата
и се появява другата матрьошка
Накрая стигаш до горчивата среда, която ...

Във сутрин бяла, заснежена
прониза слънчев лъч небето.
Земята грейна осветена,
разбуди се следпразнично градчето.
По улиците ранобудни хора ...

И привързаността
елегантно откъсна
крайниците-
да не докосва,
да не чува, ...

Рано-рано в утринната здрачина,
искам във леглото ти да се промъкна!
Нежно да погаля твоята ръка
и да нямам сили да си тръгна!
В непрогледналия още ден, ...

Враждебен ни изглеждаше новият ни дом. Направихме му пълен ремонт, дори подменихме инсталациите. Единият балкон остъклихме и по български тертип го направихме на стая, а другият балкон...
Да, този балкон трябваше да остане. Така реши семейният съвет. Обаче жена ми, нали е страхлива и подозрителна ка ...

Аз съм твой... но дай ми още време...
Не ме ревнувай от никоя жена.
Обречен съм на теб, но дай ми време.
Недей да идваш във живота ми сега.
Недей да бързаш... Нека да се влюбя ...

Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието,
което като плевел живее в гърдите на хората.
Унижава ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки да ...

О-о-о-о-о, живо-здраво бе, мушмуроци безподобни! Познахте ли ме? Пак съм аз -оная недостигната, ненадмината, медногласна и сладкодумна баш-разказвачка и фея на автентичния фолклор, кака ви Муца Раздувката. Много вода изтече, откак не сме се видели и не чули. Но ей ме - отново съм при вас, мои миличк ...

48/Аз бях на всяка тренировка,
съвети всякакви да дам.
Плана на всяка подготовка,
в детайли трябваше да знам...
За всички болни и нефелни, ...

Душата ми – във зимна клетка,
затрупана от снегове.
Нерадостна е тази гледка
и радва мойте врагове.
А тялото ми се смразява ...

… стария ролс кашля като рахитичен старец. Двигателят на автомобила, произведен през четиридесет и седма се нуждае от ремонт. Но заобленото купе в предвоенен стил с високо вдигната предница и издути калници все още се тътри по наклона към замъка Хеджис. Все пак на радиатора гордо е разпънала крила б ...

Шкембе чорба и зелева такава,
след празниците всеки заслужава.
Въпреки умората в главата,
ще трябва да лекуваме краката.
Почивка ли? Какво е туй за Бога? ...

Колко любовта е нежна –
като розата през пролетта
и колко болка безнадеждна
има в моята самота...
И в тоя студ усещам сега ...

Веднъж един ангел бил пратен на земята, за да изпита колко добри са хората. Той отишъл в един град, където всеки бил забързан за някъде. Заснежените улици били препълнени с хора, а множество автомобили се движели навсякъде. Въздухът бил много мръсен и трудно се дишало. А човеците, които вървели наса ...

чуруликай врабче
моля те
чуруликай
под оловното снежно небе
слънцето ...

I sat belonely...
John Lennon
I sat belonely down a tree,
humbled fat and small.
A little lady sing to me ...

душеразновидността
на
ЛЮБОВТА

Едно зрънце ориз от пакета изпълзяло
и с пълно гърло закрещяло:
- Какъв съм хубав! Красив и бял!
Аз съм силен! Аз съм Крал!
Подало се житното зрънце и възроптало: ...

Кратък спомен
Пак съм там
във тишината,
лист отронен
в самотата, ...

МОЛИТВА
Днес е вечност,
а утре никога не идва,
но докато съм с теб,
аз, ...

бърз кадър,
на очи
и сърца
на безброй думи
и различни тела ...

Твоето тихо мълчание
Здравей! Как е времето при теб?
При мен е същото и все така вали...
Не знаеш, а и как да знаеш?
Не сме се чували години! ...

Райън Гослинг & Ема Стоун - Град на звезди
City of stars
City of stars
Are you shining just for me?
City of stars ...

Във сумрака на гарван грак се чува...
Спотайват се в тръстиките мъглите...
Невидими, във нереалност плуват
оглозганите трупове на дните...
В живота ни периодично бури ...