...Крила...
„Мисля, че в света има толкова много крила, че за човека почти не са останали”
Дори да не ги виждаш ти,
те са там винаги;
Отвеждат ме тук, ту онам, ...

Ангели не чакам на Задушница–
всички отлетяха като спомени,
щом съдбата- Божия послушница–
с креп съши крилата им поломени!
Някъде в небето са– пораснали ...

Откраднах миг за този дивен свят,
намерих се високо в планината,
от върлуващата прелест обладана,
кога баира изкачих, не помня.
Очите изнасилени от хубост, ...

Имам птица във кафез
Задушница е днес,
а няма как да ти "гостувам".
Имам птица във кафез
и с нея тъжно си хортувам. ...

За любовта не искам вече да пиша,
нали поетите написаха всичко?
Как от любов жената ослепява,
а мъжът никога не правил нищо....
Защо е бурята след всяко слънце? ...

Дните неспирно минават,
болката лута се в тях,
спомени тъжни навяват,
всичко е пепел и мрак.
Идвай си вече, човече, ...

Отвори си очите!
На Цвети
По бялата лунна пътека,
на пръсти танцуваш полека,
ефирно си, златно момиче, ...

Тиха ще бъде нощта.
Не и лека.
Сънувай ме.
Като малка звезда.
Но без цвят. ...

Безпощадни са реките на живота;
диво препускат, яростно-червени;
дълбаят ни преплетени, изпиват ни
до дъно от чашата на времето
Тебе бавно преглъщат ...

Пита ме приятелка "Как си"-аз-"добре",
а тя продължава-не може да разбере.
"Как със двеста лева-пенсия,пари
месецът изкарваш-не се ли мъчиш ти?"
Аз й отговарям:"щом не съм умряла, ...

Униформата все още ѝ ставаше, макар че я получи преди 10 години. Миришеше на карамел, кафе и пури. Харесваше ѝ съчетанието на синьо и бяло. Това я караше да се чувства чиста, въпреки че вечер я сваляше с отвращение.
Ходеше с радост на работа, облечена в уханната си униформа, за да може по цял ден да ...

А: Не бях ли с теб?
Не ме ли чу?
Б: И искам пак
до теб да съм.
А: Откакто ти ...

без значение
колко много
са те разплаквали
колко огън
са разпалвали ...

Когато идват мисли тежки,
никой лесно не заспива.
И тъй във спазми и болежки
неусетно се напива.
Така си мъката забравя ...

Магия Любовна
Магия Любовна ти ми направи,
не черна, а цветна, това ми стори.
Сърцето с нея ми ти докосни,
за да остане то с теб завинаги. ...

Ти накъде? (...) при сенките – или в света?
Райчо Русев
С череши, вино и погачи пресни
дошли са от града осиротели,
да оживят умрялото си село. ...

ОЧАКВАНЕТО НА РОЗАТА
Р.Чакърова
Познато е. И толкова прекрасно...
Нали съм Роза... Знам какво ме чака.
Познато е - прегръдката на Вятъра... ...

ПЛАЖ
Жарко слънце пече без умора,
в тежък зной, край лазурно море,
спира времето, лее в простора
мараня из лилаво небе. ...

Посветено на изгубени, любими хора
В други светове
Само миг,
а сякаш вечност,
след него ...

Грамотност. Дума, която чувам често. Някои се борят за нея, държат на нея, изискват я от другите. Други чистосърдечно си признават, че им убягва, отчитайки го като техен пропуск, без да страдат излишно от това. Трети се срамуват, че им липсва, но все пак нищо не правят по темата. Четвърти пък дори с ...

III
През следващите седмици времето минаваше скучно и без вълнения, поне в личен план. На работа беше много натоварено и се налагаше Каси да остава след работно време. Скоро наближаваше годишният тийм билдинг и това беше може би единственото, което я мотивираше всяка вечер, докато залягаше над поред ...

Каквото и да потърся -
в тебе е скрито,
какво ме разтърси -
душата с ледени краски обвита.
Заспивам със тебе, ...

II
Този път не мина така добре. Глупакът явно беше зле с парите и го правиха в колата му. Е, поне имаше кола, а и беше симпатяга. И по-лоши случаи е имала. Като онзи път в тоалетната на "Червения рак". Разтри си тила, като се сети. А и тия калмари тогава май не бяха добра идея. Но сега пък задникът ...

Неслучването ме боли...
Пожертвах предостатъчно...
Безмислено е да скърбим...
и чакам кротко ...
Съдбата пиша си с остатъци... ...

Венера от планетата Любов
Мартин натисна несигурно топчестата дръжка на входната врата, леко я завъртя и след охтичавото изскърцване на пантите се озова в тесния партер. Зашари с поглед по надписите на пощенските кутии и съзирайки красиво изписаното с калиграфски почерк “ Агенция за сбъдване на мечт ...

Слънцето преди девет дни
гушна луната в медена прегръдка.
И ето, неродена радост
пулсира в утробата вселенска.
Луната е бременна. ...

В онова далечно, тоталитарно време такива неща не се случваха. Не прилягаха на широко регламентирания дух на съзнателност, на взаимопомощ и вътрешно осъзнато чувство за ред и справедливост.
Такива неща се случваха единствено там - зад желязната завеса обусловени от ред разбираеми идеологически предп ...

Когато говоря, езикът ми пари...
Когато мълча - сърцето...
Първо спирам..
После замлъквам..
Слагам катинар на езика си. ...

Петнадесет минути до края
Навярно е ген. От майка си съм чувал за вуйчо ми Фирмин. Никога не съм го виждал. Но от нея знам, че и той като мен е обожавал книгите. Живял е в книжарница. И е изчитал всичко, преминало през нея. Аз го давам по на едро. Живея в книгохранилище. Огромен склад, в който се па ...

Бягаш в далечината и времето се смрази!
Тъга и поглед! Изпиваш ме с очи!
Сърцето ти мълчи!
Премръзвам в поза винаги готова!
Устните докосват само топлина..Ранена е душата. ...

"Сутрешна мъгла"
Искам да е сутрешна мъгла
и всеки ек да раздира небето.
Искам да те виждам светъл в морната тъма -
ти си светлината, крепяща сърцето. ...

Позволи ми
да заровя спомен
в почвата на близостта
твърде малък
много скромен ...

...Лудо чувство...
Затварям очите си и
те чакам с нетърпение
да ме хванеш за ръце
и да полетим към небесата; ...

Жега в захлас.
Карамел, черешки и сладоледени устни
на съседната маса.
И целувки, целувки - навярно са вкусни ...
Отпивам от свойта лаваца, ...

ИСТИНСКА ХАЛЮЦИНАЦИЯ
Р.Чакърова
Привижда ми се... Може би сънувам...
Една Луна към мене приближава,
шепти ми нещо, после я целувам... ...

Моят глас трябва да чува той…
Моят смях да почука по стъклото,
преди да влезе
в душата му…
Моето дихание… ...

Зазидана в стени от отчаяние,
с горчиви мисли,
с търсещи очи,
aз чакам да намеря оправдание
за своите погребани мечти. ...