Снимката
Навремето Ангел имаше приятел на име Тодор. Не, че сега вече няма, не са се скарали, но тогава си бяха други времена. Някак си всичко беше по – лесно. Родителите им работеха, изкарваха пари, изхранваха ги, обличаха ги, а от тях се искаше само да учат.
С Тодор израснаха в едно село близо до ...

Определено...
Определено не бих те заменила за нищо
на света, ти си моето съкровище…!
Определено ти си всичко за което
се моля и за което мечтая, цялото ми щастие…! ...

отворих сърцето си
за всички
отворих го
не мислех за последствия
а те ...

Не се научих
Не се научих да обичам по малко.
Обичам до лудост. До болка дори.
Не успя Рогатият да ме накара да мразя.
Макар, че често сърцето от болка кърви. ...

О, демокрацийо, кой те погази,
нека народът теб те опази!
Петър Волгин да подкрепим
и свободата на словото да спасим!

Равносметка
Все още чакаме. Какво, не знаем.
Със зъби тракаме. Пари, назаем.
Във свят живеем, на равносметки.
Все нещо смятаме. Ах, тези сметки! ...

Лудостта на сърцето
================
Дреме сърцето ми в лятната люлка,
дреме и хич не му пука.
Сякаш е още средата на юли. ...

С Вени се знаем отдавна. Правеше ремонт на панелния си апартамент в Младост и майсторът, наш общ познат, ме викна да му помагам. Малкото жилище беше спретнато и чисто, но вече поуморено и се нуждаеше от освежаване. Основното обзавеждане, това бяха книги, които тежаха на всички рафтове, шкафове и ета ...

Оздравително
За всяко състояние си има стих,
това прозрение сега открих.
Разтоварващо е то се знай,
всяка болка да има край. ...

Ако можех да си те представя, щях да те запомня завинаги...
ако можех да надникна в очите ти, щях да се погледна огледално...
ако можех да преброя бръчиците ти, щях да разбера колко си страдал...
ако можех да докосна кожата ти, щях да ти оставя белег от изгаряне...
ако можех да целуна устните ти, ще ...

Баба Зима дотърча
със снежинки - славна челяд!
Чантата си ръзкопча
и ги пусна да се стелят!
Те са чудни писъмца! - ...

Милост
в края на всяко начало
всеки цвят е
(не)докоснато бяло
най-щастливото петънце ...

Живее в мен най-тъмната луна,
която на небето не изгрява.
И мракът с нея става светлина,
а светлината бързо отзвучава.
Принцесо, ти си моята звезда - ...

Плачи, приятелко...
( На Деница*)
"Приятелството е пътека, по която трябва да се върви
ежедневно. Иначе тя се покрива с бурени... "
А. П. Чехов ...

— Нееее! Не, не и не! Какво изобщо правиш, знаеш ли? Какво си разперила тези ръце, като че ли ми играеш Одета! Това е Демна, момиче, изморих се да ти обяснявам и ти все така както си знаеш – от първия ден до днес – никакъв напредък, ни-ка-къв! Отивай в ъгъла и започвай да работиш елементите, докато ...

Бях на двайсет години, когато за пръв път отидох на море без нашите. Беше 1978 г. Плановете ни – моите и тези на приятеля ми Евгени – бяха грандиозни. Смятахме да изстискаме от летуването и свързаната с него свобода максимален брой забавления. В главата на Евгени се въртяха единствено мисли за сочни ...

Поболял се от чужди агонии,
нервно делникът гърчи лице...
Колко много ненужни иронии,
колко празни, самотни ръце!
Градовете в предколеден шемет ...

Беше началото на март. Утрините още бяха мразовити и напомняха, че зимата не си е отишла. Още в ранните часове на деня комините в селото започваха да пушат като локомотив на влак. Ледени шушулки се спускаха от покривите на къщите, прилични на кристални остриета. По пътищата и тревата в градините все ...

Така се случи февруари
сред ледените дни заклещен,
а в мене жълти минзухари
горят по-ярко и от свещи.
И клепки да повдигна мога, ...

По Коледа стават странни неща
Моля за вашето внимание. Току-що по новините казаха, че са задържали за 72 часа и са обвинили в многоженство, нанасяне на тежки материални щети и леки телесни повреди, една авторка от сайт Откровения. Тя даде интервю и помоли откровенци да се застъпят за нея. Ето и обръ ...

С обич
Ще горя във моя път,
със сълзи нарисуван,
с тъга и болка сива
и с обич като огън дива. ...

Пролетта на сърцето ми
Първа част
Пролет, април, раззеленяващ се Балкан, ухание на цъфнали дървета и цветя – това бе първият ѝ спомен за него. Всеки ден тя минаваше по един и същи път за работа. Всеки ден минаваше покрай къщата с красивата градина, къщата, в която живееше мъжът, който щеше да се пре ...

Късно е
Късно се връщам назад.
Закъснях!
Вече никой не чака.
В спомена, само стърчат ...

МОРСКИ ПОЛЪХ
Скучае ъгълът без нас.
Тотемът хили се отсреща.
Говори сякаш той без глас –
видял е всяка наша среща... ...

Дали със теб готова съм да тръгна,
нарамила горчилка и вина,
дали ще мога битието да изтръгна,
и мога ли обиди да простя?
Дали от хулите на близките ще падна, ...

На елхата украсата стои,
но теб няма те, уви.
Че по-красива няма
и не искам без теб да остана.
И ти си приказно видение - ...

СЪКРОВЕНО
Обичам да разказвам приказки
със шепот тайнствен
в тайнствени места,
където идват само животинки, ...

Тук Пролетта дойде с цветя и птички.
Зеленото във Синьото се впи.
На Пролетта сега се радват всички,
но нас и днес, душата ни боли!
Настръхвам от студени тръпки! ...

Отново там, във моя блян!
И сякаш във вериги окован!
Живееш ти, тоз не мил живот!
Не знаеш как - вече си мафиот!
Света жесток, носиш ти една печал, ...

Cпомен за ceло
За ceло човърка ме споменът сладко-горчив -
как щурчо ме c песничка нежно приспива,
светулките златни по жътва и крясъкът див
на птица, и ромон на бара пенлива. ...

Бързам, бързам. Вечно бързам.
Калдъръмен съм кутсуз
и животът все ми връзва
на веригата топуз.
А и виното ми снощно, ...

Аз знам отдавна вече съм забравен.
Защо е нужно днес да роните сълзи?
Пред своята душа Аз гордо съм изправен,
сърцето шепне ми мълчи, мълчи.
Аз знам. Дълбоко често се замислям, ...

!
е
е
в
о ...

Винаги когато си пред екрана
Има милиарди като тебе.
Знаеш, че следи те Майкрософт-шамана.
За него ти си дигитално бебе.
Лицата се по-важни от спомените. ...

НЕДОВЪРШЕНА ПЕСЕН
Надежда Павлова /Перличка/
Не зная как намерихме небе
сред пепелта на гаснещи вулкани...
Сред буря от препускащи коне ...

Съблече се денят с усмивка.
Уморен зад хоризонта сив се скри.
Над света наметна звездната завивка
и кротко легна си да спи...
Не спят единствено мечтите, ...