И тогава... ще те видя...
когато успея сама да се огледам.
И тогава... ще те чуя...
когато успея сама да се наслушам.
И тогава... ще те прегърна... ...

Шесто чувство
Не беше лунен лъч през май,
погалил моята тъга...
Ни чувство някакво за рай,
нито изгряваща дъга... ...

Когато страдам, цялата съм в бяло.
Вървя към извора - началото.
А не към края.
Дошла съм, за да бъда.
За да има - а не - да няма. ...

​
Не обещавай нещо, което смяташ, че не си сигурен дали ще се случи
Не обещавай сутрешни целувки, ако смяташ да тръгваш преди изгрев
Не обещавай вечерни разходки, ако обичаш да си стоиш вкъщи
Не обещавай сутрешен чай, ако пиеш само кафе ...

Море
Мое море,мое мило море!
Ти там си,далече от мен!
Сега ще си те престават.Добре!
Ти синьо си,тихо,понякога бурно. ...

Всяка вечер обличаше най-хубавата си рокля, слагаше перука, силен грим, обувки с висок ток и задължителните тъмни очила. На улицата беше известна с името Очите. Никога не си сваляше очилата защото имаше вроден дефект – едното беше черно, а другото синьо. Драстична разлика. Пробва да носи лещи, но оч ...

Стоя на една пейка в един просторен и уютен, но не много поддържан двор. Погледа ми се рее небрежно от лазурната синева в небето към живото зелено в короните на дърветата и към сякаш препускащата мравка нарамила доста по-голямо от себе си зрънце. Стоя докато убивам времето и се опитвам да прогоня те ...

Жътва. Лято е.
И нестинарски огън ни гори.
Слънчовидецо,
дали жаравата да прекосим...
Ако не можем - ...

Понякога оставам без зъби, докато ям натрошени, жлъчни камъни. Езикът ми няма как да си остане зад тях. Събирам си ги в шепи, за да целя всички, на които някога съм имал зъб. Ям каши, течни, миризливи, но полезни каши. От тях здравето ми се пооправя. Намалява ми холестерола, сърцето бие в норми, кръ ...

Прибрах под покрива жената,
която зъзнеше навънка.
Проклел я злостно сатаната
за дребна някаква издънка.
А аз я стоплих с блага дума. ...

Горещо, безпощадно и сухо,
молитва след молитва – поне да задуха!
За капчицата дъжд плаче тревата,
доземи свела морна снагата...
Душата плаче изтерзана – ...

(Вътре сме)
Пред вратите на терминала, от който щяха да пристигнат Яна, Симеон и Транс, чакаха три фигури, които определено добавяха ‘писъка’ към модата. Ноа Сидни – с кодово име ‘Килауеа’. Облечен в традиционно японско кимоно и върху него бе наметнал черно сако, с черна късо подстригана коса, гелос ...

нека е ЛЮБОВ -
НЕБЕСНИЯТ БАЩА ни
в КНИГА завеща

Бях ли цвете невинно и алено...
Бях ли жадна за обич дъга...
И мечтах ли да бъда погалена
от даряваща нежност ръка...
Бях ли? ...

Цвят от омайниче, стръкче равнец,
лист детелина и перуника,
брани по изгрев, свих на венец -
мисъл и сън все към мен да те викат.
Денем да бродиш в гъста мъгла, ...

Открих те. И няма да те пусна.
И вечно тебе ще обичам.
Открих те. И косите си разпусках,
в мълчание любовта си не обричам.
Открих те. Под скалата твърда, ...

Пърпави облаци
Сърди се Господ цяла неделя.
Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си.
Жечо цял месец не беше си идвал от града. Вместо да ме гледат черните му очи, сега ме гл ...

Маската красива, е разрязана,
леден блясък, хладна ласка,
протегната в дъга стоманена;
сълзи поточе алено
във ручей да порасне ...

КРЪВОЖАДНО
Р. Чакърова
...Чу ли? Трябваш ми мъртъв! Изстинал.
Да. Подгони ме зла некрофилия...
Не. Не зная каква е причината. ...

Зелено величие до скален масив,
отгоре се шири небето,
внушаваш респект, така убедително,
в спокойствие всичко обвито.
Седя и те зяпам, а вече смрачава се, ...

Понякога сърцето не знае къде иска
и често тогава краката силно го спират.
И нали уж душата му е най-близка
а защо толкова трудно те се разбират.
И вагонът на влака без релси не може ...

И се усмихнах
Пребродих пътища безбройни. И се спъвах.
От думи и от погледи в гърба.
Макар и уморена, не заспивах.
И постепенно стигнах до ръба. ...

Бърза на плажа
да я намаже
с гел от глава до пети,
ала без бира
дъхът му спира: ...

Чувате ли гласа ми
под тънтените на гръмотевиците
в смразяващите и красиви нощи на Сибир
Уви... НЕ чувам аз човешки глас под студеното небе.
Гласът ми се отразява, тъй както ледът отразява слънчевата светлина . ...

Събуждаш ли се всяка сутрин
с мисълта, че си случайност, любов,
която ми се изпречи на пътя,
конструирайки гибелен край.
Целите ти ръце - в звезден прах, ...

То грее, лято е сега,
нощта иде, иде тъга.
И в тъмния простор
гасне тихо светъл взор.
Звезди блещукат над мен - ...

...Гледайки Луната...
Ако някоя нощ по случайност не сме заедно,
знай, че пак ще те нося в себе си, мой любими...
Нека гледайки Луната и онази най-ярка звезда
си представим как ще полетим нагоре към тях... ...

Защо ми взе девствеността,
не ти ли стигна и душата,
и пламналата скръб на вечерта
поникнала в окото ми за кратко,
любов, не съм ли в теб? ...

Ще си останеш моята звезда,
а аз ще бъда твоят небосвод.
На него Мила, ти изгря,
а аз родих се за живот.
Твърде скоро залезът дойде ...

Чашата преля,
точно преди да отпиеш,
а ти харесваш парченца щастие,
четирилистната детелина
е просто мутация, ...

Заради този стих нощта
не спах. И да си обмисля,
какво е туй от света голям,
което мен ми толкоз липсва ...
Тихичко разрових съвест и сърце ...

Вече съм мъртва, вече не дишам....
Чувстваш ли как ножът, разрязва плътта ми?
Вените не пулсират с любов, а с викът на нощта....
Болката едва се побира в чашата с вино. Пия я бавно...
без дъх за живот.... ...

ПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, това е въпрос на морал. Немор ...

(Пред Бърлогата)
- Съжалявам, Транс, но ще трябва да отложим закуската. Може би ще се наложи да скочим директно върху вечерята! –каза Релик с превъзбуден тон.
- Тя защо те нарече така? Какъв е този прякор? –попита младежът.
Симеон Релик изведнъж загуби насъбралият се ентусиазъм, погледна в краката с ...

Как да прежаля лицето ти мило и благо,
с червен трендафил на бяла забрадка.
Мъчния бод на елечето топло – с илици
в нощите морни нашарила с цветни шевици.
И таз тиха невинност, дето след тебе си сяла. ...

Пак повтарям тишината - днес е синя.
Търся тази малка перла от години...
Зърнах нежния седеф най- накрая.
Заприлича в миг на мен, зная:
Тези мънички мечти, кухи, ...

Все търсиш болката, ми казват,
даже я обичаш...
Такава съм - несъвършена,
нелогична и двусмислена родена.
За този, който с мене страда, ...

Не искам да се връщам
в изминалото време.
Защо да го прегръщам
с отминалото бреме?
Че минало в забрава, ...