Признавам си не винаги съм
бил добър.
Признавам си, че плакал съм
самотен, тайно.
Признавам си умирал съм от страх. ...

Взе Господа от Хляба Си трошица.
В брашно я сложи и омеси хляб.
Превърна хляба в чудна хубавица!
Любов да вкусвам– да не сещам глад!

Залезът гали ме с топли лъчи
През прозореца минават те
Сълзи стичат се от моите очи
И нищо не може да ги спре
Сам на този свят аз живея ...

Не пейте ми песните, о, трубадури,
мокасините ми вий не сте обули
и сълзите ми още не проливайте,
хлевоусти, вий, за днес почивайте!
Виковете ми недейте да крещите - ...

Безразличието твое ме надупчи.
Превързах се сама и този път!
Погребах егото си и дано да случа
на лек за наранената си плът.
Преминах и последното стъпало, ...

Под кожата ми влизаш! С всяка дума...
Със всяко мое затруднено вдишване...
Заради теб съм странна, неразумна...
Опитвам се да бягам, но... излишно е.
Объркана, обсебена... се рея ...

Тръгна си каза, че късно е вече ...
Гласът ти ме блъсна точно в гръдта,
малка сълза на пода се стече,
ти стъпка я после изчезна в нощта.
Знам, че тълпата жадно те глътна, ...

Завръщане
Защо се завръщам, защо да съм до вас.
Пребродих цялата земя,
пребродих пищна долина
и висока планина. ...

Обичам те, защото си красива..
Обичам топлия ти аромат...
Обичам устните ти цветни и
този тъжен носталгичен глас...
Обичам цялата ти лудост и този ...

Залезът умираше
и мене ме болеше
сякаш губех Слънцето
в облаците черни
небето бе червено ...

АГНÈЦ
мнозина от проказа
изцелѝл
и все пак
МУ ...

На Павлина Йосева – Пинче
Какво е туй Боне без Пинче,
отпред – без нейната кола?
В Испания, а пък на инч е
до нас, със късичка пола. ...

На вкус съм мъничко тръпчива.
Ароматът ми дразни обонянието.
Предпочитана съм от деца игриви,
неспособни да владеят обожанието.
Не, не съм пригодна за насищане. ...

откъм претъпкания край на делника
когато слънцето се извалява над метрото
ведно с кънтежите
по хлъзгавия мрамор
когато от торбата съм изпразнила ...

... те... другите...
Животът върви,
миг не спира дори
и събира дните загубени.
Като паднеш в калта, ...

Сама не ме оставяй пак. Недей.
Отиваш ли си? Време ли настъпи?
Отиваш ли си? Хубаво... без теб
е същото, но само колко тъжно.
Къде си ти, когато вечета ...

Пролет в косите ми.
С дъх на цветя.
Всичко е толкова истинско.
Музика в моята душа.
И рисувам с пръсти. ...

ПОЕТИАДА
Посвещава се на 90-годишнината от създаването
на Дружеството за борба срещу поетите в Ямбол и прочутия,
единствен в целия свят „Манифест за борба срещу поетите“
Някога в Диампол град ...

Съчиних те, Пролет...
от дръзките, покълнали в снега листа,
от пъпки на неподарено цвете
и нарисувах те
на вишната от аромата на цвета, ...

Когато и дълбокото ти стане плитко,
а ножът остър няма какво да нарани,
защото болката осъмнала във нищото
прецежда се по мъгливите си ръбове.
Когато с всеки ден се питаш ...

Че времето - без край и без начало,
на никого за нищо не прощава.
И то дори за щяло и нещяло
един убиец миров си остава.
Че аз така - на времето подвластен, ...

Бог ме създаде жена, нежна струна,
която да свири в небесния хор.
С любов ме обгърна и ме целуна,
вложи в мен свободата на своя простор.
В сърцето Си вплете ме – като емоция, ...

Кажи ми, кажи,
бедни народе,
защо се сам в робска
люлка люлееш.
Пенсия ли имаш ...

Люлякът отрупан е със цвят,
а той плаче пред цял свят.
Когато природата се възражда -
той мъчи се в глад и жажда.
Пролет е сега навън, ...

Аз, любовта, съм странно нещо. Вие хората ме търсите постоянно и се кълнете, че ще ми бъдете верни цял живот. Правите ми реверанси всеки ден. Поети и писатели ми посвещават стихове и поеми. „Желаната любов не се забравя. Не стихва пламъкът и винаги гори.Огромни рани във сърца оставя.Събаря мостове, ...

Тръгвам си. Умирам.
Сбогом ли каза или просто мълчиш.
Не разбирам, Виждам те, виждам теб,
все така силна и ранима,
плачеща и губеща надежда, ...

В замръзналата тишина,
в набъбналите интереси,
започваше една война.
Религията се намеси.
И замириса на барут. ...

Виждал ли си как, загърната във сянка,
към тебе скришом отправя своя взор
и дълго чака към нея да погледнеш
и да й отвърнеш със любов...
Тя до теб застава, мълчалива, ...

Любовта бе отнета,
отнета от света,
света на самотата,
самотата в душата,
душа без сърце, ...

Първи април е
и с прелести родния
край наспорѝл е!
Първи април е
и всекиго с обич и ...

...Обичане без споделяне...
(на минала любов)
След крясъци, сълзи и затруднено дишане,
във дъното на тишината изпаднахме!
Гледахме се и си говорихме без да си говориме, ...

Във дните ни - все повече живот.
Във нощите ни - нищичко за даване.
Езикът ми - безмилостен циник,
изсъсква с препинателно старание.
И нищо, че оттук до есента…, ...

Април
Задуха вятър изведнъж.
Нормално, в тоз сезон.
Пушилка вдигна. Плисна дъжд
и замириса на озон. ...