Приливът на чувства отново е наред,
лист и химикал аз взимам най-напред.
А отливът е онзи със тежките сълзи,
със казване на "Сбогом", със плачещи очи..
Приливът на чувства отново ме обвзе, ...

Страх ме е, когато съм сама,
защото в самотата те откривам,
а изминаха безброй години,
откакто само там си те намирам.
Създавам те от тъжна песен, ...

По кабелите всяко телефонно утре
е резенно и логично. Като дъжд.
По жиците на бъдещето ще се съмне.
В душата си осъмвам като луд.
Летя в предметите на страховете, ...

Звезден пратеник
Кой смее да ограничава човешкия дух? Кой смее да твърди, че ние вече знаем всичко от онова, което може да бъде познато в света?
Галилео Галилей*
1. Възторг и открития
а) възторг ...

Градът, аз който спомням си от малка,
градът със гларуси и мириз на море,
градът със тъмен пясък, като на кафе утайка
и лято, между слънчеви треви.
За този град, аз вечно ще бленувам, ...

Кръговрата на любовта
Есенният вятър за разтуха
взе да духа, духа, духа...
Търсеше да се разсее
и листата да разсмее. ...

Елеонора отключи входната врата и потъна в хладния сумрак на антрето. Съпругът й изглежда не се бе прибрал, a обикновено я изпреварваше. Тя натисна ключа на лампата. Светлината плисна и се стовари върху чифт черни мъжки обувки, тези с които бе излязъл сутринта - едната лежеше катурната настрани, а д ...

Пиано
След работа, привечер, пред пианото поспрял,
с една ръка налучквам стар мотив.
Да можех , бих изтръгнал от душата му хорал,
но все повтаря глас немилостив, ...

Дъждът очаквано не заваля.
Поморие осъмна със усмивка.
След нежните ти ласки през нощта
е плюс една отбора на щастливките.
Дъждът със сигурност не бе желан, ...

Целува ли ти се в дъжда,
под кестени,
върху наситено оранжево килимче,
събрало всички наши есени?
Римува ли ти се любов, ...

Писмо
Опитвам се да помълча
и да бъда сама със себе си.
Но уви! Където ида,
където и да погледна - това си ти. ...

Обичам те… И Ти отдавам слава.
Да следвам Твоя път не ми тежи.
Получих прошка без да заслужавам,
превърна в радост моите сълзи.
Обичам те… В нозете Ти стаена ...

Есенни вишни...
...сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Димчо Дебелянов
Не казвам, че ще бъде безпроблемно ...

Нетипично за вярваща губя вярата в чудото.
Всяка външна украса възприемам за уродство.
Нетипично сънувам всички стари пристанища
и се уча да плувам върху плаващи пясъци.
Нетипично за Господ ти се криеш там - някъде ...

Кегли сме
в невидими ръце.
Потайна сила
си играе с нас.
Преместват ни напред - ...

Ела, седни, в червената постеля.
Не си ли морен от алчна суета.
Постой, вдъхни живот на стаята ми празна.
С твоя лик разпръскваш светлина.
Аз зная дълго ти си скитал. ...

* * *
Остава във живота всичко временно
записано по есенни листа.
Усмихваш се съвсем навременно
и става поносим студа... ...

Октомври е последното пристанище на лятото
и още пази топлият му дъх
в зелените въздишки на тревата,
нанизани в безкрайната си връв
от тук до всяко следващо пробуждане, ...

Погледна ли
в небето синевата,
аз виждам само твоите очи.
Погледна ли
и вечер към луната, ...

Дали съм Единак?
О, аз обичам Самотата...
Не знам дали съм Единак?
Не съм довлечен от гората,
но на глупаците съм враг. ...

Облак се задава,
дъжд ще вали.
И мечтата за теб остава
и болката по теб, нали!?
Залезът навън се спуска, ...

Отново ще гласуваш ти, Народе!
Надежди пред реалности вървят.
Лъжа поредна, остро се забоде.
Избраните отново ще поспят.
По дъното на всички водоеми, ...

Люлееш ме в очите ти... сияние,
в косите ми ухаеш на мечта,
в очите отразяваш обожание,
сълзите ми попиваш с топлина.
Представям си живота с теб различно, ...

Once the deepest we'd seen was the grave
then we became brave;
went into the unknown;
the colder it got the deeper we'd go
never turned back, traveling on; ...

Зазимяване
Зимата полага бяла постеля върху изстиналата земя -
меко, тихо и нежно... като след любовна вечер!
Ляга спокойно и се приготвя за заслужена и дълга дрямка.
Приглушеност, мъгла и искряща белота... отдалеченост... далечност... ...

Очите трошели кости,
а пак се подведох по твоите.
Погледнах в тях за кратко,
а те убиха в мен цели вселени,стени и изгреви.
Изграждах сгради и им слагах куполи. ...

На дядо
Болен баща стенеше, стенеше
и тъжни думи нареждаше.
Къде си сине да дойдеш,
от тежък гурбет да се върнеш ...

Понякога е нужно
да натиснем силно спусъка-Илюзия,
за да изстреляме куршума-Истина
точно в целта...
Понякога е нужно да се скрием ...

Любимият ми филмов герой е кучето Хачико, от филма със същото название. Много го харесвам, защото е изключително лоялен. Той не е само лоялен, но и обичлив, чувствителен по душа. След като почива стопанина му, той остава да го чака на железопътната гара. Чака там, защото е последното място, където е ...

Не! Няма още аз да си отида.
Не съм написал най-добрият стих.
Не съм издал последната си книга
и жаждата си за живот не скрих.
Не съм успял синът си да изуча, ...

Слънцето бълваше лава гореща
сякаш преяло със жар,
мама лежеше морна и тежка,
понесла сто зими товар.
После замина. Качи се на влака ...

1
Тази вечер завалява. За пръв път от месеци. В началото майка ми дори не вярва. Трябва около десет минути да я убеждавам да се обърне и да погледне. Веднъж обърнала се обаче, тя хвърля лъжицата, омазана със сос, забравя тигана на печката и хуква навън, оставяйки след себе си диря от развълнуван въз ...

Рожденият ден - Равносметката
Още един ден отмина. Като всички останали – обикновен слънчев ден, някои биха го нарекли дори „скучен“. Всъщност никога не съм го приемала за специален, макар да е рожденият ми ден. Въпреки това, смея да твърдя, че той протече така, както винаги съм искала.
Не съм го пр ...

ДУШАТА И СТИХЪТ
Душата и без посока да се скита,
стихът с лекота в нея пак ще се заплита,
че взима тя герои от живота сложен,
необятно труден и много тревожен. ...

На дните с вятърните мелници -
не мога повече да споря!
Ще разседлая всички делници!
Ще литна празнично нагоре!
С душа над пътищата, калните, ...