Днес ми е тихо
и ми се мълчи...
Днес ми е мило
и ми се лети...
Не пречете на ...

Писател, поет народен
в милия край роден
България имаше и има
и тя му бе любима.
И с националния идеал ...

Would you stay with me just one more hour..
I hope you will, I'll give you these flowers
Please just make me happy like you used to made me
Give me a kiss because SHE'll come and take me..
Oh yeah, you asking me who is SHE.. ...

Понякога, ако ти се завие свят,
знай, от въртежа на зъбчатка е,
с клеймо белязана "Живот".
Тя е вътре в тебе, брат,
с копита в нея чаткаш ...

Припряно
пролетта надникна
изпод снежна пелена,
слънцето й се усмихна
и тя ...

в тишината блести като зеница
светлината на нежна милувка
синевата изтри всяка граница
няма вече лъжа и преструвка
върху белия лист на всемира ...

...Ухаеш...
Ухаеш на тишина и на мечти
със нежни, бавни мелодии-
на танцов ритъм и на желание,
ухаеш на света ми - на обичане, ...

Кръстът, превърнат
в ГОСПÒДНЯ обител, бил
Кръст-Възкресител...

Залюбих те с 9 по Рихтер
в далечната грешна земя.
Ева с Адам от Юпитер -
самотни и без племена.
Слънцето - жълт пилигрим, ...

Писалката е в моите ръце,
но в мене Бог диктува думи.
И пиша ги от ритъм на сърце,
чрез нежната ми и ранена влюбеност.
А болката ми диша и от зов, ...

Аз те чакам, но тебе те няма.
Колко пъти? Кажи! Докога?
Всяка мисъл е белег от рана,
всеки спомен – жестока съдба.
Нямам вече мечти и надежда, ...

Нервите ми са опънати
като безкрайно къси ластици.
Времето изтича спънато.
Работата ми върви на тласъци.
Много бързам, а не става, ...

Защо на уважението с неуважение отвръщат,
доброто отношение усещат като слабост,
единствено себе си обичат и прегръщат,
а към тези които чувстват слаби, те нямат жалост.
Чувстват гордост от превзелия ги егоизъм, ...

"Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека.
Но съм сърце, и затова обичам" Никос Казандзакис
Как издържаш ти, малко сърце,
колко още тъга би побрало?
И от камък гранитен да бе, ...

Днес избрах да бъда щастлива,
ще захвърля далече всяка тъга,
ще се смея на глас, ще гледам игриво,
ще допусна до себе си пак любовта.
Днес избрах да бъда красива, ...

Когато тъжно вглеждам се във лунна сянка
и тихо длани пред лицето си събирам…
Когато душата ми се вглежда в тиха дрямка
и бавно кръвта из вените пулсира…
Когато сълза се ражда самотна в края на окото ...

Обичал ли си ти така?
До безумие, до лудост, до предел!
В очакване да тръпнеш,
а после ей така, да си отхвърлен?!
Обичал ли си ти така? ...

Сред камъни пълзи змия
по пътя на своята прокоба.
Тя търси място с топлина,
за отровната своя утроба.
На Солунска до градинка живее ...

Когато имаш лош ден, затворен в сивота-
аз ще ти дам белия лист и перото на свободата!
Когато, чувстваш, че сърцето ти е разбито-
аз ще събера парчетата от него- едно по едно!
Когато от мълчание имаш нужда- ...

Чувствам се зле. Трябваше да поговоря с някой. Единственият човек, който ще ме разбере е една приятелка. Умно момиче. Винаги разбир,а ако ме тревожи нещо и тя е единствената, която ще влезе в положение.
Набрах номера й.
- Ало! – почти веднага отговори с ведър глас.
- Трябва да поговорим спешно е. – ...

Сълзи
Сълзи и емоции накуп в едно
изпълнени с теб и мен,
обикаляни лабиринти вечно,
осветени с обич - лъч безумен..., ...

КРЪСТОСЛОВИЦА
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. О ...

Самотен седи на масата той
и чака да влезе поредната „жертва”.
Потънал в дълбок, философски покой,
само със погледът ги отмерва.
На лов е излязъл за млада жена ...

Чувствата си изливам
като дъжд от очите ми!
Изливам ги и
поливам се с тях;
като цвете, готово да цъфне; ...

Страхувам се
Да запаля Лято, ме е страх,
да не би назад стрелките ни да върна.
Страхувам се - да не е грях,
да се грея в някой, който също мръзне. ...

Толкова беше ти красива,
че плаках, взирайки се в теб,
плачех аз от недостижимост
на младото сърце, обвито в лед.
И ослепявах бавно от сълзи, ...

Армията настъпваше на изток. Слушахме по радиото новини от фронта. До една обнадеждаващи. Войниците на Лидера бяха непобедими. Идеалите им ги превръщаха в свръхчовеци. Правеха ги способни на немислими геройства. Големият ми брат се записа доброволец, едва навършил осемнадесет. Как му завиждах само! ...

Знам душата му от какво се вълнува,
а птиците пеят в нощта. Ти не ги чуваш.
Явно съм тъмна и тиха, безумна,
и ходя в река от забравена чувственост.
Но не умирай, помни ме, забравяй, усмихвай се, ...

към края на синия ден
аз те чертая безсилна смутена
в парченце омраза трепти
душата вехта сломена
в очите тъжни на края ...

Усещах те като
глътка горчиво кафе
парещо и тръпчиво в
гърдите ми.
Измъкваше се бавно. ...

Днес ще пиша за любов, отново. Тази не е като другите, много по-различна е! В нея няма място за омраза, гняв, предателство, ругатни и безсмислени спорове. Тя е истинска, взаимна и вечна. Звучи нереално, нали? Всички сте я чувствали, но не сте я оценили, тъй като не сте я загубили. А аз.. аз я загуби ...

Танцът на един живот
На площада, огряна от сноп светлини,
още старата опера чака
под прожектора ярък да се появи
балерината-лебед от мрака. ...