Нежни вълни се разливат.
Не по телата – в ума.
Мисли красиви разкриват,
скрити във мойта душа.
Цяло сме аз и ти вече, ...

Така е, принцесо, смълчават се розите,
намразят ли острите си бодли-
с райския газ всичко е пепел, но розово
в тази приказка от тях не боли…
И … не сънувай. Няма приказка в блатото. ...

Ветровете на времето ни разделиха,
но това не може моята любов към теб да спре,
aз все още теб милея и обичам,
усещам как по теб ще плаче вечно моето сърце.
Сега пръстта гроба ти покрива, ...

Мантра ли, клетва ли бяха
думите - с тях ме ориса.
Цял живот те ме следяха
като прокоба неписана.
Тупвах със крак пощуряла, ...

Усмивката ти ме озари,
когато бе до мен,
но облак слънцето скри
един тъжен ден.
Самотен съм в празна стая, ...

Останах в белите пространства,
на изписания лист,
може би, да бях реда, на който пишеш,
но не можах да стана текста твой.
Исках да съм, аз забавната история, ...

Когато облакът надвисне над вратата ми,
а дъждът не спира да вали,
мечтая да прегърна тишината,
за да изтрия, че боли.
Мечтая да изчезна в тъмнината, ...

Стоя пред кофата
за боклук с пуловера
на мъртвия си татко
в ръцете ми

Дори когато че очите ми вече не могат да виждат,
а ушите ми да слушат...
И ръцете ми вече не съществуват,
Няма да има извинение,
за да не те търся, винаги ще те намирам ...

Когато в плен си на дъжда
и отброяваш всяка тъжна капка,
щом вперил си очи в нощта
и търсиш образа ми в мрака.
Спомни си за една жена, ...

Имаме си наша приказка.
Но аз не съм принцеса
и ти не си принц.
Не живеем в замък.
Не сме прочути из света. ...

Понякога се чудя на живота,
защо орисал ми е да пропиша
и в стихове да си разголвам
стаените в душата чувства!
А искам само ... тихо да обичам, ...

Ангели с прекършени криле,
танцуват нежно в тишината.
Невинни и тъй бленувани са те,
тръгвайки, на път към самотата.
Тъй чисти бяха, тъй красиви, ...

Глава 2
- Моля? – направих се на чатната.
- Пак ще повторя! Какво правиш тук?
- Аз... ъъ... просто исках да проверя дали всичко е наред – Стана ми адски неудобно. Той смъкна погледа си надолу по тялото ми.
Сетих се, че съм с тази... къса нощничка и ми стана още по-неудобно. Щях да го попитам за рана ...

На простира сълзите си прострях!
И исках вятърът да ги отдуха.
Да изсъхнат и да спрат,
от мен и от душата ми да бликат.
Мъката от мен да изсушат... ...

Една история за любов, между богат мъж и бедна шивачка.
Любов, възникнала неочаквано.
Ще успеят ли да преминат през всички изпитания, Йордан Ганчев и бедната Ана- Мария?
ПЪРВА ЧАСТ
Град Ямбол ...

Досадна муха. Бръмчи сърдито. Tрохи по масата и пода. Изцапан с лютеница нож. Обърнат стол на земята. Обесена слушалка на телефон. Неговият неспирен сигнал – сигнал за тревога. Сивото перде - като разстреляна птица – крепи се на три кукички само. Чорапчето на Мая – онова, любимото й, беличкото с чер ...

Здрав да си! Това е, сине, важно,
че здравето отваря вси врати
залостени за други, благонравно
с добро и мир отключва ги, помни.
Пази духът и вярата, че можеш ...

...В тишините ми, твоите тишини...
На брега на моето мълчание
на брега на спокойствието му
в неговото вътрешно пространство
чува се едно абсолютно ехо ...

Заръка
Когато почне много да се трупа
и стават важни маловажните неща,
и къташ чувствата си като във хралупа,
преглъщай болката. Огледай си света. ...

Назад ни връщат спомени на таза дата,
когато хванахме писалката с трепереща ръка.
Те нашите учители дали са чакали отплата?
По тях остана ни единствено тъга.
Лицата им ще срещам в спомените на сърцето, ...

Не си отивай! Я поспри,
огледай се в сълзите на листата,
отронени от полъха на вятъра
дочакъл с неохота есента си.
Не си отивай! Поседни, ...

Не мога да съм роза,
не мога да съм славей,
исках само поглед,
но слепи са отдавна,
слепи са лъчите, ...

Скептиците казват
Животът е проза
течаща във Времето
мътна река
къде е тогава ...

Шепти тишината
Слънцето е спряло и не грее
една любов изпепелена немее
притихва природата при чувства свети
песните галят нежно, но вече изпети. ...

Дълго или късо? Как го пиеш? Със захар или без?
Дълго, на големи глътки. Захар не добавям, обичам да ми горчи. А ти?
Късо и набързо. С много захар, обичам да ми е сладко.
Пия те дълго и бавно.
Аз теб бързо. ...

> ∞
>
>
>
> Досега дори не я бях поглеждал истински. Виждах в нея поредното момиче, което вече не беше дете, но още не бе и жена. Тя беше просто дъщерята на моя приятелка, едно симпатично, жизнено същество с детско, почти невинно лице. Двайсет години по-малка от мен, тя не можеше да се превърне в лю ...

Замъгли ми се съзнанието.
Буквите загубиха смисъл.
Не можех да ги докосна.
Какво е това?
Нима това е провидението? ...

Всеки ден се повтаря
един и същи сериал,
вече станах папагал.
Враг съм на пиенето.
Ето, признах! ...

Моят дом е моята молитва.
Тя е като майчина сълза - утеха.
Всичко родно - свято и реликви -
пазя уморен в днешните пътеки.
Моят дом е моето мълчание. ...

Парадоксите на Интуицията
( или не кратък трактат в девет части за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Част 7
- Младеж вън от всякаква шега, наистина много ще се радвам да дойдеш. Точно и ще те запозная с една радио икона от моите времена. Ще в ...

В празната глава измамните вътрешни гласове са като хор от демони, пуснати на воля в катедрала.
С подходящ допинг мога да спечеля състезанията по стрелба с лък. С лък за цигулка...
Колкото по-големи са очакванията, толкова по-жестоки са разочарованията.
Първото, което забелязах у нея бяха очите ù - ...

Една кобилка край плета,
тревичка хрупкаше самотно
и мислеше едни неща,
потрепваше гърбът и потен.
Онези двамата жребци ...

‘’И това не е моят човек.’’
‘’И това не е моят човек.’’
‘’И това не е моят човек.’’
- казваш си смело,
докато не останат...

РОСЕНОВА ПОЛЯНА
— Върви, като си решила! — махна с ръка примирено мъжът и́. — С кого мислиш ... сама ли ще идеш?
— Не, как сама! — възмути се Райна. — Трябва да си намеря побратим или посестрима.
Нищо не каза Павли, само повдигна учудено вежди.
— Моля те, како Пено, не ми отказвай! Стани ми посестри ...

Отново на вратата е застанала
и някак бавно в мене се вселява.
Със тънка риза и пола нашарена,
тя лятото във спомен прекроява.
Все още мами с цветове в зелено ...