Отново на вратата е застанала
и някак бавно в мене се вселява.
Със тънка риза и пола нашарена,
тя лятото във спомен прекроява.
Все още мами с цветове в зелено ...

Не всяка пролет е зелена,
не всяко чувство – с нежен връх.
Прегърнал цялата вселена,
смалявам се – до птичи дъх.
Над рамото ми смерч съблече ...

От моят дом, през девет хълма
е родна, българска земя.
Душата ми, любов изпълва.
Сърцето ми е светлина.
Там, като в приказка позната, ...

Беше 5 часа сутринта, когато Марков чу изсвирването на клаксон. Отмести завесата и видя паркиралия до входа на жилищната кооперация Кочев, нервно да поглежда нагоре. Още не беше допил кафето си, а този човек беше по-точен от атомен часовник. Надигна чашата, глътна съдържанието на екс и се затича към ...

Събудих се с гладна душа.
Много гладна беше, горката!
В полусън потърсих стиха,
оставен от вас на софрата.
Имаше стих за любов, и за страст, ...

Мълчи. Когато плачеш.
Като радваш се, мълчи.
Мълчанието обаче
срещу теб върви.
Мълчи, когато страдаш. ...

Нещата направиха рязък завой и се върнаха в самото си начало. Смазващата реализация на факта, че съм възрастен човек ме разобличи като слаба версия на героя, когото винаги съм искал да бъда. След кратката заблуда за радост дните отново са сиви и аз отново слушам старите песни, и отново се опитвам да ...

Пускам телевизия, след сериала филм,
знам програмата наизуст,
а полунощ минава, моля се за сън.
Мисълта ми бясно препуска
над греховния свят познат, ...

Мислех,че съм преживял тези чувства,
тези моментни,мимолетни чувства,
които ти запали във мен.
Всъщност изобщо не смятах,че мога
да се влюбя във Тебе,любов! ...

не се заглежда
в далечината-
знае,
днес хоризонтът
няма какво да ни предложи. ...

Годините, годините минават
а ни изглеждат - сякаш вчера бяха...
Остават спомените...винаги остават...
Те вечността за себе си избраха...
Броим години. А не ги брояхме ...

Живот защо,
постави ми отново таз задача.
Любов какво,
трябва да направя за да се докажа.
Живот защо, ...

Из "Марсинаска соната"
ПОВОД ЗА ВРЪЩАНЕ ОТ МАРС
Р.Чакърова
Непонятно защо, нито зная пък как
ми се случи нарочно - загадъчно... ...

В живота се учиш...
На сухо да плуваш!
В живота се учиш,
да вземаш, да даваш...
В живота се учиш, ...

Господи, при Теб пак идвам.
Обърканото ми сърце тъжи.
Отгоре, знам, Ти всичко виждаш.
Как да постъпя, ми кажи?!
Уж все избирам пътя с Тебе, ...

Полето се препича.
Въздъхва уморено.
Прилича на момиче
излъгано,смутено
от вятърните пръсти ...

Обичам те! В съня те мълвя -
лудо, пълнокръвно, но и свято.
В сънищата си към теб летя -
Птица-Есен, но с криле от Лято -
пурпурно ветрило - жар пилее! ...

Всеки ден те питам само –
какъв огромен е късмет,
че ми подаде твойто рамо,
че дадох аз на теб обет
да те обичам и в безкрая, ...

Моля, за мене двойно кафе.
Не, днес не бързам за никъде.
Времето, то и без това си тече,
нищо, че ние понякога спираме .
Моля, без захар - нека горчи. ...

Внезапно бурята удари
по покриви и тротоари.
И мълния камшици мята
със гръм надолу към земята.
Разцепи се небето вече ...

Бъди като водата -
изтичай между
пръстите на хората,
без да могат да те
задържат във шепи. ...

ЗМИЯТА В МЕН
Тя дълбоко е в мен спотаена
и кой ли от вас предполага,
че ако съм аз застрашена,
навън изпълзява веднага. ...

Преминали на своя път средата,
след много дни и нощи самота,
случайна среща ни дари съдбата
и двама с теб открихме любовта!
Едно момче във мене се пробуди ...

Когато лъчите на изгрева
Все още трепят пред мрака
И ти си най сладко заспала
В леглото сама и прекрасна
Тогава и само тогава ...

Прегърни тишината...
Прегърни тишината преди неочакваното;
невидимата въздишка, която идва от сърдечния ритъм
запазвайки в него очакваното, безмилостния финес на мечтите...
Прегърни тишината, която достига до това, което си представяше- ...

На 50 години с очи на дете
гледаш напред устремен.
Животът - наполовина,
обичаш още, както първия ден.
Обичаш зиме и лете. ...

От теб не искам нищо, разбери!
Любовта ти вече пукнат лев не струва.
Фалшив спектакъл, разруха и лъжи...
Кажи поне кое от тях си заслужава!?
От теб не искам даже и пари! ...

- Сбогом... - прошепна през сълзи тя пред гроба на сина си и пое по пътя на лудостта.
* * *
- Умрял от самота – казваха хората за просяка, който живееше под моста на града.
* * *
Момиченцето стоеше цял ден зад сергията на пазара и продаваше своите рисунки, за да купи лекарства на болната си майка. ...

Училище, светлик
за всички нас си ти!
И готвиш висоти
за нас - по път велик!
Училище, здравей! ...

Защо не мога да заспя?
Защото мисля по въпроса
за тези слънчеви петна –
отде се вземат и защо са?
Дали от малките телца ...

Нощно желание, копнеж...
Предисловие:
Когато човек, желае, мечтае нещо със цялото си сърце се появяват някакви нечовешки сили, които му помагат да се бори за това копнежите му да се родят и да живеят...и тези сили за мен са любовта и свободата, стаени и носени вътре в душата ни...
Търся те и те откр ...

днес на Кръстòва
гора се събират за
душеобнòва

За миг не съм напуснал нишката,
верният път показала ми в живота.
Дори дълбока често да ми е въздишката,
любовта в душата е моята банкнота.
Не мога в тоз живот да криволича, ...

...Една среща, където и да е...
Стените
гледат ни
и синевите
мълчаливо ...