Младото момиче се бе облегнало и бе забило поглед в земята, вече от няколко часа не помръдваше. Покрай нея постоянно минаваше някой, малцина бяха тези, които се заглеждаха в нея, по-голямата част от тях презрително обръщаха глава и казваха „наркоманка“. Не Ани не употребяваше наркотици и не пиеше че ...

Понякога нощем един бял бизон
настървен се изправя пред теб.
Разполагаш само с молив и четка
и бъдеще, водещо към Ереб.
Никога не е бил твой приятел ...

И все те намирам там,
някъде между
континентите на
живота.
А ти все бързаш да тръгнеш, ...

Защото си човек
Романтика!..Тишина!...И вяра!...
Музика разнежва душата.
Шепот!...Стон ! ... И вик!...
Тиха мелодия стопля сърцето.. ...

Ти си черното петно в моята младост,
но пък се научих да обичам черно.
Ти си чудовището, поглъщащо моята радост,
добре, че черното винаги ще е модерно.
Ти си увехналото цвете, ...

АКО ТРЯБВА ДА БЪДА ЧЕСТЕН, ...
ЛЕВСКИ НЕ Е ПОЗНАВАЛ МОТИВ ДА УПОТРЕБЯВА ТАЗИ УГОВОРКА! ТОЙ ВИНАГИ Е БИЛ ЧЕСТЕН С ТЕЗИ, КОИТО Е СМЯТАЛ ЗА ЧЕСТНИ!
Но днес, повече век българите еволюирахме до там да се уговаряме, че само в отделни случаи може да бъдем честни. Иначе, априори не сме честни и не правим у ...

С годините намалих драстично гледането на телевизия, а основният принос за болезненото решение се падна на вечерните новинарски емисии. Преди киснех с часове пред светещата кутия; нямах нищо против тя да се разправя жестоко с времето и мозъчните ми клетки, докато преобразува наглед невинната ежеднев ...

Скъпи приятели,
Всички, които четете моите стихове и с присъствието си и топлите си думи ми дадохте кураж, да вървя напред. Бих благодарила на всеки поотделно, но аз нямам компютър и само с добрата воля и доброто сърце на една жена съм в сайта.
Животът не ми остави много, но все пак имам какво да ви ...

Понеделнишки нацупена съм пак. Всичко ми е наопаки от сутринта. От автобуса с разнебитената седалка и метрото, което замина под подсмърчащия ми нос, до кафето в офиса с аромат от шеста цедка и утайка с художествена стойност. Даже като се замисля още на зазоряване се събудих крива и като видях обичай ...

ОНЕЗИ МОМЧЕТА
Колко лесно, без съпротива,
моят свят си отива.
И посичат дръвчета
с имена на момчета... ...

На стремежа за свобода
той бе духът.
Затуй тачи го народа -
че поведе го по прав път.
Че тиранството не е вечно ...

Слънцето отвори очите ù, а жълтото в средата им заблестя като звезди на ясно небе и озари цялата стая. Отвсякъде си личеше, че момичето беше влюбено! Толкова влюбено, че светът около него беше розов и дори пееше и танцуваше с цялата си красота. Милото, то не виждаше нищо друго наоколо, освен цъфнали ...

Разкажи за
оня храм и
мъждукащата светлина...
защо привлича това място -
с карнавал на показна суета, ...

Телата им - създания от камък,
погълнати от бездната на океан.
И има в тях и скръб, и пламък,
сподавен вик, копнеж презрян.
В телата им - завихрени пустини, ...

За дъжда
Земята ни за дъжд е закопняла,
ний го очакваме от пролетта...
Днес синьото небе е потъмняло,
и аз камбанките сега броя. ...

Тръгнал от мъртвилото,
стигнал до бесилото!
За Родината ни - милата,
ти още си ни силата.
Ти си жив завинаги ...

Ако четеш този текст, това означава, че съм се върнал обратно по течението на река Лета. През изминалата година допуснах грешка, която ме прати да се нося свободно по нейното течение. За да изкупя част от огромната си вина за едно престъпление, се чувствам длъжен да разкажа какво точно се случи. Пос ...

Написъх стихчита две-три,
дупуснъх малку грешки
но ти четательо, прости
ми грешкити чувешки!
Чи моити твурения ...

Пак се връщам при тебе, небе.
Властен зов пак ме вика да литна.
Ни човек, нито дълг ще ме спре -
аз останах си птицата-скитник.
Уморих се да тичам, небе, ...

Нашта малка бебка Мила
със късмет се е родила,...
цял живот да и се вричат,
миличка да я наричат.
Мила много е красива, ...

Аз съм мълчалива волна птица,
изчистил съм дълбоки рани в моята душа.
Който иска любовта към мен нека да отрича,
Аз към вас не ще я разруша.
Аз съм вятър който миналото ще отвява, ...

с него сънувахме кораби
и изгребвахме песъчинки
струпвахме ги навсякъде
да бодат на тревата очите
и каквото замина в солта ...

Ти стоиш на горската пътека-
една малка удивена кукла
облечена в синьо
като небето над нас,
една безгрижна принцеса ...

Душà доколко
се терзае, нека стих
го разгадае...

Глухо огнище
Вятърът бурен, пак духа, духа
като отприщен.
А аз отново съм глуха, глуха
като огнище, ...

Брегът съблече свойта недостъпност
и се снижи до ранг на раковина.
Художникът рисуваше без пръсти
по изгрева на n-тата любима
един различен топъл януари, ...

...Дяволи с ангелско сърце...
Ще даря душата ти със всичко, което някога е търсила...:
Знам какво ще ти хареса, да притежаваш мечтите ми...
Ще дариш душата ми със всичко, което някога е искала...:
Между щастието и страхът, ще се обичаме завинаги...! ...

Нали ще ми дадеш да вкуся пак
от твоята прегърбена въздишка,
от крехката ти нежност - похлупак
на утрото, в което ме поиска...?
Сънуват миглите измислен сън, ...

Аз искам да пея,
но не за любов!
Аз искам да плача,
но не от тъга…
Аз имам въпрос към живота: ...

Да се помолим за тях, за нашите родители,
оставили любов в нашите сърца.
В детството Те бяха ни пазители,
оставаме в душите им завинаги деца.
Стъпало по стъпало към върха ни водеха, ...

Неохотно някак, заченат от тегоби,
изражда се намръщен пак денят
на нощта от мрачната утроба.
Няма слънце, само мътна светлина
процежда пипала като прокоба. ...

Страната е затрупана с лъжи.
Никой не се хваща да изрине.
Истина под преспите лежи,
а полетите пълни за чужбина.
Години там не спира да вали. ...

Разпенените вълни се блъскаха бясно в назъбените скали, частици от морския нос. Започваше една от оная морски бури, които не спираха с дни. Идваха изненадващо, предизвестени от силния вятър откъм морето, който неведнъж бе нанасял големи щети на рибарските селища.
Нито писък, нито дори тихо шумолене ...

Бягахме, рискувахме ненавиждахме.
Принудихме се!
Беше интересно, беше любопитно.
Да видим чуждото.
Да видим други хора, други култури. ...