на сина ми, който на 14.11. имаше рожден ден
Ти си ми всичкото,
дето го имам.
Шепот на птички.
Топлинка зиме. ...

Далеч от прозаичното
Животът ни често скучен, прозаичен.
Едно и също правим всеки божи ден.
Понякога се случва да е по-различен,
с храна духовна щом е надарен. ...

Избирам щастието
за мой приятел,
оставям страданието
далеч, далеч от мен.
Избирам радостта ...

Научих се да ставам,
когато съм поставена на колене,
наум числа до десет пак да преброявам,
когато силно искам да извикам: - Не!
Научих, че усмивката е силата, която ми е нужна, ...

Защо, когато каза „Ecce homo“ дойдоха,
само дванайсет орисници?
Гощавката беше приказна,
и доволни тръгнаха си принцовете.
От портата на лъвовете тръгнахме. ...

Лесно е да си купиш любов -
престорена, жалка, измислена,
случайно изпаднала от нечий джоб,
но до сърцето не стигнала.
Лесно е да си поръчаш любов - ...

Преди мазахме филиите си с лютеница и сирене, не сме яли Макдоналдс.
Преди играехме навън до късно, не се кълчехме в някоя дискотека.
Играехме "война", на градинките с пейки, не "Белот" в училище.
Преди беше забранено да се пуши и ако се криеха малкото, които го правеха, сега това е да си "готин", д ...

Усмивка
Да започнем деня си с усмивка!
Погледни слънцето навън и му се усмихни,
а то ще те дари със своите лъчи.
Усмихни се на човека до теб, на своето дете, ...

Тя , Истината казана направо
най-често грозна е и мъничко боли.
Не `и се ръкопляска с шумно " Браво!"
и често `и преписват сто лъжи.
Преглъща се едва-едва. Че дращи. ...

Липса
Нежни вопли обгръщат вечерта,
А теб те няма, и ми е студено.
Свойта диря веднъж очерта,
Помете мен и всичко градено. ...

Тежко е, тежко е туй що си нема.
На дълъг път да оди, да посреща
и изпраща. Ни брат, ни сестра
тежко му кому си няма.
На врата му чакат близки, ...

Андрей седеше и сякаш се чувстваше неудобно от бездействието. Ина донесе две чаши с кафе и седна до него, въздишайки. Беше уморена, макар и да не беше правила нищо този ден. Тя бе облечена в лятна рокля до коленете, навън беше много горещо. Косата си бе прибрала отзад и беше наплескала очите си небр ...

ЛОВДЖИЙСКИ КОМЕНТАР
Все си е друго, да чуеш коментар от човек-професионалист, щото днес всеки се прави на компетентен по туй, от което нищо не разбира.
По тази единствена причини с две малки конячета в ръка се запътих към масата на бай Матьо Пушката и като му турнах ароматната течност под носа, си п ...

Зная всичко за тази любов...
Тя под моите клони израсна.
И растеше със всеки ден нов...
Беше като живота прекрасна!
Зная всичко за Него и Нея. ...

Сънувам - топло е навън
и слънце ясно свети,
и агънцата с веселия звън
на техните звънчета.
Овчар засвири с нов кавал. ...

Чудно сияние пред мен
бе тогава в нежен ден.
В спомени съм унесен -
носталгия навява песен.
Че ти си славей в небесата, ...

В камината огън силно гори.
Пукат дървата. Изхвърчат искри.
Този от жега не мож′ да стои.
Другия вън - от студ го боли.
От прозореца плахо навътре поглежда. ...

ВМЕСТО ЕПИЛОГ
Да бъде словото за всички,
с което си говорим насаме…
Октавио Пас
Аз съм кафе. ...

Срещи и раздели
Влакът ме връща отново към морето.
И отново вълните ме люлеят.
Морската пяна се разлива
като шампанското в нашите чаши. ...

Бях забравил
Бях забравил, че звездите блестят
и даряват с блясъци пищни небето.
Бях забравил, че в малкия ни свят
се впускат в танц земята и морето. ...

И в дни безгрешни, и във дните грешни,
аз можех ли страна да избера?
И бяха ли ми крачките погрешни,
и можех ли това да разбера?
И грешни ли, безгрешни ли - не зная, ...

Самотна жена
На плажа пуст, есенен, пясъкът блед
е сякаш повяхваща кожа,
а слънцето ниско изпраща привет,
да стопли, обаче, не може. ...

Ноември с кехлибарени зеници
мечтите ми посегна да разроши.
Не бе разбрал, че ги превърнах в птици
и клетката им счупих още снощи.

Ти си късче цигара в неизмит пепелник,
ти си черна отвара и фалшив еретик,
ти си земна поквара и изкусен дръвник,
ти си изгрев и залез на един леден миг.
Ти си вятър в полето и дъсчица с длето, ...

Стреснушка
Два след полунощ е. От години не се бе стряскал така насън. Сякаш бе подскочил педя над леглото. Сърцето му бие в някакъв луд ритъм, спира за момент, после наваксва.
Какво бе сънувал? Познат сън. Весела компания. Всички пеят, надвиквайки се един друг. Той е в центъра както винаги. Изважда ...

Пилееш си живота безвъзвратно.
Съзнаваш - против себе си вървиш.
А музиката - царство необятно,
стремиш се в себе си да задушиш.
Не можеш - тя отвътре накипява ...

Здравейте! Аз съм обсебена. Обсебена от град, чието име засега няма да споменавам. Всъщност, това мое обсебване си има някакво медицинско наименование, но докато ми го казваха си мислех за въпросния град... Странно, не мислите ли? Да си обсебен от град. Интересна работа е. Други с такава диагноза не ...

Полицията счупи тишината,
за истина на глас се разкрещя.
Народът гледа, резултата чака,
а тишината все е тишина.
Пак с лъжи напевно ни приспиват ...

Грях.
И когато се събудих сърцето ми се сви.
Липсата огромна, две чаши пълни с тъги.
Виното ли беше много или просто не разбрах как отишъл си е рано по света да търси грях.
Грях му дадох и то много, колкото тялото държи. ...

„За мен в любовта
е щастието!“ - едно
момче споделѝ.
„За мен любовта
е в щастието!“ - подѝр ...

Сто години Национален
Военноисторически музей
(16 юли 1916 - 16 юли 2016)
Музей столетник
Един музей столетие празнува. ...

Друм
В цветната палитра от усмивки
маливно пламтящи устни
в изумрудена дъга очи блестящи
косите, ветрове в долините пусти ...