Бавно... като никнещо растение,
разхождаш погледи по мене...
Усещам те, не знаеш колко твърдост
сега ми трябва, да не те погледна
във отговор; ...

We belong
To the wind
And I'm coming to pluck you away
Like a leaf from a tree
And I'm coming to take you with me ...

В С И Ч К О Е К О Д И Р А Н О
Прецъфтяват винаги цветята.
Птиците отлитат все на юг.
Слънцето преследва пък луната,
ала тя е влюбена във друг. ...

Поглеждаш ме леко натрапчиво
и гледаш как пия от чашата.
Седиш от страната на бармана,
макар че това не е
кръчма. ...

Ти нямаш никаква вина,
грешката бе изцяло моя....
за това, че те помислих за истинска жена,
а ти все още си твърде малка!
Извинявай, че ти дадох всичко ...

Есенно жълто
ReмaTe
Целуни ме
с последния
полъх на лятото ...

Тишина... Изкривени са лицата
и стъпките пищят ей там, на ъгъла,
където погледът ми е мълчание
и неизречена прокапвам в пъкъла.
Ръцете ми обгръщат празното ми тяло ...

Кръстосан разпит -
на две очи.
Недопити чаши
очакват изповеди чисти.
Решават се съдби- ...

Четирдесет и пет не е лъжа,
а казваха, че толкова ни стигат.
Ако духът си гледам, то греша.
Цифрите напразно ми се вдигат.
Мама честити ми, за кураж. ...

Преди понякога аз знаех кой съм
Понякога, понякога, понякога
аз ще се радвам както никой друг сега.
Понякога, понякога, понякога
ще бъда себе си и тихо ще тъжа. ...

Не спирай да обичаш! Чуваш ли, не спирай!
Аз ще ти простя, Съдбата - не.
Виж слънцето преваля зад хладните баири
и с жаден клюн до рана ги кълве.
От наш'та обич иска да откъсне ...

ОДА ЗА ПЛАШИЛОТО
В полето бди безмълвен часовой.
Разклати ли го лекичко ветреца,
панически ще бяга и без бой
не клъвнал от реколтата врабеца. ...

Имигрантска история на ужасите (1-ва част)
разказ на ужасите
***
До последния момент се чудех дали да нарека този разказ "Емигрантска история на ужасите" или Имигрантска история на ужасите", след това осъзнах, че това не е от особено значение. Дали си емигрант или имигрант е въпрос на гледна точка, ...

Вървя към Теб и сякаш все не стигам,
все нещо ме разсейва и препъва.
В молитва сутрин за греха умирам,
а през деня отново те разпъвам.
Суетна ли е вярата ми, Боже? ...

Съдбата чертае
Като лъкатушещи змии,
две криви към далечината,
пътят на две осъдени души
за една любов чертае съдбата. ...

Трябва да съм силната, нали?
Без сълзи да мога да те плача,
колкото и много да боли...
Те, сълзите, всъщност, че боли - не значат...
Те са... само утринна роса - ...

Ето го Райчо, върви към него, малко зад останалите, и не смее да го погледне. Веднага познаваше кой изнася продукция от комбината. Искаше да му помогне, ама как, като беше тука да пази от кражби.
- Не може, Райчо. Нали вече говорихме. Вади от джобовете. И много здраве на Ленчето и на Борис. Той как ...

Да те видя - о, нека
и да вървим по теменужена пътека -
ела, със своите смарагдени очи
душата ми, макар за миг, да стоплиш ти.
И от ярка светлина лунна ...

Със раждане почва живота -
смъртта си във себе си има.
Сезоните почват със пролет -
завършват накрая със зима.
Реката от извор започва - ...

Разделят ни ежби,
и други вражди.
На халост изгарят
и нашите дни.
Защо мили хора, ...

Защо да пея ведри песни,
небето не вещае радост,
а тегнат облаците буревестни
и над мойта крехка младост.
Дъждът и мене ще обрули ...

Минало са вече хубавите летни дни,
облаци се появиха и вятърът шуми, шуми!
И сякаш вътре в мене... зима е сега,
градушка шумно вие във моята душа,
сълзите пак се стичат по моето лице, ...

И изведнъж се стряскаш. Отваряш очи. Поглеждаш към часовника и е 03:53... Той пак е там. В сънищата, събуждаш се и е в мислите. Затваряш очи и виждаш лицето му. Отваряш ги и там е само празната стая. И ти във нея, потънала в илюзии за него. И тогава вече знаеш. Ти ще бъдеш. Теб ще целуват нежните му ...

Затвори очи.
Деня си припомни.
Остави ме, нека ти покажа,
позволи ми един сън да ти разкажа...
Откога чакаш да ме видиш? ...

Глупашки бързала за някъде, незнайно за къде,
и ето на, прегазена била, на косъм да умре.
През устните подути сее ругатни и се разкайва,
а после ръчка ме – „Дай хапче, стига се помайва!”
Боляло адски много, навреме не дошла линейка, ...

Две ръце
Две мъжки ръце ще докосна без страх
твоите думи нежни в сърцето прибрах.
И обич и ласки светят ми в мрака
сърцето ми с любов твоето чака. ...

Дни и нощи ме делят от любимия човек,
планини, реки и мрачни пътеки,
пътеки, които ме убиват ден след ден,
месеци след месеци, години след години.
Така преминават дните в моя живот, ...

Намерих си перо от птица
и стори ми се таен знак,
внезапен писък на тревица
в предесенния рехав мрак.
То сякаш бе за мен покана ...

яхнал лудия кон на мерака
буйно препуска през мрака
новият ден и камбана удари
буди растения хора и твари
дърпа завеси поднася кафе ...

Ein Jüngling liebt ein Mädchen,
Die hat einen Andern erwählt;
Der Andre liebt eine Andre,
Und hat sich mit dieser vermählt.
Das Mädchen heurathet aus Aerger ...

Автобусът беше пълен със хора.
На седалките- само мъже.
Качи се жена, капнала от умора.
Носеше тежки чанти в ръце.
Огледа се плахо за място свободно. ...

Русокоска или пък брюнетка,
всяка втора дама е кокетка,
та дори и тез със ЕГН-то
дето крият цифрите в сърцето.
Сложили усмивката голяма, ...

Скъпи,
не паса трева
стрижа си
сама косата
не ...

Съвършената Ева
===============
Тя е истинска котка по нрав (своенравно-гальовна)
и минава през хищните погледи с дъх на пожар.
Под шпалира от кестени вече сезонът е ловен, ...