Не заплювайте Юда! ( Той предаде и себе си).
А без злото светът не разбира доброто.
И за кръста не би съчинявал легенди,
с дитирамби не би възхвалявал Голгота...
Взел е трийсет монети... И какво си е купил? ...

Ти си несъществуващият
(кога ли съм те измислила),
някак странно изгубен в мен
(нито чужд, нито родственик).
Не изчезваш при новолуние ...

Тази вечер бе последна...
Свърши вече моето търпение!
Всичко скъпи, бе прекрасно,
но приключвай с твойто представление...
Ролята ми бе ужасна ...

" ...Какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг! "
Д. Дамянов
Заклевам те ...

Late in Autumn - there's no hope...
Death is over there.
And you shouldn't even stop
although trees are bare.
Walk in forest, cry with rain, ...

Кой е Вазов, Ботев и Йовков?
Мълчание, сълзи, за бога!
Започват проклетите дни!
Учителката сърдито потропва с крак,
детето мълчи, започва поредния мрак! ...

НЕСБЪДВАНЕ
Любов ли е – за теб да мисля?
Да не минава ден дори
без мислите си да прелистя,
а в мен сърцето да кърви? ...

Изпод пръстите му дълги извираше живот.
С длетото си трескаво оформяше дървото,
разстилаше драперии - лъчи, жажда, мечти,
преплетени между птици, цветя и лозници…
Рукваше пенливо вино и песен на кавал. ...

Звездоброец
рече вещо
по въпросче
свръхгорещо:
„Непонятно е ...

Капки тъжен дъжд
ще разпилеят късния следобед
по раменете на прегърбения град.
Ще пръсне влага тъмен облак
по ръба на кихащите сгради. ...

Съществото подскочи и пак писна. Дребното тяло за кратко литна, но големите крила не се разтвориха.
Повече пространство трябваше, а на тоя тесен ръб няма как да се засили. И то изпищя, започваше да разбира.
- Много тъжно п-п-п-плаче, к-к-като дете – прошепна Станой, като се развълнуваше, по-явно ста ...

Фалшива надежда
Океана пресушете
и Слънцето махнете.
Жестоко ме поробете
и всяко щастие ми вземете. ...

Гората разроши на вятъра гривата
и хукна след него със всичките си дъги.
Дали като мен просто бяга от зимата
с надеждата пак онзи топъл дъжд да вали...

Два хляба...
Вървеше Човекът,прегърнал два хляба...
Облечен в старо палто и вехти обувки.
Вятър го брулеше,без капка пощада.
На лицето се стапяха бели, студени целувки. ...

Играя шах със Путин
и дружно се присмиваме на Меркел.
Тя канеше народите на Африка, арабите и тях,
"Елате в Германия, спасете се при нас"
И орди хукнаха, с коранче под ръка, ...

Очите - умни и големи!
Сърцето - по кучешки добро!
Ти даваш целия си свят, кутренце,
за своя приятел свят!
Тъй нежно лапичката си подаваш- ...

Привет, странно мое настроение,
изписвам ти тез’ редове,
че по всеобщо приетото мнение
съм все още с ума на дете.
Думи, напразно изричани, ...

Тишина във обвивка от мрак и ситен немокрещ дъждец.
Котка черна насред пустия парк, взор със прокобен живец.
Чака тя с трепет душа заблудена оттука да мине,
мигом човешки съдби и животи копнее да срине.
Поскръцва количка – момиче, неживо от кръста надолу. ...

Увличам се само
от време на време
за кратко.
Мисля си: "Тя е!"
Мисля си: "Тя е!" ...

Сянка
Уплашен се стъписвам, сянката я няма
някъде загубих свойто Аз,
а бяхме заедно в покруса и във слава
тя беше все до мен, макар без глас ...

Случаен пътнико през хиляди животи,
кога пресъхна вярата ти в мен,
защо продаде късчето надежда,
сред сенки да се скиташ уморен.
Случаен пътнико сред хиляди животи, ...

Вечните интереси, за които СВЕТА няма как да се намеси, защото просто не желае, заради собствената си противоречивост – В това е заложен краха на всяка цивилизация.
ТА, ТАКА – НАСТОЯЩАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Е ВЕЧЕ В РЕГРЕС, НЕЗАВИСИМО ОТ ТЕХНОЛОГИЧНИЯ ПРОГРЕС.
ТОЙ, ТЕХНОЛОГИЧНИЯ ПРОГРЕС Е "НОЖА С ДВЕ ОСТРИЕ ...

Мария Д. взе чашата с кафе и дръпна завесите на прозореца. Днешната октомврийска утрин беше съвсем различна от предишните. Само за една нощ всички цветове сякаш бяха умрели, оцелял беше само сивият. Гледката напомняше на истинска графика - бяло, черно и много, много безрадостно наситено и хладно от ...

О, родино мила,
ти ни даряваш светлина.
И ти ни даваш сила
в трудни времена.
И в дни на мрак и злоба ...

Далечните звезди проблясват или пък вълните се разбиват в скалистия бряг. Мътно-светлинния изгрев разпръсква бледи лъчи по небето. Някъде тъмната гора говори с вятъра. Времето е застинало и на малки стъклени парченца се отронва от мислите ми. Неясните часове между съня и реалността се сплитат в изве ...

В новия Милениум
Отива си сега и този двайсти век.
Набързо си сменихме календара...
Какво ли не е скрил у себе си човек,
изпращайки годините си стари ...

ТЯ
Тя е майката на моите деца,
тя била, била е за мен Една,
жена, любима, но не е сега.
Една Любов превърнала се в омраза. ...

Селски следобед
Под сайванта вързаната люлка
лекичко поклаща се сама,
до дувара здравецът, зюмбюлко
и гергина пръскат аромат. ...

Мълчание
Лъжовен бе денят
на първата ми пролет.
Лъжовен си и ти,
защото спрял е моя полет. ...

Да обичаш е като порязване от нож,
боли, разкъсва те, но не умираш.
Белези остават нощ след нощ,
ала само във сърцето ги намираш.
Там невидими за хорските очи ...

НАЛИ СЪМ СИ работна поетеса,
из задното си дворче зарзават
ще насадя! Но да се теса, теса
е нужно, за да го обезтревя.
Ах, краставица ей такава, морков, ...

Не знам дали си бил със мене
във някой друг живот,
не знам дали била съм с тебе
щастлива, истинска... до гроб.
Дали си ме прегръщал лудо, ...

Отвяло е времето-от старите къщи,
Радостен смях! Трапезата обща.
Прах е полепнал по всичките вещи,
плесен и мухъл това ни е госта.
Отвяло е времето-студено огнище, ...

земята под краката ми простена,
когато го видях за първи път...
но рекох си:
"поспри, сърце! простено ти е!
Все пак насреща ти стои ...

на жена ми:
Честит Рожден Ден, Нуши!
По-много бяха слънчевите дни.
Понякога нормално, дъжд валеше.
Животът е море с безброй вълни. ...

Европа бие си инжекции със отрова,
инжекции подхвърлени от някой,
на сметището на безумната обнова,
която веч втрещява всякой!
Подобен мулти качамак, ...

КИНО (по Н.Й. Вапцаров)
От работа до хипермаркета - кафе, храна и шум,
по телевизията - пак безсмислен шум, реклами,
от интернет - безплатен филм, да ме прощава хан ти Крум,
какво ти кино, каква "Една човешка драма". ...

В Плен
С луната си се вплела във комбина,
от нея черпиш младост, страст и сила.
От лазурното небе си даже и по синя,
необятна,непонятна като златна мина, ...

след дъжда
прескачам в локвите
розовия залез
ябълка на раздора
червей слиза ...

Затворници на собствените си души
погубваме се от порочни страсти.
И без да се налага, избираме да сме сами
Заклеваме се, бягаме, а после търсим пак причастие.
Докосне ли ни обич, сякаш че с катран ...