Когато народът във мизерия живее,
управници дерат неговата кожа.
И когато дори лунна светлина не грее
заради тези в горната ложа
на театъра на абсурда, ...

Отново някой може да ми каже,
че пиша стиховете само за любов.
То всичко знам в нас ще се размаже,
ако нямаме любов в тоз живот суров.
Потърпете! Нещо може и да ви остане, ...

Аз съм жива
Времето се връща!
Букет от рози свива.
Съдбата дива!
Радостта разкрива. ...

За рисковете на професиите
В деня, в който полицаите за първи път излязоха на протест, жалвайки се от липса на дрехи и компютри за работа..., а и за да искат двадесет заплати при пенсиониране на 40 години, по-големи отпуски и намаляване на прекомерното натоварване, което изпитвали при практикуване н ...

Някой знае ли как се убива любов?
До последната клетка, до последния дъх...
Как гради се живот, безболезнен и нов?
Как зарастват душевните рани без кръв?
Някой знае ли как се забравят очи, ...

Ще избягам – от всички, завинаги…
Къс природа, цвете, слънчева пчела –
това е скромната ми, бяла мечта.
Не ме търсете в алчния си делник,
ни в пастта му, зейнала като ламя! ...

СВАТБА
Пилея чувства и надежди,
а сам си паля светлината в къщи,
живота в спомени подреждам
и само самотата ме прегръща. ...

Открих се пред теб.
Гола, неподправена, със сърце от лед.
Че твоето е по-студено убедих се
и да търся любов в теб уморих се.
И двамата сме безсърдечни, ...

За да е жива България
Дарил ни е Господ с прекрасна земя,
дарил ни е с кътче от Рая-
с море, с планини, с плодородни поля.
Друга такава земя аз не зная. ...

Ден сряда. Някаква среда, но уви, не като средата на топъл хляб в шест сутринта. Както обикновено отварям очи, пуфтя на път към банята, почесвам си брадата. Кафе, голямо колкото главата ми. Късна пролет и времето навън е приятно, но с нищо не подсказва да е нещо различно от обикновеното. Търся си дъ ...

Обичам да се вглеждам във небето,
да гледам облачния летен шарж.
Картините му аз приемам със сърцето,
от детството аз правя този стаж.
Рисунките във синьото са черно-бели, ...

Блян за Козирожка
Очи затварям - виждам те на живо -
със устни тънки, рязко очертани,
със темперамент, но ненатрапчива -
любов и строгост във едно събрани. ...

ОБИЧ
Трима мъже я обичат –
тогава тя е щастлива.
Когато беше момиче:
намери цвете в коприва. ...

Намерих те в един дъждовен ден.
В гората до едно дърво – самотен.
Изви глава и впери поглед в мен.
Угаснал поглед, в сълзи потопен.
Поспрях за малко…миг от вечността. ...

Пред трудности не се огъвам.
По пътя не подгъвам крак.
Във калищата не потъвам.
Не се страхувам и от мрак.
Държа на думата до края. ...

Любовта ти е в напъпила роза,
отглеждана с твойта тъга,
торена със твойта омраза,
поливана с твойта сълза.
Изстрадаш ли в душата възкресение, ...

Не спя. Прегръщам телефона,
очите ми се реят по тавана,
в отчаян опит да прогонят
безумието в мен. Не става.
Не спя. И тишината на слушалката ...

ГÒСПОДИ
мой
помогнѝ
злòто
в ДОБРÒ обърнѝ ...

ПРОПЪДЕНИ УСМИВКИ
Кажи! Как залъка си да преглътна,
когато има мъка по света!
Когато в облаците птицата замлъква
и някой, някъде се бори със смъртта! ...

Ако е така, нека сутринта идва бавно...
Ако е така, нека сутринта идва бавно, бавно, бавно...!
Ака е така, нека върху дъха ни да не пада късче светлина...!
Ако е така, нека сутринта идва бавно, бавно, бавно...!
Ака е така, нека времето спре и се чува само тишината...! ...

Неукротим в мислите си на светец,
следвах чуждите дела греховни.
Теглех с пристъп на любов,
чаках доброто в тях да проговори.
Не разбирах, че и аз, и моят глас, бяхме отговорни, ...

МАГНЕТИЗЪМ
Настоящето може и да е съвкупност от грешки,
които тежат и греховно накланят везната,
но жестокостта, дали е плод на ум човешки
или във време последно, е знак от тъмнината...? ...

Помита вятърът пъстри листа,
навред ги разхвърля като малки ята,
не листа, а сякаш отминали дни,
частици от много човешки съдби.
Поспира за малко, вглежда се в тях, ...

Синове
Синовете са като пръстите на едната ръка,
различни са един от друг,
такива са но еднакво ги обичаме.
Те са наша кръв и наша плът, ...

Момиче без лице и име беше тя във сивия свят.
Нямаше по-остър нож от този, който Господ ù заби в гърдите,
и пронизващата болка я отрезви.
Искаше животът ù да бъде жив,
но само тя бе божеството, способно да го съживи. ...

> Това е първото ми подобно есе, а темата мисля, че ще се и се надявам да бъде правилно разбрана от всички. Образът на Човекът е леко преувеличен с цел подсилване на качествата му. Силно изпитвам желание много от вас да се замислят в положителна насока, пък в крайна сметка - споделете вашето мнение. ...

Появи се ти в моя живот,
отвори белите си крила,
разтворих душата си - свой прозорец,
ти озари го със светлина.
Аз ще бъда там, ...

Не е тъга това, не е тъга -
ноември натежа като въздишка.
По клоните увисва тишина
и го оплита в меката си нишка.
Не пада лист - отлита крехък миг, ...

Неназовима нощ дойде в сърцата ни.
Не даваме любов. От предвидливост.
Голи зъзнем, стаени в самотата си-
свидливо скрили сме и двете ризи.
Мерим улиците, молим се за щастие- ...

Тихо, както след зачатие...
( един вълшебен залез)
Леки, пухкави и бели
облачетата игриви
накъм Залеза поели ...

Не съм жена!
Посветено на убиващите сърца
Обичаш да ме слушаш, когато говоря като теб.
Споделях, а нарече го... опяване!
О, няма да ти драсна и един излишен ред. ...

Злото навлезе във живота ни
решило до край да сломи смелостта.
Откъсна плода от сърцата ни.
Душите обви с непрогледна тъма.
Оголи зъбИте вампирските ...