Слънцето изгря. Червените лъчи на пробуждането му, се сляха с червените вадички от едно заспиване. Алени пътечки от кръв обрисуваха лъчи, излизащи от кълбо. Само едно кълбо от цвят бе останало от нечия глава. Досущ като детска рисунка. Кръг в края на листа с лъчове излизащи от него. С очички и уста ...

Не ме съди
Не ме съди, че съдбата ме дари
с нежни чувства в есента ми.
Не гледай издълбаните бразди в лицето.
Гали душата ми в дошлата есен. ...

Отвори широко вратата,
отвори и прозореца ти.
Позволи на времето тихо
до теб, па макар и за малко
да постои. ...

Искам те!
Искам те, вибрираща от любов!
Искам те, потънала във страст и безвремие!
Искам те, трепереща от допира ми!
Искам те, със затворени от екстаза очи! ...

Обичам, че кой не обича?
Обичам да бъда целувана,
обичам да ме сънуват.
Обичам да бъда жадувана,
обичам мен да ревнуват. ...

Нощта е ледна и мрачна
и в безнадеждност здрачна
народът ни се лута
и яде на политиците лобута.
О, бедни ми народе, ...

"Добро утро" казвам, притаил дъха
и моля се да не прекъсна ти съня!
Днес имам една молба!
След като изпиеш кафето си сутринта,
излез навън и покажи се на света. ...

Дъждът се изливаше от потъмнялото небе и посрещачите се бяха скупчили под навеса на гарата. Хората с нетърпение поглеждаха към релсите, в очакване на влака, в който бяха техните близки. Не бях закъсняла и облекчено си поех дъх. Бях мокра, въпреки че се опитах да се предпазя с чадър, който се оказа н ...

На морето топло, с бриза,
залива и фара стар,
и с вълните, дето близват
слънчевия ми загар,
щом ми станеше горещо – ...

В планината отзарана
тръгнах мечка да си хвана.
Да я донеса във къщата,
да уплаша с нея тъщата.
Запомнете от Ангар: ...

Нова моя песен по стар текст, публикуван тук през 2007г. Наскоро попаднах на него и видях в коментарите, че би било добре да стане на песен, така че се пробвах, макар и с известно закъснение :). Записът е направен в домашни условия, така че не блести с особено високо качество.

,,Плю, направи капчица, намаза с нея очите на слепия и той прогледна!"
Бил съм, казваш, инвалид!
Да, но искам, да живея!
Че съм от човешки вид,
ех...да можех и да пея!

The Memory Jars
(всички 3 части)
Part 1
I love exploring old attics - they are like frozen pieces of universe, often the last piece of a perfectly preserved but forgotten generation. It's kind of a hobby to travel across the states, and check out the house sales, but you know, the kind where they le ...

Деветият си котешки живот живея -
напук на този сатанински свят.
"В началото бе словото" - достигнах апогея!
И дисидент съм в Дантевия ад.
Тринайсет клади - там под мен горяха - ...

Кратко
Заобичаха ни много, отново,
нашите местни велможи.
Обещават всичко да е ново.
Ще дерат само по две кожи...

На хвърлей от дома
===================
На хвърлей от дома полъхва есен,
жужат пчели по туфите с цветя.
Замайвам се от славеева песен, ...

Годината е 1950. Завърших първи клас в родния Шумен. През същата година баща ми завърши в София стоматология. Назначиха го в Тутракан. Дотогава там не е имало зъболекар и хората са пътували до Русе, за да си лекуват зъбите. Майка ми преподаваше в прогимназията математика, аз постъпих във втори клас, ...

Здравейте, от години не бях влизала тук. Реших днес да направя изключение и да кача нещо мое. Благодаря за вниманието, предварително!
Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна
Дълбоко в себе си всеки пази своите малки мръсни тайни. Колкото и да е трудно да се говори за тях, днес реших да раз ...

ТРЪНЧЕ ЩАСТИЕ
Животът в малки чудеса
понякога ни се разкрива.
Живеем точно във мига,
когато нещо ни убива... ...

„Избор“ е роман на руския (наричан някога съветски) класик Юрий Бондарев. Без да отегчавам феновете и да затормозявам един спортен коментар с литературни извивки, добавям следното: В своята книга именитият руски прозаик развива идеята, че целият човешки живот е „Избор“. От най-дребните неща сутрин – ...

Нарекоха ме и сладур...
А колко съм добър - не знам.
На думи поетични - трубадур,
във моя крехък трубадурски храм.
Но аз ги пиша тез слова, ...

СРЕЩА
Заведението беше претъпкано. Дойде с приятеля си някъде към единайсет часа, а вече нямаше места, седнаха на бара и поръчаха.
- Защо си се облякъл като бастун? – Приятелят му бе искрен и любопитен човек. Често го биеха за това, но той обичаше побоищата, чувстваше се на място.
- Ти не си по-добр ...

Лекарство
Лекуваш ме със думи,
изваяни и живи!
Оформяш ме във струни,
вибриращи и диви! ...

Не мога да спра да те обичам.
Пуснах любовта си по алеята.
Но зад нея продължавам да подтичвам
като дете без майчица след лелята.
Не мога да спра да го обмислям. ...

Обичам те...
но вече ти го знаеш.
Мразя те...
за това ли в нощите мечтаеш?
Обичам те... ...

толкова реплики
облаците не успяват да ги запомнят
а писмата в ръцете са само бели
не стигат поляните с цветя
не стигат откъснатите венчелистчета ...

Със слънцето
Събудих се остров, почивам в небе,
животът върти ме и ставам дете.
Където погледна - проблесват звезди,
пристъпвам по мене и падат греди. ...

Ябълка и карма
Към ябълка Ева че е любопитна била,
аз винтче съм малко в машина, наречена карма.
За първия грях и за минали мои дела
тя тежка десница по мойта гърбина стоварва. ...

Недей веднага си отива,
остани секунда! Цяла вечност.
В сърцето остани така влюбчива,
запази в душата твоята човечност.
Недей веднага си отива, ...

А някои, казват, поумнявали.
Уви, не съм една от тях.
У мен живеят триста дяволи!
А нека ви изглеждам плаха…
А някои, казват, търсили си пристан, ...

Не съм добра, в обявата го пише,
умирам си за лошите момчета,
живея бързо, не по Дикенс,
и пия много, пуша по-умерено.
Не съм добра, в обявата го пише, ...

Очите на жена ми
Две очи – от зорà по-прекрасни –
не престават да бъдат добри.
Две мечтания – пъстри и ясни –
оживяват, дори да вали. ...