Есенен етюд...№ 4
Ден прекрасен!... Просто есенен!...
... И тихо е като във храм...
Небето- синьо... И понесени
от вятър облаците там... ...

МОЯТА ЛЮБИМА
Мокри улици, жълти листа
и дървета, достойни за четка.
Есента е красива, но тя
ми прилича на стара кокетка, ...

Божи дар - откраднати минути.
Обагрени със искреност слова.
За извора бленуваща кошута
отпиваща жадувана вода.
Вдишан миг - изпълнен със омая. ...

В парка
Става хладно, навън е есен.
Разхождам се в парка,
но няма я птичата песен.
Дърветата са обагрени в цветове различни. ...

Нали знаеш, че тази (закъсняла) любов,
ще гризе онзи сърп на луната,
който тихо пробожда съня в полунощ.
Ще стои в самота пред вратата.
Тази, (ах, закъсняла) любов ще мълчи. ...

Границите падат,
рамките са в умовете.
Шареният свят мост към космоса изплете.
Радио вълни, лазерни лъчи, кабели и жици,
лайкове стотици. ...

Навярно неверен е тонът
и Тъгата свири фалшиво
с дебелите пръсти на Болката.
Навярно Страхът си отива.
Разписано е всичко Писано, ...

Когато животът се пръсне
на хиляди дребни монети...
Когато Душата се скъса
по дългия път към Небето...
Когато в очите ми светят ...

Смолянска зима
Елички и борове, всички
нагиздени с бели дантели.
Шишарки, зелени иглички
клони нежни са попривели. ...

Денят започна някак непонятно,
по-светъл, по-различен от преди.
Часовникът мълчеше непохватен.
Заспали бяха двете му стрелки.
Не може в седем слънцето да грее, ...

Вървим двамата с теб, ръка за ръка,
и търсим още и още прегръдки,
както намерихме душата си с целувки,
намерихме и себе си, пътя си, едната посока...!!!
03.09.2015 ...

KEEP CALM копеле
пий чай алкохол
зелени някакви напитки също
детоксикирай
кожата червата битието ...

Не бързай с вятъра, Преди да дойде есента
почакай!
Още малко остани,
цвета си да смениш поне.
Потърпи със нас... ...

Безумна лудост въглени разстила.
Часовникът скимти, забравил своя ход.
Нощта зловеща бавно се разлива
и дави монотонния живот.
Злокобно самотата се прокрадва. ...

И щастието на тези две очи,
където днес роди се светлината...
Изплака ненавист, изгубване и тъмнина
и те останаха завинаги в мрака...
И ето, светлината, взела връх, ...

Знам, че харесва ти тази игра,
но мисля, че достатъчно с мен се подигра.
Не искам вече всяка нощ да плача
и като черна врана до зори да грача.
Хора срещам - най-различни, ...

Аз не искам да те помня,
сега да те живея искам,
в този свят лъжовен
ти поне да си ми истинска!
Не искам само да те викам, ...

Кръстопът
Ето моя град и моето море
под невиждано, чуждо небе.
Къде съм аз сега
сред тези чудеса? ...

Колко трудно е през битки да минавам,
лъжите във ума си да преборя,
и страховете си да побеждавам,
когато чувствам, че ми липсва воля.
Нашепва ми тъгата, че сама съм. ...

"Арена Армеец" се напълнù,
от недоволство се вдигат вълни,
а ето че казва и новинар,
че ги държали под катинар.
И изтипоса се филантроп ...

Колко много ми беше потребен
и какво ли не сторих да случа,
а страдания само от тебе,
животе, за жалост получих.
Много истинска обич ти дадох, ...

Ако на моя гроб
цветя положиш,
недей да жалиш ти,
за мене беше любовта,
моите дни и нощи, ...

ПОРТМОНЕ В КАЛТА
Ей там, до онзи гьол го намерих. Женско портмоне, което се закопчаваше по онзи старомоден начин, както могат да се закопчават само портмонетата на възрастни жени. „Щрак!” – и едната метална скоба прищипва другата. Портмонето е затворено, здраво съхранява съдържанието. А иначе като г ...

Бункер
Пробил скалата с дълги коридори,
със тесни амбразури за очи,
от форт в музей разжалван, той говори,
а ние - посетители - мълчим. ...

"Една жена, когато си отива"
Христина Мачикян
Жена, когато си отива,
по своему е тя красива.
И ни е черна, ни е сива... ...

Други светове сме -
два различни светогледа...
Както и да се върти земята,
слънцето я гледа...
Ти се кланяш на Аллаха, ...

Орисията на Човека
Случайно в парка го видях,
той беше под ръка с жена си.
От пръв път аз не го познах -
сравних го с "онзи" във ума си... ...

Като пролетния вятър лек
е чудният ти глас мек.
И ти си нежно цвете,
ти си ми късмета!
И, мила, като пеперуда ти лети, ...

Години на самота и разкаяние
за отминали добри моменти -
сърцето чувства отчаяние,
не заслужава то аплодисменти.
Затихнали във него бури тъмни, ...

Притихнах във възторжена въздишка
и липсата ти плахо в мен изгря,
отворих във безсъницата книжка
и сънена нощта се разпиля.
Във книжката прочетох за цената ...

КРЪГОВРАТ
Откъсна се последното листо,
по пътя си превърна се на пепел,
земята с радост му постла легло,
денят притихна и остави спомен светъл! ...

красота
в
краткостта
.....................................
в ...

Смисълът
Защо ли е човекът нужен
на Вселената безкрайна?
За да може всяка тайна
по начин труден ...

Колелото на Живота
Колелото на живота се върти,
веднъж си отгоре,
а след това отдолу си ти.
Важното е,че то върви напред, ...

Стоят си те двама на луната. Тя, с нейния отегчен, високомерен и преценяващ поглед. А той? И цялата любов от света да събереш, няма да получиш обожанието, с което я гледаше той. И стоят си те двама на луната - небързащи за никъде, сякаш времето е спряло. Момичето кръстосало крака, небрежно настанила ...

Life is a mystery
that we create:
love, frienship... hate
for another story.
Still Unread, ...