февруари 2014 Румяна Славова
В апнеа между ад и рай!?
Не, не ме устройва!
Нека да е крайно
и разтърсващо дълбоко! ...

Сцената наречена живот е пълна с актьори,
едни са лоши,други пък добри,
всичко е въпрос на роли.
Пиесата на всички нас е добре позната,
от това как ще изиграем свойта роля, ...

10.
пътите, в които те виждам прогарят дупки по кожата ми. четвърта степен изгаряне.
9.
минутите, в които питам дали ме обичаш още, а ти мълчиш. тишината ме побърква.
8. ...

Какво да си заложа:
съня, страха, вината
и старата си кожа,
и част от самотата.
Дали ще я харесат ...

Аз съм дива лоза.
Трудна съм за обичане.
С оголени нозе.
И солени сълзи.
Знам кръвта ми горчи. ...

Нейде свил се, недалече от перона,
на безлюдна гара дрипав, болен и малко престарял
скитникът с китара съдбата вече беше си избрал.
От света изтрил се, призрак във вагона,
с мръсни, криви пръсти ръждиви струни той подръпна. ...

Бъди изгрев
Да ти кажа колко те обичам?
Не достигат думите за това
да чуеш сърцето как бие
и всяка минута иска да усеща ...

Катарзис
Неволни, мислите
препречват пътя на съня.
Разсъмва се, а те са още будни.
Мечтали цяла нощ за чудеса, ...

Женските тайни на три дами.

Тя стъпваше като газела,
вглъбена, сякаш по въже,
стотици погледи поела –
и на жени, и на мъже.
Остави плажната торбичка ...

Безсъние в лятна нощ...
Във нощ, като видение разкошно,
звездите мигат в черното небе,
а мислите загадъчно-тревожно
налитат ми незнайно от къде... ...

Троянски майстор дава интервю:
-Каква е тайната
на сливовите мармалади?
- Да бъдат сливите узрели,
но и млади!

Пред погледа ми движи се градът.
Момчетата прегръщат си изгорите.
Децата пред витрината растат,
а запалянковците оживено спорят…
През зимата фонтанът е покрит ...

Наш'та Рошка котарана,
запристъпва към дивана.
Предоволна се размърка.
Май гласи се пак да хърка.
Хапнала е тя безспорно, ...

Усмивка самотност
Две, или три? Загубих им бройката.
Ти се върти.
Детето разсмиваш, замаян си, виж.
Не падай, не падай! ...

Върни ми я
страничка някаква
ник вместо име
светлина за душата
в колажи-картини ...

На къде
Вървя по счупени стъкла
огледалото на моите съкровения
парчетата се впиват в голи стъпала
като кинжалите на тежки огорчения ...

ритник на бебче
в майчина утроба пò
е стих от всичко

Синусоида е духът ми неспокоен;
спонтанни пикове на мисъл и емоция.
Зареян винаги в далечното, дълбокото,
вкусва свободата без компас и лоцман.
Да, скитник съм, другар на буревестника; ...

С меден глас си ти, звънче,
сутрин ни посрещаш в двора.
Каниш ни да влезем в клас,
пееш, пееш без умора.
Имам аз една молба, ...

О, спрете!
О, спрете да предавате света!
Какво е туй предателство, не зная?!
Това, което чувам и чета,
предаваме на варварите Рая! ...

Дълбокото море пази чувството,
което ни убива - любовта и живота,
и което ни успокоява - музиката и тишината.
Човекът е ужасен!
Сегашното състояние ...

Винаги оставям капките по мен да попият.
татуират се под кожата ми,
в опит да се скрият.
И щом тази хлад във мен се впие,
забавя скоростта, с която плътта ми гние.

„Често съжалявам за думите си, но никога за мълчанието си.“
Написах думи няколко, прозрачно замечтани.
Отвори се прозорче от написаните реплики.
Не бях готова да измислям пак послания.
Надигнаха се в мен порочни, грешни свитки. ...

Миналото път проправя пак,
не виждам бъдещето ясно.
Но без теб да продължа, кажи ми как?
Всичко ми е толкова трудно и неясно.
Кажи ми ти, защо не те забравям ...

За теб дадох всичко, Любов
и те изгубих
- изгубих всичко.
Но още помня как намерих те,
а ти по мене се разля, ...

Верно откровено
Страдам от бруксизъм,
имам нужда от екзорсизъм,
експертизата ще си разкрия
само под хипноза. ...

Лесно е да бъдеш вълк във глутница
или овца във стадото.
Кръвта на жертвата ще те обагри
или спокойно ще пасеш.
...И никога не ще помислиш ...

ТУК, НА НЕБЕТО...
„Кой ви каза, че няма на света
истинска, вярна, вечна любов? ...“
Михаил Булгаков - „Майстора и Маргарита“
Защо всички ме лъгаха толкоз години: ...

Макар да бях ученолюбиво дете (за мое щастие все още съм си такова), не бях от зубърите, които учеха, за да имат шестици. Учех, за да разбирам. За съжаление или не разбирах от клетъчна биология повече, отколкото хората около себе си (до този момент нищо не се е променило). Но стига толкова за мен, д ...