Чипровският манастир
В Клисурата от стари времена
манастир бил построен голям.
Пазил тясната, клисурска долина,
за вярващите бил Господен храм! ...

Ако ме вземе неочаквано смъртта,
(че дойде ли, кога и как, не пита)
дали ще има в този свят следа,
която да остане неизмита
от дъждовете на неспиращото време? ...

Сълза прокрадна се в моя сън ,като неканен гостенин .
Омая ме тя със своята сила и остави в мен диря.
Наказа ме нощта да стоя в капана на тази сълза ,отронваща се като късче сняг над очите ми .
Водни капчици са сълзите.
Като капки перли в очите. ...

Възнамерява
да обича, но таи
и си сподавя,
и не иска да прозре,
че се опустошава... ...

Сядайте, деца, пишете,
С думи чудеса тъчете.
Светли мисли, приказни слова,
Нека грейне вашата глава!
Вижте зимата как шепне – ...

Образованието ни "гении" днес бълва,
на политиците явно така им отърва!
Системата ни малко развива децата,
свежда ги тя до нивото на овцата,
защото на лидерите роби са нужни, ...

Пътувахме и пътувахме. Аз и Димо. И магарето. Рекох по-нагоре – диво беше то. Все посягаше да хапе и да рита. И пази Боже да го пипне някой. Ала колкото и диво да е, започна някак с други очи да ме гледа. Такова едно... жално и умилно... И някак потрепваха дебелите му бърни, та откриваха снежнобели ...

на Ани
Ти имаш както люляка сини очи,
със много топлина и пролет в зениците.
Може би, от Слънцето си взела лъчи,
а криле и жажда за полет – ...

Напрежението във въздуха беше осезаемо, плътно като пушек, полепващ в дробовете при всяко вдишване. В слабо-осветеното помещение с висок таван и полиран мраморен под се чуваше само тихото мърморене, докато гостите се размърдваха по местата си. Дълга маса се простираше от единия край на стаята до дру ...

Иванчо: Тате, защо Зеленски ходи мрачен напоследък?
Бащата: Защото Путин е мек, а Медведев къс!

Чудна нощ... целувка, шепот
връщат ме далеч назад.
Пак дете съм, но през ехо
в стара къща, малък град.
Сенки по стените лазят. ...

Постепенно аранжирахме терасата й с кашпи петунии, мушката,латинки, малко дафиново дърво подкастрено като топка, някакво пълзящо растение с дребни цветчета. Засмях се на идеята си за фикус, но нали в градинката пред нея имаше огромно дърво, имаше и палми вашингтония. И на масичката и ратанови фотьой ...

Този свят крещи, но не чува,
думите се губят, като пясък в буря.
Всеки ден сме част от този бяг,
но кой ще чуе, кой ще усети страха?
Виждам хора, погълнати от лъжи, ...

Парчето желязо се впиваше в плътта му, остра пронизваща болка пъплеше по нервните му окончания. Сълзите напираха сами, глухи стонове раздираха гръдния му кош. Беше преследвал едно хитро зайче още от сутринта и тъкмо го беше приклещил до няколко скали, когато попадна в стар капан за вълци. Страшното ...

РИСУНКА С АКВАРЕЛ
... тишина ли ме прикъта в дива есенна гора? –
или просто сбърках пътя? – не успях да разбера,
седнах на светулков дънер върху блага туфа мъх,
гледах как в земята тъне мравката с последен дъх, ...

На тази моя душа все й е тясно
това тяло, този град, тая планета.
Все търси, скита, препуска бясно,
не иска граници, нито въжета.
На тази моя душа все не й стига, ...

АВТОПОРТРЕТ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Върху кожата живот
рисувам себе си,
а някой друг държи четката ...

ДЯВОЛСКОТО БРАТСТВО НА ПОЕТИТЕ
Аз от смъртта не сещам вече страх.
Мен всичките ми песни са изпети.
По-чист от ангел, с дяволите пях! –
те – дяволи! – са всичките Поети. ...

Към днешна дата над 600 села са заличени
от лицето на България.
В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.
И всичко това, без война, без чума..
Последният камък, ...

В атака или във батака -
от нас, мъжете, туй се чака.
Жените искат с настървение
поредното ни нападение.
Имаме ли аргументи ...

Където Ти си,
светлина е и Любов,
и се мечтае!...
Където Ти си,
хляб и вѝно тачат се ...

АКО ТОВА НАРИЧАТЕ ЖИВОТ
… защо ми е пред мен да има път,
ако не зная той къде ме води? –
безмълвиците в тясната ми гръд
ми трупат само скърби и несгоди, ...

Коледно
Камина, огън, тишина!
Студ отвън и тъмнина!
Песен със познат рефрен!
Чаша вино, свят студен! ...

Съзнание е регулатор на инстинкт.
Стадо е инстинктивен колектив.
Общество е съзнателна кооперация.
Субективно е недообективно.

Мъжът:
- Прекрасна моя, дай ръка!
Лицето ти е тъжно!
Аз знам - на твоята душа,
докосване е нужно. ...

В мислите ми си
Виждам те в мечтите си на мъж,
мисля колко си прекрасна
и някак неусетно, изведнъж,
силите ми връщат се обратно! ...

Хензел и Гретел
се скрили
зад котела.
Баба Яга
се сетила, ...

Book: Алеша Бесконвойный
Алеша Бесконвойный
Василий Шукшин
Его звали-то не Алеша, он был Костя Валиков, но все в деревне звали его Алешей Бесконвойным. А звали его так вот за что: за редкую в наши дни безответственность, неуправляемость. Впрочем, безответственность его не простиралась беспредельно: ...

Вървя си с шлелифера из парка
и чудя се защо жените бягат...
Пуша си поредната цигарка
и панталони неудобни не ме стягат...
Представям си, че ставам птица ...

Кандилцето на безусловната любов
гори в гърдите ѝ от първия ти дъх.
Благословия майката е, дадена от Бог
и ангелско крило по земния ти път.
Те, майките, до болка си приличат - ...

Човек се ражда без да знае защо. Започва живота си в стерилна среда и пухени възглавници. Първото му впечатление е плясването му по дупето, после се пристрастява към биберона, после към играчките, после към хората наоколо, които го носят на ръце, после … започват неприятностите – дали защото млякото ...

Морето се вълнува в твоите очи,
потъвам надълбоко, виждаш ме нали?
Потъвам надълбоко чак до твоите гърди,
където малко слънце грее,
тихо радва се, копнее... ...

Правосъдието възтържествува
Беше даден ход на делото, след като
съдията и подсъдимият навършиха
години за пенсия!
Гатанка ...

Отидох днес на пазар за ушенца. По пътя рупах картофени кюфтенца. Спрях се до един щанд, обърсвайки уста. Ушетата там бяха украсени красиво с листа. Бяха елфически и няма спор - изящни чудеса. Щяха да ми ходят, но ако имах дълга лъскава коса. Погледът ми сетне на друго щандче неволно се закова. Трол ...

/поетът Дойчин Дойнов продава любовната си лирика за да въоръжава.... Има ли значение кого?.../
Любовните думи не са
нито гилзи за бойни куршуми,
ни олово за крехка душа...
Те са чисти, сакрални и чудни. ...

Реката си отива – като сън.
Реката си отива като спомен.
И дълго после в падналия мрак
тополите мълчат като на помен.
Мълчи тревата. Птиците мълчат. ...

А те се скупчиха виновни на пода...
Тръгнах надолу с езиче и устни, опипвах с устни, гъделичках с езиче. Мечтаното хълмче, потърах го нежно,... и нагоре към снежните топки, ръцете ми обгръщаха полукълбата, притискаха ги нежно, тя се поразкрачи малко за устойчивост, пипнах и размачках...Албена само и ...