Бетонирането на българското Черноморие
Журналистическо есе
Проблемът не е от днес или от вчера. Той се върти в българското общество последното десетилетие. Във връзка с екопробемите на страната през последните години се създадоха много екосдружения, граждански организации и т.н. Често сме свидетели ...

Седя и гледам картината. Тя е голям формат, цветовете са подбрани така, че моето подсъзнание мърка от удоволствие. Искам да поседна под дървото, да се облегна на топлия дънер и да разсъждавам над всички вълшебства на света.
Прикрита от клоните виждам нещо като беседка, от която се вижда толкова, че ...

една страна се
разнебѝти и цвет`а
си запокѝти

Премрежѝ очи! Виждаш ли там черната точка?
Аз също съм премрежил очи и те виждам в бяло.
Виждам те и ти махам, аз-малката черна точка,
която мразиш. Онова вълшебно говорещо огледало...
В океан живееш и всичко е толкова красиво, ...

Бъди с цвета на цъфналата вишна.
Най-омагьосващият цвят за мен.
Омайна си, а всичко друго е излишно.
Открихме се в съвсем случаен ден.
Със погледа на чистотата и тъгата ...

Не-див чесън
/Превод от сръбски/
Ти, трипътен човеко, в кожено палто, с черни очи,
който задържаш моите неща в една колиба в покрайнините на широколистна гора: килимът от къщата ми, велосипедни гуми, ключове и танцуваш с тях на лунната светлина.
Ти, който не си моя Купидон и нямаш сили да лекуваш ...

когато в крайна сметка
се окажеш жертвата наистина
парадоксалното зашива твоята уста
макар че виждаш
правилна е слабата ти истина ...

Жената като цвете
Не ме въздигай в бог,
защото аз съм само цвете -
с петлистна чашка, с сок,
от който давам на пчелите! ...

Такава съм. На бурята окото.
На слънцето най-топлите лъчи.
Крила на пеперуда, тиха обич,
метеж, сълза, тревога, плач дори.
Понякога на себе си приличам, ...

Докосна ме... и в този кратък миг
притисна се до мен и ме целуна!
Допрях лице до твоя нежен лик,
а в мене звънна влюбената струна!
Ти беше плът от бялата луна, ...

Продай ми щастие, очите ми да видят...
тази твоята картина, която днес рисуваш...
светът разпадна се, нацяло си отиде,
остана само нашата непоправима лудост.
Дари ме с блясък, душата ми да пламне... ...

Какъв народ! Какво величие!
С история незабравима.
И търпеливост до безличие,
и със душа - неповторима!
Народ, убиващ си природата. ...

Управителка на социологическа агенция
от криминализма ще ни осигури превенция!
Вместо връзки с обществеността -
ще побеждава тя престъпността!
Бойковата логика желязна е направо! ...

Where does bitter
Meet the sweet
Where does glitter
Turn to heat
Where does shiver ...

зрънце
трошичка хляб
тревичка
слънчев лъч прогонил мрака
в душата ми сурова ...

Народе български, от векове свещен,
живееш в мир с Бога в край благословен,
ала без жал разяждат твоята душа
предатели безродни във властта..
Без капка жал и майка си продават, ...

Аз спомените си през иглени уши прекарвам
и мъча се да бъда справедлив.
Не ти повярвах аз, или не исках да ти вярвам...
А трябвало да бъда доверчив!
Отгде да зная аз, ний бяхме млади, горделиви, ...

Настана време – на сърдечни пости.
Утаечно наслагват се омрази.
Прогнозата е винаги неточна,
а синоптично обещават се екстази.
След дните на валежно нетърпение ...

И легнали по всичките посоки,
кръстосват улиците моя град.
Провират се край сградите високи
във слънце жарко, във кристален хлад.
Попива стъпките на много хора ...

Поредно писмо, ще осъмне под моите пръсти,
и няма да стигне теб, както всички предишни...
Видях онзи ден кака Ели, която ме кръсти.
Попита дали още с брат ми за теб сме излишни...
Не зная дали ще празнуваш, и има ли кой ...

Светят смарагди в короната на живота -
листа потрепват от вълнение.
Вятърът е нежен, светлината ги мами.
Разцъфват усмивки,
а всяка дъждовна капка ...

Цвят не ще цъфти
Сняг вали,
покривка бяла.
Дъжд топи
снега, одеяла. ...

Днес те видях,
видях те без образ,
само в движение те виждам аз,
по пътя прашен
се разминаваме пак ...

МАМА ПЕЕ „Ален мак”
Мама пее „Ален мак”,
чувам песента и пак, и пак.
Нея няма я отдавна и съм сам,
но нейде пее „Ален мак” и „там”. ...

Ти отваряш деня и се настаняваш с двойна доза очакване,
тихи минути една след една скромно стават твои гадатели,
очертаваш кръг на хвърлени зарове, редиш варианти и репетираш,
нямаш търпение, нито залог за чувството, което избираш,
равни мигове тактуват наоколо предпазливо и с предчувствие, ...

Съдби
Четиринадесети епизод
Тази есен беше необикновенно топла. Даже прелетните птици я усетиха и отложиха с две седмици своето пътуване към топлите страни. Из полето тревата беше пожълтяла от летните горещини, но тук там се бяха запазили малки зелени островчета. Гората беше облекла есенната си прем ...

Елегия...
Ти помниш ли, как някак неуверено
самотна птица в залезът кръжеше,
когато проумяхме, колко временно
бе чувството, което ни държеше?... ...