През ключалка минава, в обеца се люлее.
И не пита защо? Закога? Откъде е
непознатото чувство пулса що ускорява?
В обеца се люлее, през ключалка минава...
Вярва и обещава. И пронизва куршумено ...

и бялото на вишните прецъфтя
едва прогледна
и тръгна
с първите стъпки на вятъра
като млада жена ...

Желание горещо
изпълва мрака -
стопля ни
в прегръдка нежна.
Любовен стон отронен ...

стих вай
...................................................................
стих... ваййй... ййй... ййй

hYellow
ReмаТе
На малка пейка
искам да те срещна,
а ти с усмивка, ...

Пуста вечер, улица самотна…
Пейки празни по тъмния тротоар…
Без луна, без лъч от морски фар…
Следи оставени някак неохотно…
И бледа сянка, някъде прикрита, ...

Утрото в тъга се ражда,
но островът е невидим,
една молитва се обажда
в безкрайния ѝ син дим.
Между двете вечности – ...

Очите ти
Любов ни събра, какво ни дели?
Без чувства безсолни са дните,
отчаяно търсим тогава следи,
не в думи, а само, само в очите. ...

Няма никой във този дом.
Стените кънтят на пусто.
Няма никой, затова си сам.
Даже самотата ще те напусне.
Няма нищо в ключалката, няма - ...

Обич назаем
На Робърт Бърнс
Тайна си остава всякога
на любовта света - като небе.
Но някой го открива някъде, ...

Не се предавай
Не се предавай! Чуваш ли! Недей!
Не искай от живота да те пусне.
Без тебе тъжен дом ще запустей
и слънцето не ще изгрее утре. ...

Макар и страшно да тежи,
в сърцето си те нося още
и на съвестта ми винаги лежиш,
особено през пълнолунните ми нощи.
Да те търся? Нямам право. ...

Обръщaш се, стенaтa е отляво
и те целувa със циментнa стрaст.
Целувкa с цвят нa мухъл и корaво.
Студенa лaскa, режещa от мрaз.
Тук изгревите морaви и ледни сa. ...

Отключва всеки праг затворен.
Тихо стъпва - на пръсти.
Обвива крехките ни рамене
с поглед копринен и всеки
ден на бог се кръсти. ...

Листът, пред мене, празен се белее,
а моливът във въздуха стои.
Кажи ми, мъката си как да му излея?
И как се пишат чувства със черти?
Напразно, колко пъти се опитвах, ...

Ако ще е край,
Нека е край.
Нека се караме,
Нека проблемите убият
Всичко хубаво. ...

Човек се ражда, съществува
Да търси и намира той
Това, което го вълнува
В движение, а не в покой.
Напред, с годините, развива ...

Очакван залез. Път прекъснат
и мрак в очите ни потъва.
И стон - от гърлото откъснат,
във стихналата пръст се спъва.
С кръвта сърцето се задавя ...

ЧИСТО И ТОПЛО
- Това са слипове, обуват се ето така – показва старата Загурина, Маша Полотникова на дребното човече с дръпнати очи.
Чон Гуй – ловецът се ухили с всичките си дванадесет зъба и заклати разбиращо глава. Богът на лова тоя път бе благосклонен и му позволи да хване осемнадесет бобъра с тел ...

Когато мама ме прегръща,
вълшебна люлка ме люлее.
Когато мама ме прегръща,
сърцето ми щастливо пее.
Когато ме прегърне мама, ...

Утехата ми е в Христа,
не ме лъжете с думи празни.
На Словото Му щом се доверя,
не ме събарят помисли, съблазни!
Привдига ме надеждата, която ...

беше неделно
купесто-дъждовно
след последния залез
който приличаше
на лилав океан ...

Ти знаеш ли, какво е да обичаш жена,
а тя теб дори да не те поглежда?
Да те цени, истински, но като приятел,
за който много рядко се сеща....
Ти знаеш ли, какво е да умираш за жена, ...

Самотна надежда
Сам в празната квартира,
не успявам да заспя,
далеч от всички и в мира
живота си да подредя. ...

Мисъл
Аз не съм просто тяло с разум.
В това тяло има вселенска душа.
Прозрях, че човек е една малка вселена
и никой не живее случайно. ...

Появи се на вратата тънка фигура, облечена в меланшово сиво и качулка. Видяха се сини, меланхолични очи и от време на време блещукащи пламъчета, бледожълтобяла кожа и загадка от лунички, които напомняха по-скоро на сипкавост или неизмитост. Помръдна се устата в ироничен въпрос - Тук ли ееее, шефът?! ...

ТЪЙ КАКТО МЕ НАУЧИ МАМА
Оставих ли у хората следа?
Те ще си спомнят ли за мене?
С катрана ли са ми, или с меда?!
Забравата ли ще ме вземе! ...

нощта е млада
съвсем бавно старее
под натиска на светлината
пълзят минутите
по ръба на клепачите ...

Пак птици славят в светлите си химни
небето и тревите, и цветята.
Забравила несгодите си зимни,
отново диша с пълна гръд Земята.
Дърветата са булки – цели в бяло. ...

Здравей, така познато чувство...
Продупчих новия билет.
От сутринта... едно и също -
депото, срещата ми с теб...
И знам, че тихо ще ми шепнеш ...

О С Ъ Д Е Н А
„Осъждаш се с лишаване от ласката”! –
четат присъда двете ти ръце.
„Осъждаш се с лишаване от погледа!” –
единствен лъч под зимното небе. ...

Земята движела е, движи
и ще движи живота ни напред.
Напред към времето, когато...
Няма по-напред.
Защо тогава се стремим ...

Глътка прясна тишина,
без покривало и одежди.
И тя е вече старшина
в отдел "Изгубени надежди".
И пак се плъзга плавно ...

Не търся принц
Не търся принц. Не съм принцеса.
Аз искам да се влюбя в скитник,
Който да е обиколил света
И да е видял и чуждите морета. ...

По „Обличам нощната си дреха” от Андромаха
„
Обличам нощната си дреха
от най-смълчана тъмнина
с втъкани нишки горест без утеха ...

В окото на бурята
Ветрен порив ме повдигна в танц -
помислих “вятърът полира с гланц”
Но завихри, и запокити ме високо,
и надзърнах на бурята в окото... ...

Сърцето ми е спрял будилник,
а вените ми, мъртви магистрали,
напразно търся ангела - закрилник...
Дали и той за мене не забрави?
Във черепа ми мозъка е липса ...

Линейката спря пред жилищния блок, където живееше Галя. Аз й помогнах да слезе и й подадох патериците. Тя ги мушна под мишниците си и без да обели и дума закуцука бавно към входа. Тук гипсираният й крак изглеждаше още по–странно, (някак не на място) отколкото в болницата. Вървящите по тротоара хора ...

Всяка нощ заспивам под небето чуждо,
болката от ляво моят сън прокужда.
Вслушвам се да чуя пее ли щурчето –
тишина обгръща тягостно сърцето.
Чужда е земята, чужди са звездите, ...

Как да продължа без теб?
Без теб Душа... така красива.
Обгърната от черен креп,
обрасла в люта си коприва.
Изгаряш в огнения ад ...