Бе казал да намина
Благодаря Ти! -Шепна тихичко.
(в Залеза си, но реших - реших се да намина)
Знам, че не работиш в събота...
(разправят го мнозина). ...

На С.Д.
Каква е таз любов - като на кино?!
До толкова е истинска, че стряска!
Разумното ни е безкрайно мнимо
щом топлим най-безумната си ласка... ...

Отплава от нас, Капитане,
натам, накъдето всички ще идем.
Бяхме за маса много приятели.
Днес сме тук неколцина.
До тебе вървяхме и бяхме, ...

Появи се от мрака. Беше безлуние.
Лицето прекрасно. Мляко с кафе.
Усмихна се ведро. Беше безумие.
Усмивка такава, пред пияни мъже.
А те, неколцина, стояха безмълвни. ...

Тази нощ не спах. Предадох себе си. На онзи патрул, който нощем обикаля по къщите и събира изтърваните съвести. Безпризорните съвести. Маршовите стъпки отекват в гърдите. Туп-туп-туп... Обзема те страх? Понечваш да избягаш?
Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната ...

Нежна като летен ден -
ще дойдеш ли при мен?
О, сякаш самотата няма край -
дай ми слънцето на май.
И като гледам синевата - ...

* * *
Дъжд, слънце, вятър.
Толкова бързо
Господ сменя каналите.
Щастие, тъжно ...

Сатира за нас българите (2)
Приличаме на онзи шоп,
за Вуте "който пръст заложи".
Макар и той да не е топ...
но Вуте, страшно да изложи. ...

Послание
Когато самотата те стегне,
не отронвай горещи сълзи.
Дори в гърдите мъка да пълзи
и в сърцето топло приседне. ...

Бесове
Отпъждащият
Галилеец

Крайно несигурна е крайната точка.
И крайно влюбен студът.
Крайно пръсната съм в тази посока.
Кога ли ще свети светът?

Достигайки безкрайното безветрие,
загубих се, там на ръба,
на прекалената симетрия
и пренаредена светлина.
А моите очи не виждат, ...

Не умирам. Макар че поисках.
Да, защото живея във вас.
Аз съм силен, защото съм истина.
И така - до последния час.
Не изчезвам.... Не ще ме забравиш. ...

Нежно ме погали
твоята ръка!
Ласката запали
в мене любовта!
Силно те притиснах ...

С Р А М Н И Ч Е
Стрък от дебрите на Хемус,
пил водите на Огоста,
нося с болка спотаена
и човешка мъка проста. ...

Какво става? Какво става?
Ще живея ли?
Колко време ми остава?
Чувствам се много тъжна.
Или много щастлива? ...

Налазено от хиляди бълхѝ,
изпосталяло, кучето умира.
- А какво с бълхѝте ще се случи?
- Те ще си намерят друго куче.
Кое е кучето, кои - бълхѝте, ...

Как тревата се промуши
тъй, без шум
между вързалите круши
тук навън?
Ситен дъжд е превалявал ...

(разговор с българската аристокрация)
Аз, госпожо, не съм от елита!
Нямам ценз и добри маниери.
По бунища душата ми скита
и се храни с каквото намери. ...

Защо гледаш през лупа моят живот?
За да видиш два трупа с червеи ли?!
Ти си клоун в черно Смърт,
пред публика уплашена.
Ще я избера пак и напук! Дори това да е краят. ...

Замира тишината бавно в здрача
от тропотът на конските копита.
И спира умореният си кон ездачът
да вдиша светлината на звездите,
да отпочине сред тъгата на саваната, ...

Ако накой нявга мислите ми прочете,
ще си каже: този бил е луд...
После бързо всичко ще забрави
и ще хване правият си път.
О, презри ме, весело човече, ...

Открадна ми синьо небе..
да бъде в очите ти пристан..
обичаш от мен да крадеш..
трепети, колкото искаш.
Открадна ми синьо небе.. ...

Мекотата в шепите ми изтънява. И прозрачни вени се опитват да се скрият смутени. Дупки-кръпки... или отчаяни опити да дам чувство за цвят на живота си. Аз слагам оранжево, а сивотата избива в пробойни.
Не изтекоха ли всички пустини през пръстите? И всички кратки, неизживени лета? Не изгубихме ли вяр ...

Тази вечер искам просто да се сгуша в теб...
Не ми е нужно нищо друго, за да се опия!
Изискан избор - свещи, фрезии, Шердоне,
но, Романтико, витае друга в стаята магия:
на постоянството, с което трептящата вода ...

Ще те пия докрая
В кръчмата помня, видях те:
прекрасна, пияна може би,
на маса зелена покер играхте,
а в очите ти - вино, лъстиво лежи. ...

Ще Те намеря в омагьосания свят,
където с Теб отдавна се залутахме,
ще Те открия в притаилия се град
и заедно отново ще сме Пътя си!
Ще Те намеря, пръстен си в сърцето, ...

Тухла в зида
На стария зид,
преди много лета
от майстор безимен направен,
сивее самотно ...

Заспива небето,
прокудило дългия ден.
Заспива като бебе,
приспано със звездна песен.
Облак нежно покрива го с одеало. ...

НЕПОЗНАТА ЛЮБОВ
Не си до мен, а сякаш те усещам,
нестихваща и пареща любов
и твоя зов за сетен път посрещам,
но разпилява се във вятъра суров! ...

Далчев сигурно се смее
Хълмовете, дълбоко скрити зад лунната светлина, спят спокойно, само тих барабан се чува от ритъма на сърцата им.
Дим от ръждиво копие бавно се приплъзва и се скрива точно никъде.
Клепачите, пресъхнали и натъпкани навътре в окото, са вече безполезни.
И пустата цигулка с безброй ...

Огънят гори с жажда за въздух.