Със радостта от чувството живот
се ражда и пълзи във всяка клетка
отровата, която миг след миг
унищожава и превръща в грозна
същност смисъла на всяко ...

Не от щастие
ний пием,
а защото в себе си
таим надежда
скрита, нежна, ...

Къде си ти, приятелю, сега?
Ден след ден;
стоеше все до мен,
сега те няма вече
и животът ми е променен. ...

Ти знаеш ли
Ти знаеш ли как се обича до болка?...
До разкаяние, до самота...
До безсилие и до намразване,
до отричане от любовта! ...

Във всеки нероден ден начало блести,
миналото мъртво е, за него не мисли,
изгревни криле на мечтата си дари,
над клопките на живота се издигни.
Жива вода от бял извор открадни, ...

Зората сутрин ме целува
и хубав ден ми пожелава.
В зенита слънце ме милува
с ръцете си, като жарава.
Врата ми залеза отваря ...

СИГНАЛИ
Мобилният му телефон не бе звънял така често от много отдавна. Обаждаха му се буквално през пет минути – познати, приятели, далечни роднини, на които дори не помнеше по какъв повод и кога беше дал номера си. Обади се и Герасимов от партийната централа:
- Честито, Стоянов. Да си жив и здрав, ...

За цъфналите ябълки на двора,
за люляка омайно как мирише,
за пчели и за щастливи хора,
за слънчеви простори ми се пише,
за утрините хладни и осъмнали ...

Пясъци, пясъци... толкова пясъци...
Паднали птичи ята.
Сълзи в жаравата,
сняг върху кладата,
къпани чувства в река... ...

Роден дом
Пазя още в сърцето късче синьо небе
и зелени дървета с белоснежни ръце.
Помня бащина стряха скрита в стара липа,
ослепяла от чакане, ала с дъх на дома. ...

Притварям си очите.
Ти отнейде ми се мяркаш.
Виждам аз жена, не момиче.
Нима са твоите черти?
Да не си ми зрителна измама? ...

СЪНЯТ НЕ СВЪРШВА
Светеща молитвено -
безплътна жажда -
сънувам те, Любов -
светлинна сянка! ...

Изтъркаха се всички заклинания, с които
варих вечерни гозби. Изтанцувах
всички танци, с които се прибираше прането
със белите крила на топла птица
и ръбове от залезите розови. ...

Говори ми за нея
Ще ти говоря за нашата любов,
ще чуеш шепота на морские вълни.
Сънят ми ще бъде твоя богослов,
слънцето ще огрява сърцата волни. ...

ФИЛОСОФСТВАНЕ
Аз знам, че няма ред за ходене ”отвъде”,
затуй и на опашката не се редя.
Аз лошите си мисли от мен с това пъдя
и хорските късмети, за там не следя. ...

Ранно утро,
злото е заспало...

Ей тъй - по аверски
- А ти коя си, що си?
- Мен наричат ме Смъртта
и ще те водя у Дома.
- Че аз съм си у нас - ...

Ти виждал ли си как понякога,
преди смъртта,
човек изглежда някак странно жизнен...
Очите как със трескав блясък
се взират в късче синева. ...

Малкият принц долетя и до мойта планета.
Весело смигна ми - нещо ме жегна в сърцето.
Страх го било да остави кокетното цвете.
Пазел го с болка от някакви вредни предмети.
Толкова много говорехме с него за всичко... ...

(в памет на моята първа братовчедка)
Ти вече си далеч от този свят.
Защо когато огънят гореше?...
Аз вече съм на спомени богат.
Горят очите като свещи... ...

Умирам бавно
Дните летят бързо и часовника не спира,
а часовете минават по-бързо даже от секунди....
Докато аз всеки ден малко по малко умирам,
ти търсиш пак утеха в неговите прегръдки.... ...

П Ъ Т У В А Н Е
Отиват си годините – орисници.
Напуска всяка вечния ти път.
Земя, без тебе ще са само скитници,
че част са те от топлата ти плът. ...

Стъклен свят над корица от лед...
А ръцете ни с чукове груби
махат яростно, чупят наред,
сякаш няма какво да изгубим.
Плаче нежната горска роса. ...

Здравей, Любов!
Здравей, Любов,
Пак бързам да ти се обадя,
Защото нещо важно имам да ти кажа.
„Обичам те! ...

БЕЗНЕБИЕ
До теб -
на чаша вино -
ухае на инстинкт...
предизвикателство... ...

Вековното наследство е в руини,
стърчат от тях злокобно ръб до ръб,
а бизнеса заместиха комбини –
око за долар, лев за зъб...
Модерната ни сбъркана държава ...

Незабрава
Към себе си пътувах мълчалива.
Споменът ме гледаше унесен.
Всяка стара спирка беше жива.
Всеки нов рефрен - позната песен. ...

В село Маймунци става панаир.
През лятото, в деня “Свети Илия”.
Как и защо – сега ще ви разкрия!
На времето в Маймунци, един поп -
след като бил се навечерял с боб, ...

Съвестта ни нека се събуди!
Невинният Октай съдът осъди!
Боли ме за присъдата му голяма,
три години и половина - драма!
Несправедлив е този зъл свят, ...

Бяхме стигнали до звездите щастливи.
Но ти поиска така:
Да слезем от звездните гриви,
за да потеглим пеша...
Не ти се сърдя - съвсем сама го реши. ...

Идея, която нахвърлих набързо тези дни.

Вселенски боклук
Ти разтвори крила, от мечти изтъкани.
Полетя надалеч. Преброди вселената.
И сред всички планети, там разпилени,
Като нашата Земя, видя ли, зелената? ...