БЕЗПЪТИЦА
Потресена, душата ми днес плаче...
Изсипвам пълно върху равно пак,
от него ме обвива лепкав мрак.
Край мене само болката ми крачи... ...

Докосвам старите стени,
а спомени прелитат като птици във нощта.
В изгубения свят се вглеждам,
години след това.
Животът е оставил своя отпечатък, виждам, ...

"Какъв друг дом за хората без родина,
освен краткия несигурен дом в едно човешко сърце."
Е.М.Ремарк
Вземи ме в своя дом,
домът в сърцето ти... ...

Края на Септември
Пъпка по пъпка цвете разцъфва,
пъпка по пъпка листчета отронва.
И живота пее песента на сътворението,
и смъртта шепти тихичко унищожението. ...

този
който победѝ ламята
този
който змея победѝ
нека бди ...

Всеки слънчев лъч ухажваше земята.
Нежно вятърът я галеше безспир.
Събуди се! Дъжд донесе аромата
на кална влага или зачеващ мир...
Намокри се! Напролет ù е време :) ...

Ще се изниже този ден зад ъгъла,
излял се над пресъхналите улици,
където тишината ни е лъгала,
че смисълът е в липсата на звуци.
Ще се катурне кроткото очакване, ...

Здравей, Животе, с днешна дата!
С финал накрая два квадрата.
Какво си мислиш, че ми даваш
и за какво гарант ми ставаш?
С гаранцията, че съм смъртен ...

С всяка изминала година пътниците на градския транспорт в София стават все по-щастливи европейци. Новите, климатизирани, безшумни трамваи, тролейбуси и т.н., които отвеждат гражданите до предпочитаните от тях дестинации, са последен писък на модата в своя клас. Намерят ли си място за сядане, и най-п ...

Поредната идея, която нахвърлих набързо тия дни. Най - вероятно ще бъде интро за някоя моя песен.

Земята не е кръгла, а плоска
с над милиард човека.
Само двама грешници-Адам и Ева,
незачели на Господ правилата.
Един съвместен сив живот, ...

Вървях през слънцето,
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна ...

Прав, сит и измит
е днешният лимит
за хигиена
душата
може да се отлее ...

Уморих се от безброй илюзии красиви
и на тръните безочливи да прощавам,
уморих се от приятели фалшиви
и на мрака зъл светлина да дарявам.
Уморих се от черни ветрове звънливи ...

2
– Трябва да я преместим ей там на онази маса – каза Пранчев на сестрата.
В ъгъла имаше ниска маса за медицински манипулации. Галя се огледа, очевидно се чудеше какво ще последва. Опитах се да срещна погледа й, но тя сякаш нарочно ме отбягваше. Калина, сестрата, избута носилката близо до масата и м ...

Аз съм Тракиец...!
И гордост за мен е,
такъв да се чувствам.
Защото и аз като тях,
обичам земята ,земята- ...

13.04.2015
Мария Събева
Първият ден на Мира
Първият ден на мира – една мечта,
изстрадана и извоювана с цената ...

Акростих
Роден край, красив и свиден!
Обичам твоите гори,
дъхави цветя омайни,
езера с води кристални, ...

Тъгата си побрах в една сълза,
забравих я, дори не я потърсих!
Отрони се внезапно и сама,
реалността отново ме разтърси!
- Защо си тук? Учудено попитах! ...

Една сълза -
прашинка болка,
пълзи по скулите.
Изтри ù я с устни.
Вкусът солен остава спомен. ...

Сребърни мисли
на чаша обич с парфе
Сребърни нишки
изплитат в листата
сянка на мисъл и нежна печал, ...

Жадни устни, хладна чаша
палещо те питие.
Жена, сама във здрача.
Парфюм,
изящни колене. ...

.txt
Коремът ми се подува. Извънземното отвътре иска да излезе. Хм, ще почака. Още не съм узрял за тая работа.
Имам три неща, които да свърша преди зеления гном да ме взриви.
Трябва да любя Яя. Да кача мамонтовия връх и още едно. Непременно трябва да ...
- Днес си по-добре - пискливия ѝ глас идва от ...

Дойдох на този свят
избран от висша сила
по неин образ и подобие,
в душата със искрица
от светия дух, да видя ...

Беше вчера.
Анонимна гара се прозя,
влаковете заспаха,
рибите ме помолиха да ги завия
с вълнено одеяло, ...

За тебе пиша, победителю на змея,
пазител - страж на българския род,
носител на победи, на идея,
закрилник и баща на цял народ.
Под твоите крила сме победили ...

Във двор случаен агънце видях -
пасеше си кротко и полека.
Не знаеше, горкото, що е страх.
Не знаеше какъв е звяр човека.
Как утре ще замахне с остър нож, ...

Луната, натежала от желание,
докосва с лъч горещите ми устни.
Нашепва мракът огнени признания
и властно иска в мен да го допусна.
Покоят зареден е с напрежение - ...

Колко те обичам
Дали, когато слънцето целува,
преди залеза си синьото небе,
макар само То да се сбогува,
казва му: "Вярвай ми обичам те"? ...