Аз съм просто едно момиче, живеещо в объркан свят.. много объркан. Защо ви го казвам ли? Просто съм уморена. Уморена от всичката тази неяснота, болка и мъчителни моменти. Да, на 16 съм, но съм преживяла много. Не съм онази яка мацка, по която всички си падат и умират. Тази с перфектното тяло и която ...

Всичко в този свят си има срок
и рано или късно, все някога то си отива....
Една любов не я ли пазиш,
от опит знам, че с времето и тя умира....
Всяко приятелство загива, знай! ...

Той е умен и красив.
И е много честен.
Истински и никога фалшив.
От графата "свестни".
А усмивката му е магия. ...

Проблеми, проблеми, проблеми ...
Не аз, Живота се препъва във мен.
Със свити вежди го гледам,
но един без друг не можем, до тлен ...
Очи в очи тежко се гледаме, ...

Преображение*
Все още Лятото вилнее
над опустелите нивя,
но вече Слънчогледът зрее
склонил към Слънцето глава ...

Защо не съм поет,
като бащата Славейков
- родоначалникът
на възрожденското?
Или Димитър Димов, ...

Ден първи:
Спрях Астрата зад един остър завой по Млечния път, скатах я до един по- голям метеорит, та да не се вижда, и зачаках с радара. Естествено - пръв нарушител беше руската станция "Мир". Отдалече я видях как неадекватно кръстосваше Млечния път - летеше ту в дясното, ту в лявото платно, аха, д ...

Космическа прашинка изгоря
и подари ми трепетна отрада!
Следата ù в душата ми изтля -
красив роман! Божествена наслада!
Прониза с нежност нощната тъма ...

Тя бе глупава да тръгне
към това място – неизвестното.
Да търси път, за да се върне
с нещо ново от наученото.
Премина тя през болка и радост. ...

Полето в призрачен воал се губи.
Там някой леко, като в сън върви.
От цвят на цвят прелитат пеперуди,
а той с невзрачно кепче ги лови...
Невинни, доверчиви пеперуди! ...

Даa... и ти си мираж,
и последната моя заблуда.
И във този обречен колаж,
аз агнец, ти магьосница луда.
Проиграхме на покер съдба, ...

ТАЗИ НОЩ
Тази нощ усещам ръцете ти галещи,
звезди обсипват простора небесен,
падат яркочервени и парещи
върху теб и косите ти сресани. ...

Понякога съм нежна като злато.
Понякога съм мека като сняг.
Понякога дълбока като блато,
търсеща спасителния бряг.
Понякога съм дива като буря. ...

Облече булчинската рокля.
Напусна с трепет бащиния дом,
събрала в шепите надежда -
сълзите скришом преглътни!
Една ръка отвежда те по пътя - ...

Четеш ли ме?...
Едва ли вярваш в думите сапфирни!
Желаеш ли ме?...
Къде по тялото ти са ласките ефирни!...
Болиш,... във корените на косите! ...

Знам, че го могат другите жени –
да бъдат сдържани, обрани,
да подбират с разум, не с очи,
да знаят кой до тях ще остане.
И слагат си от онзи грим, ...

Звезди разхождат нежни пръсти
по небосвода син.
Подреждат се чевръсто
в шпалир от звезден дим!
Развяват те коси от звездна свила. ...

Миг
светлик –
дух устремен е.
Зов
с любов, ...

В небето е
луната
и ме гледа,
намигва ми
с оранжеви очи, ...

Кой реши, че е титлa дa бъдеш поет?
Нa Пегaс под опaшкaтa сякaш че сврян,
с леко килнaт нaд лявaтa веждa кaскет,
не е никaк лирично дa псувaш пиян.
Нямa никaквa лирикa в тежкия чук, ...

Вървя из града. Безмълвно се питам:
"Защо ми е някак нелятно сега?"
И мислите дръзко излизат от ритъм,
и бавно замръква у мене тъга.
Безгрижните хора се смеят приятно. ...

Изгубена надежда
Животът ми свърши в този миг...
Изгубих надежда и вяра за миг...
Копнеех за обич тъй топла и силна...
Но получих отрова болезнена и силна... ...

Вируси
Сред снежни обриви
и разтопени минуси
танцуват вируси.

Неочаквано случи се. Стана така,
както никой не би го описал!
Раменете ти с устни докоснах едва,
а от думите нямаше смисъл!
Онемели, първични, се сляхме ведно, ...

Вятърът е струна в порив за живот.
Слънцето е рана от изгарящ зов.
Камъкът е болка от една сълза.
Всеки цвят е раждане на светлина.
Прошката греда е в нечии очи. ...

МАЛКО МИСЛИ ЗА ТРУДА
Повечето работодатели – местни и чужди, отчитат ниското ниво на заплащането на труда в България като добър стимул за инвестиции. Ниската работна заплата активизира капиталовите потоци, насочва свободния паричен ресурс към разширяване на производството, а оттам възвръщаемостта на ...

От очите на Безкрая
отронва се сълза.
В необятността на Океана тя попада,
в безпределието на Вечността.
Без начало и без край блуждае ...

Балада за една мечта
По пътя си, върви една мечта
и крие се зад есенните храсти,
усмихва се на златната зора,
мечтата помечтава си за щастие. ...

Оживяла статуетка
Лети ли? Искам да заспя
потопена в сълзите на света и да не спра,
да видя всичко - времето тежи,
да плувам бързо, то да си лети, ...

Огън в тишината
Оплетох се във твойта нежност
като в паяжина бяла.
Опитвам се да спра,
във ъгъла на тишината ...

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
НОВАТА УЧИТЕЛКА
Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.
Авторът
Денят беше чудесен. Зимната ...

Персеиди 2015
Настана време нощем да се дебне
промъкващ се в небето Персеид.
Сред рой комари, звèзди и планети
отперил взор, врата го заболя ...

Всяка съчка ми е мила,
всеки клон ми е ветрило.
Всяко слънце ми е сила
и във мене се е скрило.
Всеки лист ми е мембрана ...

Приказка за камъчето и стъпалото
Някакво стъпало настъпило е камъчето бяло
- Хей, махни се, бе стъпало, че много ме е заболяло
- Ей, та ти си просто камък, как ще те боли?
- Нищо, че съм камък и в мен живее Божи пламък. ...

С лъкатушещи крачки пристъпва,
позалитва след ром или два,
под чуждите стряхи се скрива,
пред телевизора кълне някой роден съдия.
Сутрин работи от рано, ...

Не бих могъл да те забравя,
зная, невъзможно е това....
Не бих могъл и да те преживея,
недей от мен да искаш чудеса!
Когато сърцето е пълно, ...