Приказка за Пустинята
Понеже съм роден в Стихията
на Оня всесъздаващ Взрив,
веднъж се озовах в Пустинята
и в Космосът ѝ мълчалив... ...

Камбаната днеска пак бие тъжовно.
Защо ли припява във време лъжовно?
Земята остава с човечец по-малко.
Безспорен е факта, но пак си е жалко.
Събраните в църква и китки му носят. ...

А З С Ъ М И С Т И Н А Т А
Аз съм в капчица дъждовна,
в дъх на дума миротворна.
Аз в сълза съм от окото
и в цветенце от дървото. ...

май 2013 Румяна Славова
Самотна сива къщичка,
в бурени потънала,
чак накрай селото...
Там,под старата И стряха ...

Стой до мен. Аз не съм онова момиче,
което бягаше по цяла нощ
и си измисляше, че никой не обича,
докато подскачаха краката ù боси.
Стой до мен. Аз повече не мога ...

Имам една цигара. Онази, последната. Кашето от шкафа над хладилника. Изсъхнала е милата, като мушкатото на баба ми, която умря и нямаше вече кой да го полива. А мушкатото деяни много. На суша. Седя и я гледам (цигарата де, бабата няма как). Да те пуша ли или да скокна до магазина за още една бира? ' ...

Черга пъстроцветна
Шарена съм като чергите тъкани,
различни цветове са в мен втъкани,
от художник чуден са подбрани
и от майстора тъкач са изтъкани. ...

Недей ме изоставя, защото моя живот без теб нищо не струва.
Недей ме изоставя, защото ако ме оставиш по-добре да не живея!
Недей ме изоставя, защото ще се радвам дори да бъда твой приятел.
Недей ме изоставя, защото не знаеш колко боли да нараниш мъж който е лудо влюбен!
Недей ме изоставя, давай ми к ...

Звездите ми пак плахо отброяват
тъгите слепи по изгубени луни.
Изпращат ми лъчи и се надяват,
че някъде във мен ще загори
измръзнала частица от надежда. ...

Питаш ме как съм -
знам, че не искаш да знаеш,
просто играта така се играе.
Някакви думи. Поза и вятър,
нелепа сцена в аматьорски театър. ...

Боли ме всеки път да вярвам,
че миналото ще се върне.
Боли на спомени да се осланям,
но няма кой да ме прегърне.
Боли ме всеки път да ме оставяш, ...

Понякога съм ледена кралица,
не плача и не плаши ме студа.
Казвам си, че не обичам
и стоя навън в снега.
Тогава аз съм дива и свободна, ...

Хей, живот, здравей!
Хей, живот, здравей!
Аз, пак съм на прага ти.
С повече опит съм днес,
и с повече изпитани знания. ...

„Вярваме на врачки и гадатели,
на черната и бялата магия.
На непознатото горещи почитатели –
там търсим отговор кои сме ние.”
Румен Ченков ...

Отново съм в живота ти. Не исках.
Разбираш ли, това не е шега.
Понякога съдбата ни притиска
на дансинга със своята игра.
Завърта ни на хиляди посоки, ...

Представете си, моля, тази картина
депутатите наши, да работят в чужбина.
Но не, както виждаме в Парламента,
а с нови задачи и тежки моменти.
Да мият чинии, да влачат метал, ...

Не помня с тебе ли делях
онези мигове на страст и лудост дива,
или в съня си стремях
към капчици несъществуваща илюзия.
Не помня имах ли те там ...

Още ме има и още обичам.
Знам да мечтая и нося надежда.
Още понякога толкова ничия,
бурният вятър към мене поглежда.
Още студувам, когато е зима, ...

Бегъл знак.
И ето бряг -
вече свиден
и познат.
Без поза ...

Не, че те искам отново,
да вярвам сега ми е трудно,
успях да те скътам във спомен
и май не разчитам на чудо.
Не, че си вярвам, че мога ...

Книгата "Как да станем умни за един ден" ще бъде изкупена за часове и продадена в рекорден тираж. Ала никой няма да обърне внимание на ситния шрифт върху етикета, където съм написал: "Това е просто шега".
След празниците, последното нещо, което изпитва притеснения, са вашите дрехи.
След празниците с ...

Имаше един гардероб.
Махагонов, стар, миришещ на спомени.
Дръжките му бяха позлатени, усещах скърцането на думи зад вратата му.
Изкушавах се да го открехна, да зърна съдържанието му, да попия аромата на дрехите му в кожата ми; да се завия с вълнено палто, да го помириша и да запомня всяка прашинка, ...

Любовта е черна болка,
погубваща душата, сривате се,
изгубвате се в себе си...
Кои сме?
Едни луди за връзване поддали се, ...

Живот ли бе това... да живея все сама?
Ден след ден очаквам аз да се появиш пред нас.
Живея все така с усмивка на уста и вярваща в силата на любовта.
Изведнъж се появи зад мен, обръщайки се аз попаднах в любовен плен.
Очите ти за мен в окови се превръщат, ...

В дебелите книги пише, че вярата е уповаването и вярването в идея, представа, конкретен човек, Бог и т.н. Докато разума - висша степен на познавателна дейност у човека, способност за логическо и абстрактно мислене. С други думи разумът е способността за обобщаване и осмисляне на общите закономерност ...

Връщам се в коридора, но Елиза я няма. Втурвам се през широко отворената врата. Скачам през три стъпала надолу по стълбището, но от нея няма следа и на улицата, която оглеждам и в двете посоки. Не мога да повярвам, че така бързо успя да изчезне.
Качвам се в колата и нареждам на Филип да кара бързо к ...

Ванчо Държавата
- така го наричат стари и млади. За него „няма“, не е празна дума, а пълна със съдържание.
- Няма „няма“ - държавата „има“! – твърди Държавата.
Ванчо е шофьор на голям началник. Познаваш ли Държавата, не е нужно да знаеш началника, не познаваш началника - задължително е да знаеш Ванч ...

Опитах се да ненавиждам
хитрините на живота
и се спънах
в собствените си очи.
Опитах се ...

Тайна скрита е дълбоко,
впила се във мен като пиявица.
Да я изкрещя високо,
да връхлети като светкавица.
Дупка в мене се разраства, ...

Тъгувам днес за истинската зима
със белите калпачета по къщите,
за сгушената в преспите пъртина
и звуците под стъпките ни, скърцащи.
Затварям си очите и изникват ...

Сянката е роман, където се преплитат психологически аспекти, романтика (LGBT предимно, което означава, че предупреждавам, тук има разказ за гей-двойки) и фантастика/фентъзи. Главният герой Фера Флорентайн ще бъде подложен на известно количество изпитания, за да открие как миналото и бъдещето се съче ...

„Значи така ни се струва
понякога черен светът.”
Валери Петров
От тревога светът ми се смалява, смалява,
цял побира се в тая стая с бели стени. ...

И тази слънчева сутрин Мина излезе на двора да упражнява кучето. Полагаше неимоверни усилия и те вече даваха резултат – четириногото се подчиняваше и правеше това, което тя искаше. Днес и въздухът беше различен. Като че ли повече птици пееха на клоните, а цветовете на градинските растения бяха по-ух ...

Коронясани неистини,
скрити в тайно чекмедже.
Последен грях,
осъден на линчуване.
Палачът-време, надява маска ...

Да се боря с бог не мога,
аз не съм такъв,
за човек се мисля просто,
а пък и изглеждам на такъв.
С нещо невъзможно ме сравняваш, ...

Ако имах поне малко смелост, кураж
този скапан живот да напусна.
Ей така, по хлапашки, без пари, без багаж
да си тръгна. Една автобусна
полусрутена спирка да остане след мен ...

Позволявам ти да се наместиш в дните ми
като полузаспала котка до камината.
Не се нуждая от упорстване и питане.
Благодаря на самотата, че те има.
Ще те загърна в овехтелите си спомени, ...

...................
Божура потрепери от студения вятър и
пристегна вълнената си забрадка. Смрачаваше. Дано
Минка, пощаджийката, да не е затворила пощата, че
да си вземе пенсията. Още невзела ги и парите бяха ...

От сутринта ми е криво, ама... много криво. Абе, то от десетина дни това ми е „нормалното” състояние и за кой ли път ми се налага да се „обяснявам” с изтърканата фраза „ами... в емоционална дупка съм, ама... ще се оправя”. Ще се оправя... Нейсе... Тя, тази дупка, като дупката в КТБ е цял кратер и не ...

ВЯТЪРНО ЗВЪНЧЕ
Надежда Павлова /Перличка/
Ти знаеш ли... Понякога ми липсваш...
Усещам устните ти върху моите.
Дали ти пращам някак тъжни мисли?... ...