Нима е грях
Нима е грях, че те обичам до полуда?
Нима било е всичкото лъжа?
Защо повярвах във една заблуда?
Защо си тръгна и за теб тъжа? ...

- Романтично звучи да се разхождаш с любимия човек, когато навън е вечер и единствената светлина е тази, която нощното небе и звездите отразяват.
- Ти какво? Любовен разказ ли започваш да ми разказваш? Защото ако е така, съм готова още сега да стана и да си тръгна.
- Нямам намерение да ти разказвам ...

Навлизайки в гората, крачката му ставаше все по-умерена. Природата предизвикваше у него чувство за покой и почит. Дробовете му се пълнеха с богатия на аромати горски въздух, карайки съзнанието му да изостави мислите, бушуващи в главата му.
Носеше със себе си малка раница, в която беше събрал сандвич ...

Долавяш ли в моя глас
стон горчив омразен,
с мойта незабравена тъга,
не бих живял сега така.
Море годините ги няма, ...

Обичах те, любов,
обичах те силно,
обичам те още,
макар и безсилна.
Но пусна ме ти ...

Приключенията на едно сърце
Мирис на кафе и множество идеи сутрин, рано...
след странните сънища през една забавна нощ...
Нови тротоари, пътища, пейзажи и сгради,
а същият трепет, същите чувства и сърце... ...

Моят кръст е тежък вече
в пътя стръмен и с бодли.
Нося си го отдалече
даже и кога вали.
Този кръст ми е живота, ...

Скъперник
Сърцето си за мене не затваряй –
не слагай ключ на входната врата!
и моля те, за дълго не оставяй
премръзнала да чакам утринта! ...

Живот живях,
с тебе бях,
и след това умрях,
и въпреки това щастлив бях.
Гледах от небето, ...

Лято е
Сякаш беше вчера
Когато те видях
И се запознахме
И започнахме ...

Къртицата чува.
Ехо.
От времето преди.
Сега е минотавър.
В подземието. ...

Аортата ми сля се с твоята
в безкрайност,
където чезнем,
без да се страхуваме,
дали ще се върнем ...

Съдба
Съдба прегърнах в благодатна притча,
с цвят в душа, бяло в спомена рисувах -
птица, скършени крила, притихнала мечта,
ято ангели... в пълзящи залези те будувах. ...

Имам цяла тетрадка за теб -
кратки поеми за една
обречена невъзможност.
Имам даже и песен за теб,
родила се сред лутанията, ...

Есенно, песенно - светло унесено
времето тича пред мен.
Спомени летни,
мигове звънки,
смях през сълзи, ...

Затворник съм в празна стая,
между четири стени аз не спирам да мечтая
как по пясъка вървим с теб двама,
аз съм твоят кавалер, а ти - моя дама.
Държиш ме за ръка и молиш ме "Не пускай" ...

Ще бъде ли отново тази есен
обилна на узрели плодове
и с ветрове, изплитащи десени
от несравнимо топли цветове?
Ще имам ли отново синевата, ...

Waiting for you again
ready to see you
inviting you again
to dance with me
I wanna see your eyes ...

Love from knowing you,
Pain for feeling the same...
(I) let life be what it is.
The mere breath we take is a bliss!
Like you did ...

Всеки един от нас се стреми към щастие. Щастието е ключът към хубавия пълноценен живот, но не мога да не се запитам как може да сме щастливи за най-близките си, за неща, които ние самите не сме изживели. Или неспособността да го направим показва само какви егоисти сме? Разбира се, че въпросът може д ...

My sweet November night…
I remember the cold,
and there was no light,
and I was so bold…
My sweet November bliss… ...

Изчезна времето, като цигарен дим,
като тогата на римлянин се свлече.
Сега стоим, безвремево стоим,
от нещо тайнствено отвлечени.
И гледаме в черното, без страх, ...

Какво ще кажеш днес да се надлъгваме?
Приготвих няколко „шеги” измислени.
И без туй накъдето и да тръгнеме
все ни боли от пустите му истини.
Започвам първа: Няма те в сърцето. ...

Отзад те гледам замечтано,
опъва се лицето бледо,
и дишам, дишам, запъхтяно,
и тихо се втвърдява "дедо".
И леко устните отварям, ...

След изневярата
И този път любовта ме предаде
и забули очите в тъга
отлетя като вятър мечтата ми
и от очите ми заваля. ...

“May I kiss your wound,
maybe that will heal my soul.
Free me from this tomb,
light my darkness
make me (whole)…” Sopor Aeternus ...

Четирите годишни времена - Есен
Самотна, закъсняла птица
полетяла с уморени крила.
По невидимият път във върволица
отминали отдавна са птичите ята. ...

Кога ли се превърнах във жена?
След кървавите нощи, онемяла,
прерязала душата си сама -
си дадох някак новото начало.
И раните ми вече не болят, ...

Зная, че не съм човекът,
който трябва,
Господи.
Не и този, който си мечтах.
Не е сладък ...

На Жанет, която има всичко,
но понякога го запилява някъде!
Ако нямаш небе – измисли го
и пусни си хвърчилото там...
И да нямаш посока, гони го, ...

Спомням си преди години как винаги се чудеше на момичетата, които страдат от любов. Струваше ти се не логично да плачат за някой, който ги лъже и наранява. Казваше, че никога няма да бъдеш като тях. Но това се промени, когато той стана част от живота ти. Влюби се и го обикна, а така човек е най-лесн ...

-
Беше в края на август. Пристъпваха
ветровете на босо в листата.
Есента бе наясно, че — в тръпката
между нас — е persona non grata. ...

Ранявахте се двамата взаимно
лоши думи казвахте през ден,
сърцето ме болеше, но безумно
чувствата бушуваха във мен.
Към двамата изпитвах силна обич ...

Поканих те в света ми отпреди
ръката си към мене да протегнеш.
Не казвай нищо. Твоите гърди
приела съм за сигурно убежище
и там се търся в три след полунощ, ...

Сигурно би оценил впечатляващата ù външност като всеки друг мъж, ако не знаеше, че е дошла да го убие. Почувства го още когато я видя да се приближава уверено към неговата маса. Заведението беше полупразно, а той беше най-невзрачният мъж не само от седящите тук, но и от всички, които познаваше. Таки ...

Притихнала, стаена в сумрака на каменната стара къща,
рисувам образи и връщам чайките назад,
накацали сред пяната на морската вода.
Докосваш ме през пръските вода,
засипваш устните ми с твоите ...

на Теб
за горчивия път на усмивката
Жътва е
Пиян ида от града на тъгата
по сухите пънове на преподобни сребърни ели ...