Който обича, дарява живот,
който мрази - няма покой!
Който обича на помощ притичва,
който мрази - те гази!
Който обича прави думи изрича, ...

Балканите се живи рани...
На поста си едва стоят...
Аз виждам гордите "Балкани",
със бръснати глави да бдят...
Защо ли са оплешивяли!? ...

Любимият ми гълъб е посланик,
за да зачестиш среднощния ни ден…
Мой Пикасо, като мен си странник –
луна със поглед озарен…
Дървото вече е зелено. ...

Сърцето още мъничко за теб тупти.
… Цяла съм… пипам си краката – тук са, ръцете ми – и те, главата... всичко, всичко си е тук... светът наоколо – тук е... у дома съм – оцеляла съм... аз съм…
Тогаз – ще продължа да плача, докато имам сълзи, докато… но, не мога – защо, опитвам пак… не става и... разбр ...

Вий спите ли спокойно, господа?
Поданиците ви се чувстват жалки.
Превзехте нагло цялата страна,
с рекет и бандитските бухалки.
Спокоен ли ви е сънят дълбок? ...

Приятно е,
когато у дома се връщам,
понесъл слънцето на рамо,
да ме посрещаш на вратата.
Добре ми е, ...

Сива пепел,
студено огнище -
изгубен огън.
Стени от злоба,
мълчание, недоверие. ...

Пролет свенливо наднича,
леко примигват мъглите.
Бавно сезоните сричат
думи, в очите ни скрити,
мисли, обвити в уплаха, ...

Не се срамувам, че съм от страна,
в която Президента е помия,
в която управлява глупостта,
в която всички са затънали до шия.
Не се срамувам, че съм от държава, ...

Хaйде, брaтле,
морето ни зове.
Плaжове и мaцки,
живееме по грaдски.
Мисли, бе дете, ...

Белият гарван
Прокуден от своите
и от нас, хората,
търси,
намира, ...

Екзекуция
"Из мемоарите на един
оцелял между капките..."
Чух на палача смеха!
Потръпнах! ...

За първи път се влюбих на шестнайсет.
Но Той не забеляза, не разбра.
Аз тайно го обичах и мечтаех,
звездите гледах нощем и гадаех...
(По-късно друга срещна. И избра.) ...

Поете, поете, ти който възпяваш,
незнайни и тъжни, и смешни неща,
ти който с любов и смях озаряваш
безбройни, или само колцина сърца.
Поете, ти който си беден до гуша, ...

Усети ли фалшивото в мене?
Радост силна как кипя...!
Дочу ли лекото трептене
от болката, изгаряща в гласа?
За една минута разговор проведен, ...

Парите вече никому не стигат!
Топят се като мартенския сняг -
за ток и лек, за сиренце и хляб.
И ето ни гаврошовци сме пак.
1998 г.

ВЕНЕЦЪТ
На Орлин Миланов
За българското днес пред нас "Венецът"
на книгата си нова ти положи
и няма по-голяма за твореца ...

Прибираш се в къщи. Да в къщи, не у дома, а просто в къщи. Тук не е твоят дом, та ти си отишъл на хиляди километри, за да правиш кариера, и може би да изпълниш нечие желание или просто да задоволиш своето любопитство.
Та прибираш се и какво правиш в пустия апартамент? Нищо не можеш да направиш нищо. ...

от деветия
кръг на `ада - с копнеж по
седмото небе

Понякога те чувам как шумиш
отвътре,
стрелки от сълзи и стомана
предизвикват смях
на кубчета. ...

Закъсняла среща
В сърцето огънят гори,
гори и догорява,
но и след години дори
в пепелта има жарава. ...

Тази хладна нощ нека е различна,
нека да захвърлим срам и суета,
нека да ни плюят злобно моралистите,
тайничко прикрити зад свойта самота.
Тази зимна нощ нека е гореща, ...

- Тръгвай, човече! –
Рече Животът
и махна с ръка –
По-леко! Не тичай!
Ще си загубиш дъха! ...

Трудно ми е да започна долния разказ, но ще помоля за коментари - положителни, отрицателни, укорителни, порицателни, но вашето мнение. Стана така, че близки мои братовчеди не искат да ме видят и да ме чуят повече. Обвиняват ме в това, че съм искала да уморя нашата обща баба. Баба от известно време и ...

ТРУДНО СЕ РАЗБИРАМЕ
Трудно се разбираме, а нещо
ни привлича все един към друг.
И от обич тежко отмаляла
срутвам се като от тежък труд. ...

При мен любовта отдавна изчезна!?
Онази лудата, страстна и дива.
Сега при мен се сгушила тихата...,
която нашепва ми нежен покой.
И нея обичам, но тъгувам за дивата! ...

Чрез Теб
В зеницата на твоята душа
потъвам сякаш до забрава,
размиват се ненужните неща
и само Любовта остава. ...

Страхувам се... Страхувам се от тъмното. Но това не е страхът да не се загубя - напротив, там някъде мога да намеря себе си - каква по-подходяща за самосъзерцание обстановка? Но тази възможност ме плаши. В малкия свят уравновесените представи рухват, с тях се смъква и маската...
Маската, с която ина ...

12.03.2015.
Мария Събева
Оцеляване
Към пропаст върви нашата държава,
дълбока пропаст между бедни и богати зее ...

Думите на любовта
Не ме разбираш и думите умират
в най-страшната от всички тишина -
в бреговете си вълните не се спират
и кораби не тръгват в далнина. ...

Има любов! Много щастлива!
И такава, която боли.
Многолика и много различна.
И лечебна, и носеща рани.
Ту взаимна и нежна, ...

Чакай!
И аз спирам.
Няма дни, има ден.
Няма вечери, има вечер,
един безкраен лудешки момент ...

Месецът ли в теб залезе,
че стана толкоз люботворна?
Слънцето ли в тебе влезе,
че стана толкоз лъчетворна?
Звезден прах ли те посипна, ...

Лицето ти покълва в мен по пладне.
Ще стигнат ли следите ти, за да потегля?
Винаги те търсех на разсъмване,
по устните дъха ти да намеря.
А толкова дълбоко е в очите ти! ...