Когато
Когато ти забият нож в гърба,
когато болката зловещо пари,
когато безнадеждна е нощта,
когато си разпнат от изневяри, ...

СИНЕ
Един до друг сме с теб. Ти – ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух. ...

Колумбия, Южна Каролина, малко след полунощ. Вечерта все още бе в началото си, а както знаем, в тези среднощни часове по принцип се случват най-красивите и интересни неща. Тази мисъл крепеше съзнанието на Холдън, който вече бе решил окончателно какво ще прави от тук нататък. Щеше да го направи сам, ...

Нетърпение
Ах, как искам да се прибера,
да се сгуша в топлото ти тяло.
При теб да легна, да заспя,
да забравим всичко преживяно. ...

Наближава обяд. От два часа и две години съм на улицата. Такава ми е работата просто, още не съм клошарка. Макар че наподобявам успешно такава. С тая опърпана количка и тонове хартия... Неблагодарна работа била. Безкрайно непрестижна. Аз пък съм благодарна. След около 4800 км в студ, сняг, дъжд, пон ...

Аромат на топло виолетово –
кичур коса на лицето ми.
Есента ми последна със тебе е...
зрели тонове избавление.
Жълти чувства с изсъхнала важност, ...

очите му са безкрайност
две лилави фунии
които те всмукват
до черно
ти се вкопчваш в ръба им ...

Ритъм
Любовта имала ритъм,
а омразата? Аз питам.
Нима в нея няма ритъм
Теб и тях повторно питам. ...

Сърдечна аритмия, превърната в симфония, която не съм композирал.

Ти и аз някъде, без да знаем защо.
Как се срещнахме в тази мъгла...
Сякаш търсим изгубена в нея любов
или хвърлена в облак тъга...
Листопадът вали над смълчания град, ...

Събуди се с притеснителната мисъл "дано е събота", понеже инстинктивно усещаше, че закъснява за някъде, въпреки че беше толкова сънен, че не беше сигурен кой е и на кой свят е. Беше сигурен обаче, че закъснява, понеже имаше смътен спомен, че многократно беше натискал Снууз насън. Погледна телефона с ...

Неуките и бедните изстрадали и побелели
От мъдростта житейска малко взели
Като камъни един до друг опрени
Тежат им думите, но все са си студени.
Неуките и бедните тях само майка жали ...

Че как са пръкнах и аз една -
саде в амбиция да ме изкарва?
Мерак налегна ме сега -
моделка ме напина да се барна.
И не е просто суета - ...

(по идея на Черен Джак)
Навътре в суша
не навлизай.
За познанието е нужен
единствено ...

Слънчев лъч наднича,
гали моето лице.
Събужда ме и с кикот
скрива се зад облаче - перце.
Прекрасен ден започва. ...

Бяла пясъчна лилия в дюните край морето.
Сутрин бягах и я търсех с поглед.
Докосвах листенцата и пиех росата.
"по-интересно ми е има ли и какъв аромат?
защото си представям нежен и много упойващ". ...

Кой казва, че умира Любовта,
сърцата ни когато са ранени?
Че не оставя никаква следа,
когато пулсът спре в нашите вени?
Кой казва, че един болезнен миг ...

Децата на политиците
Тихо народа наричаше
половин век
на Социализма детето
Мой Човек. ...

Знам едно красиво място.
Тук в Сакара планина!
Знам аязмо старо...!
Датиращо от древноста.
Бе цялото във храсти ...

Безбройно много стават плочките...
Плочките на изборите ми в живота.
И като домино, редено в една посока,
объркаш ли нещата, сменя се и вота.
Изказвания, мисли и неспирни чувства, ...

Безмълвие
Тихо плиснах се през прореза стаен в скала,
няма тишина... смирено и безмълвно те зова,
свлечена в превала на нощта, стихнала в мъгла,
влюбена приплъзвам се, с вик издъхан те мълвя. ...

Навил крачолите си като вчерашен клошар -
настървено ревматизма си припичаше Безкрая...
Рисуваше осморки със зимните си ходила
и тананикаше - фалшиво и досадно...
Пришиваше немигналата кръпка на деня ...

Сърцето иска любов,
а ти не му я даваш.
Залъгваш го с трохи,
но не си готов
истински чувства ...

/посветено/
Кажи ми, че през процепите на мъглата не се шмугва и нишка изкристализирало зрение.
Не можеш! Трудно е да се хване, но влезеш ли в това миниатюрно тунелче, заплуваш ли с изопнати длани - няма как да не усетиш течението. В окото на бурята - след целият този хаос от звуци и хора, които се ...

Навън е тъмна и студена тишина,
а аз изтръпвам от страх и самота,
стоя в тъмното и чакам срещата позната,
но вместо обич, очаква ме горчилка непозната.
Защо остави ме сама да чакам в мрака? ...

Тук има много езера,
но езерни поети няма.
И никой с думи не игра.
И никой не постла послание.
По огледалните води, ...

На М.
А моят дом е божият олтар
и в него ти - единствена икона.
И тука няма поп, и ни клисар,
а покривът отгоре е амвона. ...

Не ми купувай клетка! Аз съм птица.
И съм щастлива само в небесата.
В гнездо не мога да кълва трошици,
щом трябва да ги плащам със крилата...
Не ми купувай клетка! Че във нея ...

Обичам те такава, слънчева и цветна,
днес пролетна с усмивка синева,
а утре есенна, вълшебница кокетна
и аз до тебе влюбен да летя.
Обичам те такава, чуднолика, ...

Не виждам нищо, сам съм.
Дори и демоните си заминаха.
Преди да тръгнат се стараха.
Перфектен ад – прилежно всичко мебелираха.
Прегърнала безвремието ...

Нивга аз не ще забравя
куклата с червените коси,
там, на витрината голяма
за всички тя е глуха, няма,
ала витрината краси. ...

Понятието вина е свързано неразривно с понятието грях. Те са обвързани като сиамски близнаци. При всеки извършен от нас грях, нашата съвест /която е живият олтар на Бог в душата ни/ реагира с чувството за вина.
Следователно чувството за вина е право пропорционално мерило за извършен от нас грях. Тов ...

Въздухът бе толкова горещ и гъст, че можеше да се отреже с нож. Кафенетата по пешеходната зона от двете страни на улицата преливаха с хора, пиещи с наслада студени коктейли и бира. Яворите разперваха клони като крила над човешките грешни души и дишаха лятото на големи глътки. Дори музиката в заведен ...

Ще запазя правото да те обичам,
знаеш че умея го добре,
ще ти падна даже на колене,
ще призная, че си моето момче.
Ще запазя правото си да целувам ...

ЕСЕНЕН ЩРИХ
Есенното утро с всичко в него -
със лъчите в облаци опушени,
с дъх на зима във следи от лятото
и копнежа да лежиме сгушени. ...

Конче, конче, вихрогонче,
спри за малко да починеш!
Виж в гората младо клонче,
цъфнал сред тревите крина.
Виж как облачето бяло ...

Какви велики демагози,
пак българина на гръб вози,
в пространството, под път над път,
те като "мутрите" вървят.
Заливат ни със компромати, ...