Сияе луната в звездния кош
и със сребро земята покрива.
Даже листо не потрепва.
Гората бавно заспива.
А и щурчето уморено мълчи. ...

Свежа, закичена с утринна роса,
ароматна роза от извора на белонога -
в любов се заклела.
Росни й капки не носят богатство
те са надежда за капчица вярност, ...

Тъмнината е черна, тъмнината е тъмна,
тъмнината е страшна, ужасна дори,
в тъмнината злокобна не можеш осъмна,
във нея се мята, пищи и гори,
нещо проклето, нещо тъй черно, ...

Коя е тя?
Може би поглед?
Поглед щастлив и нежен, озаряващ, както слънцето ранното утро.
Поглед загадъчен и мистичен.
Тя е дъх! ...

На пейката боята е студена...
Ръцете ми са сламки от коприна.
Докосват пъпката червена -
листенце нежност в цветна зима.
Ухае на сълзи тревата, ...

*
квадратни мацки
по бикини
току да кликна и
... ми мина ...

С ОБИЧ
На Самодива (Вики)
Честит да бъде твоят ден,
сестрице моя, самодива!
Светът е в тебе прероден ...

Здравей, Слънчице красиво...
пак доведе пролетта,
и птиците дойдоха,
носят любовта...
А мина ли през Видин? ...

Зная, че ме чакаш и ме виждаш
далеч на хиляди години светлина.
Невидима, но повече от жива
отдавна надхитрила тленноста.
Във всяка тиха ласка те познавам , ...

Събудих се...година друга.
Света обаче не е друг!
Край мен е моята съпруга
и аз съм същия съпруг.
Но радостта над нас е спряла, ...

Живота е една голяма свещ -
веднаж при раждане се пали.
И този пламък - светъл и горещ
топù ни восъка и гали.
Затуй и на рождени дни комай ...

Ранна есен рисува лицето ми.
От очите ми лято наднича.
Вечна пролет живее в сърцето ми
с онзи ябълков цвят на момиче.
И макар, и да знам – неизбежно е, ...

Звън камбанен селото събуди.
Билото на планината с дъх погали,
цялото поле се заслуша-
кого ли прибират в небето?
Малко са хората и се познават, ...

"Животът вече си смени нюансите..."
Р. Ралин
Животът вече си смени нюансите
Модерно ни застигна сиво.
А „старата любов” и дискотанците ...

Смях срам няма!
ДТ©

Емигрирах. Не, че България не ми харесва, напротив, но емигрирах. И не е въпрос на пари. Не. Но емигрирането ми не беше да напусна България. Не в такъв смисъл. Тук съм си телом. Емигрирах с мисълта си. Вече не живея в България. Прибирам се вкъщи и пускам компютъра, но не влизам в български сайтове. ...

Наздравица на световете
(Към който и да е колега. С уважение)
Какво, ако се срещаме по пътя,
какво, ако вървим го уж един?!
Светлееш го с лампата на Аладин. ...

Политна лист хартия бял
от дневника на моя ум.
За миг го впих в кръвта си цял.
Във вените горял
е с бурен шум. ...

Поетите са винаги деца,
защото силно вярват в красотата.
Танцуват нежен блус със мисълта,
която ги повдига от земята.
Те като пъзел думите редят ...

Не искам вече да те виждам, аз бях прекалено добър, а ти се възползва от това....
Заминавай, искрено се надявам, че утре щастието пак ще почука на моята врата!
Забрави ме, нали не съм красив? А всичко останало за теб няма значение....
Заминавай, вече не искам да те виждам.... утре слънцето отново на ...

Беше юнска нощ, тиха, безветрена и топла. Звуков фон от хиляди щурци изпълваше небесния простор. Полека потрепваха звездите и бледо огряваха далечния Балкан. Високата, тъмно зелена трева едва се поклащаше от мек южен полъх. Из полите на ливадите плаваха безшумно светулки. Сребриста луна висеше между ...

Моите голи жени
Са твърде навсякъде.
Те крачат гордо
По всяка улица
С вирнати носове ...

Съдби
Епизод шестнадесети
-Родена съм в богато семейство. Баща ми, Кемал Авджъ, беше кмет на Карахисар. Дядо ми също е бил кмет дълги години. Имахме голяма къща на три ката на “Чичек” джаддеси, най-престижната улица на града. Бяхме осем деца, седем братя и аз най-малката. Баща ми много искал да има ...

- Виж, момче – заговори отеца с успокояващ тон – със сестра Инес ходихме до издателството. Поразпитахме за теб, но никой не беше чувал за човек с твоето име. Дори собственичката, а познавам Даяна Донован от години. Тя е един от основните дарители в нашата енория и...
Отец Себастиян не можа да довърш ...

"Давайте си оставките накуп,
туй е един от бисерите ми куп.
Аз няма да дам моята,
но ти дай твоята.
Знам, че част от вас не ставате, ...

Вървя по пътя си трънлив,
а тялото ми цяло е във рани.
Кръвта се стича на сълзи
а аз съм бавен, много бавен.
В пустинята си нямам кон. ...

На сцената красиви кукли на конци
облечени в разкошни дрехи
обшити с перли и пайети
ефирни тоалети и лъскави обувки
говорещи за политика. ...

Вървиш, вървиш
и спънеш се във камък,
пропаднеш в шахта,
блъсне те кола...
Вървиш, вървиш ...

До днес задавам си великите въпроси...
кои от нас са истински на таз земя,
щом има хора, дето ходят голи, боси,
а пък другите с колите си летят.
Когато някой ги осъжда там отгоре... ...

Марийка Събева
07. 03. 2015
Време в галоп
Времето все бърза, галопира,
бърза тъй, че чак дъхът ни спира. ...

О Б И Ч В Ъ В О Б И Ч
Обич ни свързва – любов голяма.
За нея пречка и мярка няма.
Обич, която все ни огрява –
сила, надежда, вяра ни дава. ...

8.
- И така, в района на семейство Спаркълс е засечена силна магнитна буря с магичен профил – започна отсечено и директно председателят на Съвета. Той впери остро поглед в Ник и Ерика като орел, който се кани да сграбчи някой дребен гризач.
- Мисля, че можеше да кажете едно „Здравейте“ или нещо тако ...

МОЯТА ХИПАРИЯ
Как искам да ми е възторжено, хипарско!
Дори да бъде то без дрога, алкохол.
Да се зарадвам на живота ни по царски.
Да изджазирам болката си в рокендрол... ...

С“ като секс
или име
мотивирайки в труден момент.
Страстна слугиня,
сърце разочаровано ...

Помня как те будех, всяка сутрин 10 минути по-рано от необходимото. Помня и защо го правех. Не ми стигаха минутите през деня, исках още и още и макар и сърдити тези 10 минути бяха голямо щастие за мен.
Помня как веднъж взех камерата и те снимах докато спиш, защото винаги съм смятал, че си много крас ...

Тишина
За последен път
докосвам косите ти.
Целувам все още
топлите ти устни. ...

във Враца гларуси
О, чудо...
замириса на море и риба

„Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, и ...

Ние сме ония дето,
просветлени в мрака горди крачим,
ние силни сме и ето,
с нас е онзи който тачим.
Ние притежаваме земята, ...

Едно момиче с рокля буреносно синя
от коприна
слиза фина
като балерина
с хубост на богиня ...