Неделята, като измислица
на отегчена домакиня,
като тополов пух увисна,
преди да отлети в комина -
със дъх на мляко и канела, ...

В краткото утро беляза ме свещ
- търкам но не изчезва.
Сама се запалих с моя копнеж
да пречистя душата от спомен
- с надежда. ...

линията на бельото му е струна
по която свиря нежно с пръсти
и опъвам
и я смъквам лекичко полека
с по един акорд надолу ...

Бяла зима, снежни друми,
романтично дип,
паднах пети път... без думи,
само дълго биииип!
Аз съм дама и такива ...

Копринените ти коси ме опияняват
само щом през тях прокарам аз ръце,
в съзнанието ми бавно се вклиняват
и без жал в плен взимат моето сърце.
Кадифената ти кожа силно ме омайва ...

Тази вечер не искам да общувам с хора.
Искам да остана сам.
И свещ не искам да запаля.
Един огън стига да гори.
Изключих телевизора, музиката спрях. ...

*Вдъхновено от измислена история запечатана в страниците на стара книга
Отново те видях с усмивка на лице,
а до теб бе тя с твоето бебе на ръце.
Погледна ме и сякаш през мен видя,
как искам вместо нея аз до тебе да стоя. ...

Непогалени
Младостта ви -
непогалена,
заживяла
край чужди съдби. ...

В самотата на нощите сиви.
В задимения здрач на дома.
В тишината на звездите, красиви,
разговарям с красивата, нежна луна.
Разказва ми колко много такива, ...

Прости ми, че внезапно те събудих,
но нямам сили вече да мълча,
сърцето ми от болка се пропука,
в гърдите зее дупка от душа.
Очите ми пресъхнаха в пустиня, ...

Ако бездънното се окаже най - високият връх,
ако последният на опашката стане пръв,
промяна в големият план ще има ли,
ще чувствам ли, дали дали дали?
Мога ли различно да се изразявам, ...

Бяла, малка каравана
внучката видяла в нета
и веднага ме захвана
да я купя, за морето:
с плексигласови прозорци ...

Вселената е нещо толкова огромно, че капацитетът на човешкият мозък е прекалено малък, за да я обхване цялата. В нашата галактика има около милиард слънца, около които навярно обикалят планети. А само в обсега на земните телескопи има към шест милиарда галактики. И може би като недостижимо бреме леж ...

Някой ден ще трябва да се върнеш...
по-чиста и по-бяла от деня,
да можеш със душа да ме обгърнеш
и живот да ми дадеш в съня.
Тогава ще притихна в тебе кротко... ...

Днес е свободен ден. Вече окончателно решавам да го напусна. Не знам как ще реагира, но въпреки това съм готова да го направя. вземам празен лист хартия и го поставям пред мен. Дълго време не написвам нищо, сякаш набирам сили, за да направя тази първа крачка. Тази решителна крачка, която трябваше да ...

КОКИЧЕТА
Сняг или кокичета?
Може би и двете!
Смелите мъничета
топлят ми ръцете. ...

Познавах мило момиче‚
Киори се казваше тя,
изискана дама бе вечер,
като гейша я знаеха в града.
Да си гейша е изкуство‚ ...

Силен те прави шансът, който пропиляваш,
силен те прави, че на късмета не залагаш,
силен те прави подкрепата, която нямаш,
силен те прави, когато с воля продължаваш,
силен те прави, когато чисто побеждаваш, ...

Живей!
Да погледнеш непознат с усмивка,
да скочиш и ти с парашут;
най-важното е да се осмеляваш
и да не се страхуваш да си луд... ...

The night is an ocean
acidic and deep,
a calm storm incessant.
The lone swimmer questions
if effort makes a difference. ...

ПОПУЛИЗЪМ
Отмина времето на комунизма,
сега слугуваме на популизма.
ХОРА ВТОРА РЪКА
Обещаха демокрация за нас много добра, ...

Щастливецът
на Д. Дамянов
Дори в съня ми си на кръстопът.
Приседнал вътре в центъра на кръста.
А покрай теб годините хвърчат. ...

Грешен ли съм, Господи,
че наказваш ме ти,
сърцето мое вечно да тупти,
вечно да гори.
Грешен ли съм, Господи, ...

Родино мила, с Апостола гаврят се "хора",
във фейсбук, за туй те нямат умора.
Надпис "Левски" на снимка на... Азис!
Съд за този мистър, мисис или мис!*
*Има се предвид който е направил този колаж, а не самия Азис.

За спомен
Пиша за вас, приятели мои,
за да оставя след мен аз следа,
да се избавя от всички неволи
и някой ден да си спомните за това. ...

Не мога
Не мога да напиша стих.
Не мога да нарисувам картина.
Не мога да композирам музика.
Не мога да смеся парфюм. ...

За първи път аз заобичах.
И щастието дойде в мен.
Във нов живот сега надничам
и от това съм вдъхновен.
Не знам каква е тази сила, ...

Напред е идващото утро.
Назад е споменът мъглив.
Животът ни е само лустро
на пътя дълъг и трънлив.
Аз виждам истниския смисъл ...

Аз имам двойник – в мене спотаен.
Понякога невинно си кротува,
но друг път тъй пришпорва моя ден,
че тичам, без да виждам и да чувам.
Понякога е просто онемял, ...

Искам те, ала не мога да те имам.
Приближавам те, но съм далеч, нали.
И зная, колкото и силно да копнея,
до мен не ще сънуваш ти.
Трепет нежен, ...

Есен е. Вали.
Дърветата събличат
премените си, а листата
образуват път.
Път. който чака да бъде ...