Текст и музика - Лилия Велчева
Аранжимент - Пламен Скорчелиев
Идпълнява Детска вокална група ДО РЕ МИ
Желая на всички, които чуят моята песен КРАСИВА ЕСЕН И МНОГО УСМИВКИ!
Авторът

Гася те в дъното на чашата с уиски
като цигара, изоставена в палтото.
Тя, любовта ми, вече нищичко не иска.
Тя, любовта ми, е погубена, защото
в студа се сви, премръзна, после си отиде. ...

Обичам те. До болка те обичам.
Тъй както странника обича да лети.
Тъй както майката детето си обича.
Тъй както ти обичаш своите мечти.
Обичам те и няма да го крия, ...

Едва долавям зимата, но зная,
за ледените и ръце.
Не съм учудена на времето,
допускам, че ще ми даде,
достатъчната воля да се стопля, ...

Отричай я, проклинай, и мрази...
Ранявай я със думите си тежки,
изтрий я от живота си дори,
щом мислиш, че била е само грешка.
Глупачката с наивните мечти ...

за силните жени
ще ти разкажа,
за тия, дето
нямали сърце.
за тях в живота ...

Обич
Докоснато мълчание, безвремие в легенда,
самотна с вятъра на прага ми приседна,
завихрена в стихнато наричане полъхна
и бездиханно, в тихо обичане заглъхна. ...

Процес
...............
Първо не знаем да говорим...
Учат ни, учим се...
После можем да говорим... ...

Каца като пеперуда
там, до дясната сълза.
В ленената си заблуда
ленено те гали със ръка.
Бълбука, сякаш е рояк оси ...

Сутиенът и историята изопачават истината.
Тъкмо това, което не трябва да правим, го правим както трябва.
Неприятел е този, който започваме да уважаваме, след като сме опознали приятелите си?!
Тайната на успеха, да избереш от две възможности - третата!!!
Беше едър и грубоват, но за сметка на това, ка ...

По средата на пътя
един кичур е препречил
движението на белия гребен,
а по стръмните скули
притичва втори, ...

Плисна цвят в очите ми. И тръгна.
Палитра бях на сляп художник,
който с пръсти и по памет нарисува
сърцето ми, на разума заложник.
Пастелно дишат живи цветове ...

молитва
Моли се братко с мене ти
за твоето и моето рамо.
Моли се гладни да не спим,
сълзи от щастие да има само. ...

Надя извади мусаката от фурната и въздъхна – незнайно кой поред опит и все още нямаше вид на тази, която майка им приготвяше, когато бяха деца, въпреки че беше по нейната рецепта. Преди две години, когато работеше и живееше в Лондон, за секунда не си бе и помисляла, че вида на някаква си мусака може ...

И аз потънах в тази бездна,
във мътно -сивата вода.
И моя хоризонт изчезна,
и сила в мен не остана!
И аз постпих, като всички, ...

Толкова дълго вих срещу луната,
докато при мен те изпрати...
Чаках безброй много нощи,
защото усещах твоя мирис на канела,
мед, вино и сласт в тъмнината. ...

След мен тъгуваш ли?
Или се смееш до припадък с нея?
Разказваш ли и вицове?
След теб е хладно като тъмносиньо кадифе.
След мен какво е? Спокоен ли си вече? ...

Сякаш ти дойде
и не докосна,
а целуна мрака.
Вместо огън,
даде му криле. ...

За един живот честит
ти - интелигент мастит,
бориш се, и против бандити,
които са пред обществото разкрити,
ти будиш ни, словото ти е блага вест ...

Победно дръзко в изгрев многоцветен,
аз вярвам ще пребъде светлината,
и от навъсения, мнителен живот,
навеки ще изтрием тъмнината.
И ще простим на болката безока, ...

И младостта ми си отиде,
но аз все още не старея.
И уж смъртта към мене иде,
а аз все още си живея.
Познавам - тялото более, ...

Ела!
При мен ела – върни се обич моя!
Спомни си трепетните дни,
когато с теб лудеехме на воля
под блясъка на лунните лъчи! ...

САМО
В ония, най-чистите нощи,
когато забравили всичко,
живяхме за двама ний само,
голямото мое ботатство ...

Студената декемврийска нощ бавно задушаваше в обятията си безлюдните улици на града. Тези улици, по които денем забързани към изграждането на зрелия социализъм се щураха безброй сиви и скучни хора,живеещи с усещането, че са щастливи. Те имаха всичко и същевременно нямаха нищо, нямаха онази свобода,к ...

Помниш ли онази вечер, когато...
Всъщност, не. Ти няма как да помниш такива неща. Или ако ги помниш, то те са съвсем бледи спомени, които не представляват особен интерес за теб. Да, обаче аз помня. Все още. И точно тук е иронията. Как този спомен е незначителен за теб, а за мен... запомнящ се. Запеч ...

На М.Ж.
Вървим по пътищата на живота,
преплитаме ръце, докосваме души
и с плаха нежност се протягаме
за близост зажаднели ...

За моята душа търсеше ключ.
А тя е кофар, покрит с паяжини,
от Времето турен докрай на "заключ",
тежък, кован, ненужен, старинен...
Разбираше тежестта на изминалите години. ...

Затрополя дъждът
с високите си токчета
по темето плешиво
на дърветата.
Прозорците на къщите ...