От лудостта на лудия откраднах
и се затичах гола през полето,
издраскаха ме тръните израсли,
но аз усещах само любовта им.
От волността на скитника откраднах ...

Бележки, вятър и фaнтaзия
и...
някaкво си вдъхновение,
което дaже през клепaчите
прокрaдвa се кaто видение. ...

Ставай, български народе,
стига във вериги си лежал,
доста са те лъгали породи,
бутайки те в лепкавата кал!
Ставай, идват дни преломни, ...

Беше изправен пред съда. По обвинение в нетолерантност.
Преди два месеца се разхождаше из столицата. Тогава мъж с автомат излезе от някаква черна кола и разстреля 10 души. Мъжът беше терорист от арабски произход. На мястото дойде компетентният държавен орган - полицията на толерантността. Пуснаха ст ...

Където аз те чаках
Ще закъснееш ли? Нищо, ще те чакам!
Ако е дълго, може да задряма.
А когато дойдеш - отключи вратата,
да, с онзи ключ единствено за двама. ...

КЪМ ТЕБ
Сто моста към тебе прокарах.
По единия минах само веднъж.
Стълба към небето ти дадох,
но станах ли любимия мъж... ...

Поетите дали са полудели,
или нещо става им във този сайт,
обиждат се и с грозни думи се замерят,
какво си мерят тук и аз не знам?
Място ли под слънцето за някой не достига? ...

Да, ти си само глътка въздух,
но онази, с която дъх си поемам!
Да, ти си само какпка нежност,
но онази, която прави море!
Да, ти си само миг щастие, ...

These words, I would think that they came from the angels,
the messengers holy of mightiest God
and then I would pray to the Son and the Maiden
However my language it seems they forgot.
And then I would think that the Devil himself ...

Мъглата се разплака със сълзи…
щом слънцето ù хвърли лъч отгоре…
Говорим есенно и аз и ти,
споделяме във нищото тревоги…
Красива си с палтото от мечти ...

The sin I've committed
I've committed it with you
The sin I've committed
lies between me and you
When I hear the sound of your voice ...

Остава ни... просто да чакаме.
Търпение – зла добродетел.
Като воденичните камъни –
затъваме до коленете.
Висим на парцали по тръните – ...

Нощ
на Е...
Две горящи свещи и букет от рози...
... От дъхът ни трепка синкавия дим,
сенки по стените в причудливи пози ...

Съдби
Четвърти епизод
Момчето седна на на дървената пейка недалеч от вълнолома, извади от джоба на пантолоните си кърпа в която беше завит краещник и парче сирене и започна да дъвче с удоволствие обяда си. Дъвчеше бавно с яките си челюсти, а погледа му рееше по морската шир, където летяха гларуси и ...

Може би
RemaTe
може би въпрос вероятност
може би е чисто съмнение
може би като миг колебание ...

Поне да беше време като свят,
а то – студът оголил хищна морда.
Но аз излязох просто на инат
и метнах в плитчините тънка корда.
И не че ми се цапаше със кръв, ...

Във тъмното стопявам се отвред.
Далечината ме изправя
срещу мен самия -
последица от краткотрайния живот,
издънка на несбъднатото бъдеще, ...

Тя слиза от едно такси
и го дочаква в празна стая.
Горчива страст, сълзи накрая
и само полъх от парфюм
над глухонямото легло... ...

В Кутия стара от обувки,
с лепен за кой ли път капак,
лежат безценните за мен писма.
Най-отгоре, сгушило се птиче
очаква да го взема в шепи пак; ...

Разпънах си душичката на кръст
в спомена за всичките любови,
събирах ги във малкия си ръст,
с огъня отново... и отново.
Разпънах си душичката на кръст ...

Аз живея в блок. Той е осем етажен и на всеки етаж има по два, а понякога и по три апартамента. Навремето бяха пълни. Преливаха от народ. Само в нашият вход бяхме една тумба дечурлига.На осмият беше Хапчев. С него изпуших първата си и почти последна цигара. Космос. Баща му беше намерил от някъде сум ...

Силвия показваше забележителностите в София на Сесила и въпреки, че тя никога не беше идвала в тази страна, имаше странно то усещане, че тя я притегляше с някаква магическа сила, която я приканваше да стане.
До тях вървеше Костадин, Силвия се опитваше да обрисува и най-малките детайли на около.
-Вни ...

Най ме е болял,
като ме обича.
Все се случва това,
когато ме няма.
Мойта липсва редовно ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=337151
Линк към Част 1
Терзанията на един неприлежен предколеден длъжник.
(Коледен букет от шарени измишльотини опакован в целофан от истина)
Част 2 ...

Винаги казваше, че не обича,
живота го бил оставил там -
сред нищото - сам самичък.
И аз го виждах – все беше сам.
Дивото личи у него. ...

Когато помилваш деня ми
с изкусните си пръсти,
малахитовата огърлица
на нощта пръска перлите си
с изящен звън. ...

Не искам да ми подаряваш телефон!
И кола не искам, нито вила... нищо!
Аз искам да ми подариш подслон,
във две ръце, които ме прегръщат...
И две очи, които нощем, знам, ...

- Готов съм да те последвам навсякъде!
- Знам. След един час ще отидеш в храма „Св.Димитър“, за да присъстваш на службата. На място ще ти кажа какво да направиш. А междувременно иди да изпиеш едно кафе. Предполагам, че отдавна ти липсва?
Сатанаил се усмихна ехидно, щракна с пръсти и на масичката се ...

Премаля хоризонтът от чакане,
избледняха всички мечти,
заприлича денят на изплакан
не посмял да отрони сълзи.
Съюзиха се дневните бури ...

В Драгойново сме седем души:
три възрастни и четири деца.
Тук само детски глъч се слуша
и пълни с радост нашите сърца.
Двете момчета са големи ...

Седя сама със джаза
компания от която не боли.
Приятелството ми с него май ми дава
един от най-удобните ми дни.
Певицата пропява жално ...

Жена
Тя тъй нежна е, тъй красива,
идва тихо през нощта,
не те напуска и нивга не си отива
и сбъдва твоята мечта. ...

Художник самотен,
безспорно грамотен,
със четка в ръката,
с идеи в главата
в платната си нови ...

Ветре, бъди ми и брат и утеха.
Дай ми крила да догоня страха.
Ветре, изгубих се, нямам пътека,
давам живот да открия следа.
Ветре, душата ми, скитница клета, ...

Скъса се небето, бабо.
Виж, как се изцежда в улука.
Този земен път, в който се страда,
стъпка по стъпка се пада на внука.
Плаче небето, а греят очите ти, ...

Мина известно време след нашата раздяла. Преструвам се, че не те познавам, не те поглеждам в очите и те подминавам. Сега сме само непознати с общи спомени. Хубави спомени.
Не зная как се чувстваш. Искам да те боли, както мен. Дали се получава? Чувстваш ли се разбит, изтръпваш ли, чувстваш ли се непр ...

Принудата превърнала се в ежедневие
Тя е второто за мен кръщение
Наникъде съм тръгнала без дом, Родина
Това е отчуждение, тъга ме съкрушила!
Преодоляла границите в сърцето ...