разказ на ужасите
***
Често се питам, какво кара човек да се впуска към опасностите, за да разгадае някои тайни на живота или на заобикалящата го околност, които не биха му донесли кой знае каква перспектива, освен може би вид душевно удовлетворение. Защо любопитството е залегнало в съзнанията ни ощ ...

Уплашено сърцето разтуптя се,
не искаше любов да го погуби.
Задъхано поспря и овладя се,
на инат поиска само да разлюби.
Опита се да продължи напред, ...

Че кой съм аз и да го крия,
че ти си древната магия
и караш хората отдавна
с Любов да раснат стародавна.
Че ти, Любов, си златно зрънце ...

Тъжно и сиво -
като в око на гарван...
Небе - без капчица срам.
Под него -
една надежда - размазана - ...

Минават часовете, денят се изнизва.
И така ден след ден, чакам.
Аз съм тук, тази в която се влюби.
Същата, която те разбираше и разсмиваше.
Вървят си дните, а ти подминаваш, ...

Върви човечеството
неспокойно,
през революции и дни...
Оставя паметници
многобройни, ...

Заедно с успехите, печелим фалшиви приятели и истински врагове.
Красивата жена, ако не изневерява на мъжа си, значи изневерява на природата си!
Почти 80% от съвременната младеж има компютър и достъп до интернет. Останалите нямат проблеми със сексуалния живот!
От импотентност никой не е умрял, но и н ...

Обичам те. Безкрайно!
За тебе всичко дала бих.
Сърцето ми за теб тупти.
Думи милион тайно
дълбоко в душата си скрих... ...

КАЛЕЙДОСКОП
Всико хубаво свършва -
на съдбата в плен,
днес щастливо си влюбен,
утре лошо ранен. ...

Живеем в един меркантилен свят. Така е и в любовта. Оцеляват не тези с чиста душа и пламенно сърце, а тези хитрите, които те ограбват и после бягат. Като вампири, изсмукващи живота ти. Почти всеки се интересува каква кола караш, какво работиш и колко пари получаваш. Ами душата? Ами сърцето? Ех, въпр ...

Събуждам се с въпросите „Защо?”
и отговор едва ли ще получа,
а смътното предчувствие в мен стои
и пак с въпросите ме мъчи!!!
Нима си мислиш, че спестяваш ми тъга!? ...

ПОСЛАНИЕ
В този ден безкрайно дълъг,
бързоходен като миг,
напоен от сладка мъка
и горчива красота. ...

Кървава луна
Червена луна изгрява в нощта,
кървави сълзи се стичат от нея,
чистите ранени от мъка,
изтрити са от изгубени дни. ...

На Александра
Мое скъпо момиче,
плод на мойта любов,
с радостта, че те има
срещам изгрева нов! ...

Ти знаеш ли защо течеш по вените?!
Такава власт над себе си дари,
че в огъня ще скоча... а за мене
в Иконата ликът ти ще блести...
Ей, пощади ме, че ще полудея ...

Извинявай, че крия от теб моите чувства.
Извинявай, че мисля за теб от няколко месеца.
Извинявай, че така се влюбих може би беше неизбежно.
Извинявай, че сега отново страдам и всичко е толкова сложно.
Извинявай, че те обичам, а ти искаш да бъдеш с друг. ...

Е, че време! Интернетно.
Стиховятърно. Суетно.
Полупълно. Полупразно.
Обичливо. И омразно.
Сънно. Минало неслучено. ...

Червено вино на масата стои,
а до него на две свещи огън гори.
Едни очи часовника следяха
и търсиха уверени мъжки стъпки
в мрака. ...

Аз живея по моя си начин,
не копирам и на друг не приличам,
просто свикнал съм тъй да живея,
скромничко да се обличам.
Без да нося маркови дрехи, ...

Страхувам се за Вас, деца!
Малки сте, раними.
Без майка, без баща -
в родната страна сами,
оставени на чужди грижи, ...

Битка
Мойте битки са празни,
Пълни с фалш и печал.
Мойте воини са страстни,
болка, печал. ...

Пламенна съм аз жена,
огън в сърцето ми гори,
стихия има в моята душа,
пази се ти, ще изгориш!
Пламък нежен искам да ти дам, ...

Много хора разбират лудостта по различен начин. Нещата, които са луди за едни, са напълно нормални за други. Това е, защото хората имат различни реалности. И в никакъв случай не означава, че нещото, в което ние живеем сега, трябва да е единствената реалност за всеки един човек.
Трябва да има хора, к ...

Жизнено важно е да знаем!?
Че всички имаме душа...
Че носим във гърдите си,
сърца който страдат!
Затуй че други сме сега. ...

Лежа в мрака,
на пода в стаята ми.
Ти разкъса сърцето ми
сега го стъпкваш
парче по парче. ...

Започва криеницата позната.
Но дали е само във лицата или
корените й вече са в сърцата?
Не може красотата, която до вчера бе позлата,
да се изпари като мъглата. ...

Деля легло с надеждата, „Че утре...“
(тя нощем свети като църква).
За нея, с всички пръсти, чак до кутре -
държа се, да не се побъркам.
„Че утре...“ тръгва сутрин много рано, ...

Каква е тази сила стрелометна,
побрана в силуета ти, жена!
В изваяния кош на раменете,
във люлката на плаваща снага.
Погребваш ме с очите си дъждовни, ...

Нощта неистово заставя ме да пиша.
Да пиша с магмата на демоничната душа.
Магьосник черен вместо мене диша.
Изгаря устните ми с плътен огнен шал...
Душа се, искам да крещя, ала не мога ...