Душата ми е екзотично цвете,
прелива тя от радост и тъга,
рисува на дъгата цветовете,
разхожда се самичка под дъжда.
Премазан гълъб на асфалта - ...

С любов за живот си наречена.
Да даряваш любов си обречена.
Всеки ден за любов да се будиш.
Дълго, дълго с любов да се трудиш.

Не ме нападай некоректно.
Вземи си думите назад.
Не ме обиждай ти директно.
Не ми забивай нож отзад.
Какво съм сторил аз, за Бога? ...

Имам си мечта -
България да променя -
бандитите да са в затвора
и нова страница да отворя
в историята народна - ...

Влюбен /преработено/
Каква е таз неземна сила,
която дойде между нас,
нима в косата ти от свила,
се крие твойта женска власт?! ...

М Е Ч Т А Т А Н А Ю Н О Ш А Т А
Ах, каква си буйнокоса –
не коса, а свила!
Морска нимфа – чисто боса –
где се беше крила! ...

ИЗГУБЕНА ВЯРА
Като дърво, останало без корен,
като река, изгубила брега,
като лекарство, търсено от болен,
без истината е така в света! ...

Докосване
Да пътуваш далеч сред снежните преспи
и морен да гледаш залеза на слънцето.
Да се завърнеш озарен от лунните лъчи,
за да впиеш поглед в любимите очи. ...

Никотинени мечти
Дим въздишат морни телеса,
в пепелника сяда често слушана тъга,
подплатена с изветряваща мечта.
Мир ли търсят безпокойните души ...

Хелий
Затворено в балони латексови,
стоеше в очакване детството.
По-ярко от всичко наоколо,
потрепващо и някак отнесено. ...

ПРОСТИ, ЧЕ ПАК ТЕ ОБИЧАМ!
Не е нужно да доказваш
любовта си, не е нужно да я
обясняваш, просто трябва
ДА ОБИЧАШ! ...

Повечето са много мъжки,
щом тръгнат да се доказват.
Само дето са като въшки
и от глава на глава пролазват.
И все им е малко грамажът ...

Темпераментно юлско слънце пече, та се пръска, а ние с леля Мита по монокини сме разстлали подканящи прелести под плажния чадър. Пред нас се синее морето, опровергаващо черното си име , пуска пенести ръце похотливо да ни опипа,но ние сме недостъпни, защото сме на няколко метра от брега му. Всяка сут ...

Целуни ме, слънце мое!
Аз съм синьото хвърчило.
На небето зад завоя
се усмихвам много мило.
В облаците - пяна бяла - ...

Животът е една кратка вечност
и постоянна борба срещу вятъра,
споменът винаги стои далечен,
а всичко останало е само театър.
Крепостта си за в бъдеще изгражда, ...

Аннализа Скароне - След две минути е пролет
-----------------------------------------------------------
Autori: Roberto Kunstler & Dario Faini (Dardust)
----------------------------------------------------------------
Автори: Роберто Кунстлер & Дарио Фаини (Дардъст) ...

Аз моля те, не ме убивай само,
че казах истината тъй както я видях,
свалих от тялото и всичко чуждо и измамно,
нима това е равно днес на грях?
Ако така е - тук ела и ме убий, ...

Понякога забравям че денят
е само разстояние до мрака
че всички пътища са брод
че някъде и мен ме чакат...
че залезът е просто миг ...

Въртележките на двора
ту на ляво, ту на дясно се въртят.
Вятърко на воля с тях играе,
перките ще изхвърчат.
А пчеличките жужукат, ...

Раздяла... раздяла... буца огромна
в гърлото с мъка тежко засяда.
Твоята обич сега е бездомна
и в полет безкрилен надолу пропада.
Поредният край ...

I
За самосъжаленията и още нещо,
един поет е казал преди време,
че се постигат само с вещо
и разрушително в теглото бреме. ...

Заплака гайда, не... стотици
под слънчевата жар на юлски ден,
небето се огледа във сълзите
на хилядите хóра. Звук свещен.
И леят се магическите трели ...

Ти, драга, си оттука до кожата ми.
И ти предлагам да клекнеш
на улицата да ме причакваш.
Ще изляза, най-вероятно по работа
(да предположим), ...

КЛЕТНИЦИТЕ
- Татко, моля ти се, не ме карай да го правя! Ще сторя каквото поискаш, само не и това! Кълна се!
- Знам, че е трудно, синко, но трябва да го направим за благото на семейството! – отвърна бащата.
- Но това е толкова противоестествено, гнусно, отвратително! – продължи детето. - А аз имам с ...

М О Я Т А Е С Е Н
Душа ми есен сеща,
блъска ме вълна гореща.
Тиха есен иде вън,
скръб залива ме - до дън. ...

Наистина си мислех, че не съм
един от тези, дето все говорят
и тихо като в песен - в нечий сън
със полъха от миналото спорят.
Не мислех, че ще мога да горя ...

The spark... The inspiration is a mystery woman.
The femme fatale.
She wants to be rescued.
She wants to conquer
and be conquered. ...

- На кой кръстопът с теб се разминахме,
самотни поели по свойте пътеки?
До чужди огнища, до огън изстивахме...
Любов, ти не идваш навреме при всеки...
Защо си ни днес, окъсняла и тъжна? ...

„ИЗЯДЕ МИ КОНЯ”
Как се изяжда цял кон, ще ви разкажа след малко, щото първо искам да ви припомня, как се развиваше спорта при „социализъма”.
Е-е-е-х, на върха на спортната слава бяхме тогава. Туй, на борба, бокс, щанги – никой не можеше да ни бие. Пък, какви „златни момичета” имахме в художествената ...

4
Не пропуснах сутрешното бягане, въпреки късното лягане. Половинчасовото напрягане на мускулатурата възстанови тонуса ми, още повече, че това стана в обстановката на обилно вдишани йодни изпарения. На връщане, минах през паркинга и проверих тайника в колата. Беше празен. Куриерът изпратен от Карамф ...

Бездушие
Всеки ден се чудя,
толкова ли сме бездушни,
подминаваме се без усмивка,
станали сме много скучни, ...

НЯМАНЕ
Я виж колко е спокоен градът през лятото! Няма ги софиянци, отишли са едни на море, други на село, а трети просто ги няма. Никога не са били тук. Те се появяват като локвите – образуват се от другата влага, слепят я. Разни продавачи, слуги, министри, политици и други просяци се навъртат в сто ...

Да забравя всичко искам изведнъж
и от утре вече да не страдам и да не боли....
Да се сбогувам някак си със любовта
и да забравя завинаги всички жени!
Онези които ме нараниха жестоко, ...

КЪДЕ СИ
Къде си?
Защо си скри следите?
Вървях след теб. Дори в нощта.
По дирята ти, влажна от сълзите. ...