Не плача, сине, просто дъжд вали.
Облакът, потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни.
Превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...

Понякога
Понякога болката стихва. Понякога
сърцето с аритмия бие в гръдта.
В прозореца сънно надниква мечта.
В такава нощ скитам се с вятъра. ...

“Поезията не може да бъде убита. Тя умира само от
собствената си смърт.”
Иван Радоев
На М., докато песента ни раздели
Но ние все пак сме в живите… ...

Среднощен час, замръзнала река.
Грозно грачи гарван в тъмнината.
Седя си сам накрая на брега,
напрегнато заслушан в тишината.
Усетих, че зад мен се движи нещо. ...

В дворец живее със баща си
Снежанка. Той е Шеф на фирма,
отсъства често от дома си –
лети за Сингапур и Бирма.
Снежанка Мащеха си има, ...

Съавторство
Тя кръшкаше на една страна,
той захождаше на друга, затова
"то" се оказа, че е от Стивън Кинг!
П.С. - "То" е роман от Стивън Кинг. ...

И на съседите пустее двора.
Не пее на стобора им петел.
А няма никой и в обора...
Навярно Господ ги е взел!
Не щъкат селските кокошки ...

Щастието е възможно, но само в сънищата
Намирах се сред най-просторните и свежи зелени полета, каквито човек би могъл само да сънува, но не и да зърне в действителност. Поляните бяха удивляващо всеобхватни и украсени с най-различни мънички цветенца, които искряха като бисери сред росната трева. А ви ...

Футболът
- Що духаш, а? - Дядо се подсмихва под мустак и без да ме поглежда, с уверено движение вади с теслата влезлия накриво пирон. С един удар вкарва почти до края новия на мястото му, вторият само фиксира нещата.
Покатерени сме на покрива на плевнята. Сменяме ламперията, за да пренаредим керемид ...

Ти си чистият озон
за любовните ми днес дробове.
Ти си пролетен сезон,
пълен с цвят във всичките джобове.
Ти си муза на речта, ...

Харесва ми да докосвам твоите плещи...
Да се плъзгам, докосвайки твоята кожа...
На устните ви остави сладостта на срещите,
които чакам... всеки път... до изнемога...
Харесвам огъня в твоите очи... ...

Посветено на
Мартин
и всички Човеци
Отдавна загърбих годините, в които гледах с розови очила на света и вярвах, че всеки човек е добър. Много бързо животът ми показа, че хората предпочитат да са лоши, защото е по-лесно, защото както се казва „ Няма ненаказано добро” и естествения извод от това е, че ...

Талантливец
След второто питие определено му се получаваха нещата,
а след третото – достигаха чак до небесата.
Най-вече държеше на формата…, защото си беше кратуна.
Коментарите му – безкрайни, тежки, тенденциозни, ...

Разбира се, ще продължавам,
да вярвам в чудеса,
да вярвам, че не остарявам,
във верността и любовта,
в доброто, в жеста на приятел, ...

Виж времето ни как лети!
До вчера беше лято, есен
и часовите си стрелки
отново трябва да преместим.
А организмът, пригоден, ...

В кръчмата на барба Яни...
В кръчмата на барба Яни
всички стари капитани
котва хвърлили отдавна
пият дълго, пият бавно, ...

Сред пясъците на Саркания. Част първа: Съдбовни събития
Автор: Светослав Александров
Карта на света Саркания:
На Таня и Крейг,
които погледнаха на мен отвъд това, което съм, ...

Когато те срещнах
RemaTe
А ти си толкова прекрасна,
от теб научих що е свобода,
на себе си единствено подвластен, ...

По-трудно е да си обикновен отколкото различен,
изгубваш се във тесни очертания
дори пред себе си – безличен
се криеш в сенките на бляскави сияния.
Съзнаваш липсата си на умение, ...

Угасва пламъкът в очите,
неизлечима диагноза: самота.
Чаках твърде дълго да ме видиш,
сега си тръгвам, идва есента.
Не те виня, не ти се сърдя. Не. ...

Самотен във здрача когато оставаш,
аз - тихата вечер идвам при теб,
беззвездно, без звук, дори без покана,
присядам на стола като блед силует.
И там сред умората тихо скриптяща, ...

Той е силен и в очите си има мъгли,
нещо средно между сиво и синьо,
нещо между огън и звезди,
нещо силно, нещо нежно, нещо скрито.
Когато е тъмно, когато ви няма, ...

И тази нощ аз ще летя нагоре в небето,
дето греят звездите,
и тази нощ аз ще сънувам любов,
там където се раждат мечтите.
И тази нощ луната прекрасна ...

Тъжно е.
Когато губиш дланите си -
неспособни да се съберат от мъка.
Неизбежната агония на безучастност.
Думите ...

Колко дълго търсих те досега,
обиколен от имена на любовта.
Всички те бяха като вълни в морето,
една след друга разбиваха сърцето.
Две ръце искам, само две, ...

Критик на себе си
отдавна ти си...!
Отдавна търсиш -
в себе си вина...?
Вина която те прояжда? ...

Тъжна измяна в очите трепери.
Тръпки студени, минават през мен.
Как искам в широките двери
страхът да се блъсне смутен!
Върти се в ума постоянно, ...

Черен кръст
Черен кръст, а над него небето.
В нозете му – гръд от скала,
ненакърмила с утро надеждата,
но преглътнала с мъка кръвта ...

Портрет
Човек! Това звучи гордо!
М.Горки
Мръсен,
гаден, ...

Мракът се плисна върху дневното небе като мастило върху бял лист и господ го поръси със звездна сол. В селото имаше общо двадесет кръчми всяка с различни вина и понеже композиторът знаеше, че животът е кутия с бонбони и бе твърдо решен да ги изяде всичките, тази вечер той излезе добре почерпен от кр ...