Бяла пясъчна лилия в дюните край морето.
Сутрин бягах и я търсех с поглед.
Докосвах листенцата и пиех росата.
"по-интересно ми е има ли и какъв аромат?
защото си представям нежен и много упойващ". ...

Кой казва, че умира Любовта,
сърцата ни когато са ранени?
Че не оставя никаква следа,
когато пулсът спре в нашите вени?
Кой казва, че един болезнен миг ...

Децата на политиците
Тихо народа наричаше
половин век
на Социализма детето
Мой Човек. ...

Знам едно красиво място.
Тук в Сакара планина!
Знам аязмо старо...!
Датиращо от древноста.
Бе цялото във храсти ...

Безбройно много стават плочките...
Плочките на изборите ми в живота.
И като домино, редено в една посока,
объркаш ли нещата, сменя се и вота.
Изказвания, мисли и неспирни чувства, ...

Безмълвие
Тихо плиснах се през прореза стаен в скала,
няма тишина... смирено и безмълвно те зова,
свлечена в превала на нощта, стихнала в мъгла,
влюбена приплъзвам се, с вик издъхан те мълвя. ...

Навил крачолите си като вчерашен клошар -
настървено ревматизма си припичаше Безкрая...
Рисуваше осморки със зимните си ходила
и тананикаше - фалшиво и досадно...
Пришиваше немигналата кръпка на деня ...

Сърцето иска любов,
а ти не му я даваш.
Залъгваш го с трохи,
но не си готов
истински чувства ...

/посветено/
Кажи ми, че през процепите на мъглата не се шмугва и нишка изкристализирало зрение.
Не можеш! Трудно е да се хване, но влезеш ли в това миниатюрно тунелче, заплуваш ли с изопнати длани - няма как да не усетиш течението. В окото на бурята - след целият този хаос от звуци и хора, които се ...

Навън е тъмна и студена тишина,
а аз изтръпвам от страх и самота,
стоя в тъмното и чакам срещата позната,
но вместо обич, очаква ме горчилка непозната.
Защо остави ме сама да чакам в мрака? ...

Тук има много езера,
но езерни поети няма.
И никой с думи не игра.
И никой не постла послание.
По огледалните води, ...

На М.
А моят дом е божият олтар
и в него ти - единствена икона.
И тука няма поп, и ни клисар,
а покривът отгоре е амвона. ...

Не ми купувай клетка! Аз съм птица.
И съм щастлива само в небесата.
В гнездо не мога да кълва трошици,
щом трябва да ги плащам със крилата...
Не ми купувай клетка! Че във нея ...

Обичам те такава, слънчева и цветна,
днес пролетна с усмивка синева,
а утре есенна, вълшебница кокетна
и аз до тебе влюбен да летя.
Обичам те такава, чуднолика, ...

Не виждам нищо, сам съм.
Дори и демоните си заминаха.
Преди да тръгнат се стараха.
Перфектен ад – прилежно всичко мебелираха.
Прегърнала безвремието ...

Нивга аз не ще забравя
куклата с червените коси,
там, на витрината голяма
за всички тя е глуха, няма,
ала витрината краси. ...

Понятието вина е свързано неразривно с понятието грях. Те са обвързани като сиамски близнаци. При всеки извършен от нас грях, нашата съвест /която е живият олтар на Бог в душата ни/ реагира с чувството за вина.
Следователно чувството за вина е право пропорционално мерило за извършен от нас грях. Тов ...

Въздухът бе толкова горещ и гъст, че можеше да се отреже с нож. Кафенетата по пешеходната зона от двете страни на улицата преливаха с хора, пиещи с наслада студени коктейли и бира. Яворите разперваха клони като крила над човешките грешни души и дишаха лятото на големи глътки. Дори музиката в заведен ...

Ще запазя правото да те обичам,
знаеш че умея го добре,
ще ти падна даже на колене,
ще призная, че си моето момче.
Ще запазя правото си да целувам ...

ЕСЕНЕН ЩРИХ
Есенното утро с всичко в него -
със лъчите в облаци опушени,
с дъх на зима във следи от лятото
и копнежа да лежиме сгушени. ...

Конче, конче, вихрогонче,
спри за малко да починеш!
Виж в гората младо клонче,
цъфнал сред тревите крина.
Виж как облачето бяло ...

Какви велики демагози,
пак българина на гръб вози,
в пространството, под път над път,
те като "мутрите" вървят.
Заливат ни със компромати, ...

- Къде ми е пая? - гневи се стария лъв, гледайки, как хиените отмъкват плячката.
- Тежка орис! - правиш добро, но никой не те потупва по гърба за благодарност. - жалва се таралежът.
- Ей, това съвременните дрехи са пълно менте, направо не стават за ядене. - оплаква се един молец.
- А бе, с какво ли ...

Въпрос
Твоето лице вещае
безнадеждна самота
и усетих туй е края
в теб е мъртва любовта. ...

Софрата е за журналисти,
а под дъжда стои сирак.
Сълзите по лицето чисти,
ръка протегнал – ясен знак.
Отвътре, шум на звънки чаши, ...

И пак извиквам
Каква любов е свързвала душите ни?
Какво сърце в гърдите е туптяло?
В два белега, останали от рани –
там чувството в убежище е спряло. ...

Десет и половина. Вече работя. Звъни „Обичайната Шибана Проверка”. Отговарям подобаващо и „шлюп”! - в цялата идиотия. На хората в пощенските кутийки.
Като се замисля, цял живот работя с хора. Всякакви. Основно клиенти. От оня модел, дето българинът много обича да споменава…недоразбрал: „Клиентът вин ...

"И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътят към надеждата
и свършва кръстопътят на умората?"
Безнадеждно е! Унищожаваме се... По точно - самозапалваме се! ...

Прости ми, майчице, забравих
деня когато тръгна си от нас.
Обрулена от ветрове триглави
изгубих се в кармичен кръговрат.
Но днес съм тук. При тебе се завърнах, ...

И ето пак, историята се повтори.
Отново ти погрешния избра,
отново във погрешния се влюби.
А може би, чрез теб живота ме изпитва
преди урока да ми е предал. ...

Викам без глас,
но кой да ме чуе?
Поглеждам към вас
ала всеки май глух е?
И устните трепват, ...

Здравей.
Мисля си, че беше крайно време да напиша това писмо, тъй като...се уморих. Уморих се очакванията ми да се разминават с реалността. Уморих се да се давя в собствения си океан от илюзии. Уморих се да се правя на такъв, какъвто не съм, защото най-вероятно това не ми се удава. Уморих се да глед ...

Стълбичка към рая
RemaTe
Изпълнена нощта е с красота,
една магия в устните прозира,
целувка нежна в твоята ръка, ...

Исусе мой, Ти, Който каза: ,,Истина, истина ви казвам, искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори!”, ето аз хлопам, аз търся, аз искам благодатта.
Често не я приемам, когато я приемам се смея почти хистерично, докато накрая съм готов да призная зависимостта си. Иск ...

На ръба
Прикована съм
Изповед
Събуждане
… из моето житие ...

От болкa и обидa
сърцето ти кърви
и живa рaнa в мене ще боли,
щом довериш се отново ти
нa тези, които обичaл си преди...! ...

Беше късно...или май беше рано – беше 3 сутринта. Три таксита отчаяно чакаха на опашка на изхода на едно от нощните заведения на София. Мястото се посещаваше от най – свежите, от хората които още учеха в гимназиалните училища и скоро им предстоеше да се маскират като абитуриенти. Разноцветно облечен ...

Животът е толкова объркано нещо. Прекрасно, трудно, болезнено, щастливо и ... объркано нещо.
Кой от нас не си е мечтал да срещне в настоящето човек от минало? Мнозина може би. Но на мен ми се случи. Животът е изпълнен със спомени. Едни са хубави, други лоши, трети нетърпими, а четвърти мечтани …. Жи ...

Уредът до леглото му писукаше равномерно, но той усещаше, че животът го напуска.
Големият часовник на стената отсреща безмилостно отмерваше оставащите секунди дихание.
Премрежил очи, имаше чувството, че стрелките се сливат и в тях започва да различава два образа.
- Занули го, че ни чака и друга рабо ...

Да нямаш муза е наказание.
Сякаш празнина те е обзела.
За твореца липсата ù е страдание.
Орисница зла ли го е проклела?
За някой негов грях неволен, ...