ПОТОП
Черни облаци надежди носят.
Светкавици орат жадна земя.
И милост пак хората просят.
Като зелени огньове нивята горят. ...

Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз, да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава, някакъв "катър"!
Говори ми на "ти", вместо на "Вие"... ...

Какво от мене още искаш да ти дам?
Какво от любовта ми, все не ти достигна?
В този свят тъй шарен и голям,
обичта ми все при тебе исках да пристига!
Не те ли стопли огънят от моето сърце? ...

Под ярките лъчи на ясно слънце,
при повея на вятъра студен,
във всяка капка на дъжда проливен,
ти ще се взираш и ще търсиш мен.
Ти ще ме търсиш и ще ме желаеш, ...

„Сняг. Пухкав сняг е обсипал цялата повърхност три седмици преди Коледа. Домашната печка поема дървата едно след друго. Температурата в къщата е близа до тази в сауна и създава на стопаните и необходимия коледен уют. Всички са някак по-добри, не отдават значимото на дребните неща, които биха ги разд ...

Ситният, пръхкав снежец заваля още вчера, кога се играеше мъжкото хоро в ледената вода на реката. Вятърът, спуснал се по склона на Бели рид с шейната си, зафуча майтапчийски и грабна, доколкото можа, звуците от гайдите, гъдулките, та даже и от тъпана... Потръпнаха само застаналите на брега хора, няк ...

Гласът ти - момина сълза.
Докога ще си далече, докога!?
Споменът за теб е май
на мечта за утро и за рай.
Вее тихо лек ветрец ...

Обичах те толкова силно,
сърцето ми сцепи на две.
Когато отиде далече,
плаках като малко дете!
Още даже се случва, ...

Камбанен звън долавям в тишината
църковна песен изпълва ми душата.
Неделното утро е слънчево. Свят е денят!
Голям празник е. Богородица е!
Храма наблизо облян е в светлина ...

Най-боли от мними приятели,
като дяволи са, навсякъде!
Обикалят те, щом си добре -
на върха-ангели същи!
Паднеш ли, веч са акули - ...

Любовта, която ни прави добри...
Любовта, която ни кара да бършем сълзи.
Любовта, която не търси изгода...
Любовта, която е знам - сливане с Бога!
За тази Любов воювах в сърцето.... ...

Очите ми спуснàха
клепачите - пердета.
Обаче изпуснàха
безумната вендета.
Светът се престроява ...

В началото бе Бог! А той
за седем дни светът ни даде
със рай и ад. По образ свой
от кал мъжът Адам създаде.
Живот му вдъхна. След това ...

Ела със мен във мрака,
да няма светлина,
където дъските стари тракат
и безлунна е нощта.
Ела със мен в безкрая, ...

Не си отивай, защото съм слаб и няма да го преживея.
Не си отивай, защото си единствената причина за моята усмивка!
Не си отивай, защото е достатъчно разбито моето сърце.
Не си отивай, защото живота ми няма смисъл ако живея без теб!
Не си отивай, защото ангелите като теб трябва да са на земята. ...

Заличителят на спомени
се скита самичък по света,
търси хора, твърде изморени от
минало, взело формата на
повтаряща се във времето тъга. ...

V
-Хм....-мислеше си Соломон.
Дали не прекалих малко с това момче? Изглежда го вдъхнових доста, досега не бях виждал човек да бяга толкова бързо и за толкова голямо разстояние. Но дали ще успее да издържи...
Галейки наболата си брада, Соломон извади телефонът си и започна да търси един контакт - Над ...

Злой араб ползит по бряг,
точит свой кинжал,
както кървава следа във сняг,
както стъпки на пантер в кал.
Зад себе си диря оставя, ...

*посветено нa мен в минaло свършено време (или с ностaлгия и смях към някогaшно "aз")
Получи се, едно тaковa,
почти дa го речеш любов -
уж мреш във слaдостнa уморa,
но слaдосттa е в вид суров. ...

Не е ли Господ техният Аллах?
Защо е нужно да се лее кръв?
Живеем по-мизерно и от тях,
а всъщност сме заложени за стръв.
Аз също искам нещо да взривя, ...

Кафето със захар
Пия кафето със захар,
иначе страшно горчи,
както горчи да те няма.
Но вече трудно ми личи, ...

Свикнах да гледам
празни витрини
щандове
на които хора предлагат
сърцата си ...

Пред вратата с шепа любов
от сутринта часовете броя,
за изненада напълно готов
и план за запознанство кроя.
Вечерта бавния ден изпраща, ...

Катастрофата изглеждаше доста странна, поне на пръв поглед. Прав, пуст път, чист асфалт, хубаво време, а малката тойота някак си бе успяла да се забие в крайпътно дърво. Може би някой бе засякъл колата, а после бе избягал. Това изглеждаше най-логично. Или пък шофьорът бе употребил алкохол?
Водачът н ...

Какво прекрасно утро е навън -
слънцето блести между листата,
но от едничка мисъл съм отново опиянен -
мистерията зад отсрещната врата.
Излизам със надежда да надникна ...

Аз навярно вечно ще изпитвам глад
към силните и врящи чувства,
с любов родил съм се на този свят...
и пак с любов ще го напусна.
Нали отдавам цялата си пита - хляб... ...

Беше Петък сутринта и слънцето още не се беше издигнало високо в небето. Лъч светлина се протягаше измежду струпаните сиви облаци, като озаряваше през открехнатия прозорец бледото лице на Ашли. Тя беше на 17 години, със слабо почти измършавяло телосложение, а празният и поглед блуждаеше по тавана. Б ...

Направена съм от дълбоки корени
вклинени в древна кръв-земя.
Мислите ми са ушити малки спомени,
душата ми е вечната полу-сълза.
Денят ми е прощално навечерие ...

- Остави го на бюрото, когато имам време ще го погледна. А сега изчезвай.
- Да, г-не.
Младежът плахо сложи ръкописа и тихо затвори вратата след себе си. Постоя още няколко мига вгледан в нервните действия на редактора, когато усети побутване и се наложи да се отмести от матираното стъкло.
- Вътре ли ...

Нощта постила
своят плащ невидим.
Обгръща и земя и свят.
Далечната вселена
близко беше... ...

Днес избрах да бъда щастлив.
И усмихнат излязох от къщи.
Не погледнах облака тъмен и уродлив
и съседа, който постоянно се мръщи.
На ъгъла видях, просяк - инвалид. ...

Никнат и отровни гъби
по плодородните полета
и редовно там се зъби
малка глутница от псета!
Как да си намерим мира, ...

В двореца от своя храм,
сърцето си питам, не знам...
Отново да тръгна от там
и на спомени мили отдам.
Напуснах бащиния кът ...

Separated by thousand miles
What can bring this distance?
Can't see each other smiles
Who knows about this existence?
My heart is yearning for you ...

Съдбата злокобна и в Хаос свободни
Вижте небето, навред потъмняло.
Дяволска нощ е, а то - тъй беззвездно.
Душата му черна, там долу заспала,
сега изход търси от черната бездна. ...

Политиката не е сред нещата, които харесвам. Тя не е в центъра на вниманието ми никога. Но политиката е отражение на обществени процеси. А обществените процеси са отражение на случващото се в душевността.
Обездушаване, житейски цинизъм, неравноправие, неуважение към другостта в нейното право да отго ...

Вятърът...
Какво е Вятърът?... Не е ли
когато въздухът се движи
развял над земните предели
и ежедневните ни грижи?... ...

Съдби
Втори епизод
Карахисар, древен град в антична Фригия, който носеше името си от старата крепост на върха на черните скални образования, останали от вулканични изригвания преди милиони години. Тази гора от черен базалт с причудливи форми, се извисяваше насред обширно равно поле осеяно с макове. ...