Когато те срещнах и те попитах:
- Кой застреля крилете?! От какво те боли?!
Ти ми рече: - Мечтата не скита...
Мечтата ми - Скитница, с теб я смених...
Аз те обикнах заради големите бели криле. ...

Непорочна била библейската Ева
и как няма да бъде целомъдрена дева,
когато били единствени двама
в целия Рай - тя и Адама!
Само те били човеците божи ...

Класика в седем осми
RemaTe
"Седем пъти молих се на Бога
седем пъти в дявола се вричах",
а на осмия си стъпих на краката ...

На шега и на майтап,
май се влюбих аз.
Пеперудите и те
без покана настаниха се.
И сега какво да правя? ...

Целувах ли твоите устни?!
Далеч ме отнесе, Съдба...
Кога ще се върна -
да тръгнем?
Да тръгнем по нощна дъга. ...

Вали, вали... Не спира да вали.
Във мен любов и скръб се изваля.
И питам се замислено дали
остана малко... Да я разделя
със някой, дето праведен е, чист, ...

Ти си тръгваш!
Какво ми остана?
Щом трябва - върви.
Нека времето твоята рана
излекува с целебни треви. ...

Имало две мишлета, които толкова се обичали, че решили да заживеят заедно. Намерили си една хубава топла хралупа под едно голямо повалено дърво и започнали да си събират мъхчета и тревички да обзаведат къщичката си. Ходели заедно да търсят храна, пазили се едно друго от хищния свят, който ги заобика ...

Топли лъчи нежно надничат през моя прозорец,
песен на птица долита от нейде сега,
слънчеви зайчета подскачат тихо по двора,
утро дошло е и бързо прогонва нощта.
Добро утро с усмивка желая на всички, ...

Не ме забравяй!... Винаги ще съм
от тебе на въздишка разстояние.
Неканена ще идвам в твоя сън...
Не ме приемай като наказание!...
Усмихвай се, когато мисълта ...

Така ми радваш ти душата,
щом чуя аз гласа ти басов,
а вятър облаци размята
по небосвода – син от страсти.
Пленена, звъннах да ти кажа, ...

Пистолета зареди ми
тя самата – любовта
на двадесет и няколко години
със зелените очи и
дългата коса ...

* * *
Когато животът е гаден
и надежда отнийде не иде,
изживей мига досаден,
или го пусни да отмине. ...

Несебър
18.08.2014г.
Копнея за морето - нестихващ ромон, необятна шир,
и глъч от птици, приказливи хора,
слънчев лъч... докосващ сетивата бриз. ...

Беше зима, студена като теб, студена като сърцето и чувствата ти.
Обичах те и ти давах всичко, а накрая останах сама и празна. Оставена само с моите чувства, в този свят празен и пуст.
Държах ръката ти, когато имаше най-голяма нужда от подкрепа, давах ти опора. Бях мразена от много хора, за това, че ...

Пей, сърце
Пей, сърце! Но как сърцето ми да пее?
Как да живея само в радостта?
В страната ни все по-трудно се живее,
живеем само с голата мечта. ...

Полъхът на злото...!?
То никога не идвало само?
Защото всички му се кланяме...
Макар че мислим за добро.
То злото никога не идвало само!? ...

някои безкрайности са по-големи от други
в някои се обичаме по-дълго
понякога сме късметлии
срещаме се и знаем
дори да е за миг ...

Ти вярваш ли в съня на твоя сън...
там някъде живеем на земята.
В съмнения се къпем с теб навън,
гореща от разлъки е водата...
Обичала ли си единствено... ...

- И отново да кажа добре дошли на тридесет годишнината от завършването на 87 випуск, уважаеми колеги. Нека прекараме една хубава вечер в спомени от най- красивите ни години от нашия живот - студентските! – финалните думи на така или иначе пълната с клишета реч на организатора на срещата. Така го под ...

Момиче, защо в очите ти блестят сълзи?
Защо отказа да се бориш?
Сега студът към теб пълзи,
ръце протягаш и се молиш.
Виждам, цялата трепериш. ...

Живот - какво си ти ?
Истина ли си, или измама?
Нима си въстаникът?
А може би поробеният?
Животът, казват, бил жесток. ...

Как съумяваш
толкова много да даваш?
Гледайки изгрева, от брега на морето,
разтърсваш ме
и се пробужда сърцето ...

Косите ù ме съдеха, аз зная,
в заплетените възли си личеше,
така и не успя да ми прости до края
за безочието на злодея вечен.
Уморена от анафори, ...

Народе, да спиш недей, внимавай!
Искат природата ни да замърсяват!
Как нямат за отговорност чувство,
да се мисли за държава е изкуство,
за природата около нас "забравят", ...

Зад погледа ти влюбен и сияен
не се ли крие втори чифт очи?
Очите, за които аз не зная,
защото искаш да ми ги спестиш.
Невидими очи, с които плачеш – ...

Една лятна вечер край морето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята, ...

Пак ще види мойта вила
погледа ми умилен –
чака срещата красива
след измъчения ден
петъчен. Денят на майстор, ...

Не стигна лятото. Изтече
през пръстите широки на мечтите,
гримираните със надежда вечери,
безцелните разходки край скалите.
Не ми достигна с мъничко морето ...

На кон
Девойка или войн летяла съм на кон?
Тъй питам често аз, извикала на глас.
А майката-земя в краката ми сама
разстила ми килим. Над мене свода син ...

Има такива, дребнички
неща в живота,
като ронливи камъчета
по неравния ти път,
които досадно нарушават ...

В този театър, наречен живот,
аз играя своята роля.
Режисьорът е този
високо над нас,
всеки ден му се моля. ...

Не плача, сине, просто дъжд вали.
Облакът, потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни.
Превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...