Лира
Поетът гали струните на девствената лира -
проплаква тихо тя със словото на тишината -
от изворчето на сърцето стихове извират,
които прогласяват: "Да живее свободата!" ...

ЗАПОВЯДАЙ С ТЪГАТА
Провери ли във своя имейл
колко пъти написах „обичам”,
колко обич и нежност съм взел
и с какви имена те наричам? ...

Ще ти даря водопад от звезди,
но не хладни и ледени! Не!
Звезди - обички, като брези,
звезди - раковинки от южно море.
Ще ти подаря Златния Свят ...

Кое е грях
Жена, жена – упреквана в невярност!
Жена с вълна римуват се тъй вярно.
Вълна, вълна – кой би те теб упрекнал?
Вълна, вълна – най-вярната жена! ...

трудно предизвикателство от
alantuan - дано да съм се справила!
Недей да ме обичаш – няма да те пазя
спокойно ти до мен докато спиш.
Идеали, ценности – не ще погазя ...

Мисли със скъсани джобове, от които капят безопасни игли.

Ако любовта е птица гарга
поникнала в крайградския боклук
Да има ли тогава друга мярка
любов на гаргите напук
И в нечия безстрастна есен ...

Листото ражда се от пъпка и расте стремглаво,
подхранвано от любовта на слънцето.
Но минава време и листото се отделя от стъблото
и ако има късмет, се понася от вятъра в неизвестна посока.
А може и да падне на земята, разкаляна от неочаквания дъжд. ...

Заличих следите
от теб по тялото си.
Остана само очертание
на неясното ни минало.
Забравих погледа, ...

Изхабена от усмивки,
уморена от преструвки,
вглъбена в собствен ритъм на сърцето,
вървя самотно аз в полето.
Вървя сама и трудно ми е да си спомня, ...

В СЪНЯ СИ ТРЕВОЖЕН
В съня си тревожен пак тебе сънувам
с цъфтящи градини, поля и гори.
На сребърни чанове песни дочувам,
росата целувам във ранни зори. ...

Под сянката на гълъб
се спотайва някоя красива тайна,
обвита в пареща луна,
която днес така омайва.
Там под сянката на гълъб, ...

("Фунгаментализъм")
ПънЕвритмия
Тръбенка тръби "За бой!",
кладници се стягат.
От припънки - кой? Кой? Кой?! - ...

Самотната Тъга тихо се прокрадна на ъгъла в нощта.
Небето беше тъмно, но шумните искрици прорязваха в мига,
на лекото трептене на звездите и мокрите от дъжд платна,
в които тъжно и самотно се открояваха натрапчиви рекламните пана.
Самотната Тъга в очите взря и в светлината от неон и прах, желаеща... ...

Страхът да бъдем интимни създаде прозата - студена е истината:
- Опитай се да ми кажеш, че ако правим любов, това ще разруши идеята за самата нея! И аз ще ти отговоря съвсем откровено, че точно това което не правим, няма как да разруши каквото и да е - но наистина ще разруши всичко.

Линк към Част 5
>>>>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332610
6 част
- От тях правели пастърма. Казват, че била вкусна. На мен ми се гади само като чуя. Истинските рибари по принцип не са убивали пък и до ден днешен не убиват без причина току така делфин. Еее - изключая откачалките. А о ...

Been on another level since you came, no more pain
You look into my eyes, you can't recognize my face
You're in my world now, you can stay, you can stay
But you belong to me, you belong to me
If it hurts to breathe, open the window ...

Кое е това, което не достига
еднакво,
въпреки че сме различни...
и щастието шеметно залязва
зад хоризонта - ...

Трудно е да те обичам...
привикнала си в самота.
Ранявало те е обричане,
целувала те е вина...
Трудно е да те желая... ...

"... Ловецът, без терзания излишни,
си тръгна, горд с простреляната птица..."
Бианка Габровска
О, Боже! Колко лесно е било -
с единствен изстрел сваляш свободата. ...

Защото пак вали
Защото огънят в камината мълчи.
И бавно... бавно се превръща в пепел.
Нали не вярваш, че от малките лъжи,
светът ми става по-чудесен? ...

И в падението има чест, Боже!
Ама чест, сляпа,
че чак до кръв е готова
да драпа!
Но пак остава си сляпа ли, сляпа...

Вдъхновение
Нека гласът ми бъде вдъхновение.
Ликът ми твое откровение.
И всяка болка с мене сподели,
после сълзите и алкохола си дори. ...

Мога лесно да опиша любовта,
но не и теб, но не и теб...
Понякога душата ти е болна,
толкова, че няма сили даже да умре;
светът е свъсен доктор, недоволен, ...

Когато под краката ти са
върховете,
далече бяга
твоя хоризонт,
разтягат пръстена му ...

"Дразниш ме. Замълчи завинаги"
Защо?
По-добре, защо не си кажем истината?
Защо да замълча?
"Защото ме обиждаш без причина. Аз не виждам причина" ...

Преди снега...
Преди да завали
бе Пролет -
онази дето всичко разцъфтява.
После лятото - ...

Моята есен е тъжна и тиха.
Несресана рошла в ранни зори.
Всяка сутрин в душата ми плахо се сгушва
ококорила с обич огромни очи.
Моята есен е скромно момиче. ...

Може би е виновно летящото бяло глухарче...
Или топлият огън в онази планинска камина.
Тъмнината навън или виното в мене, макар че
тя, бутилката, все беше пълна почти до половина...
Може би е виновна Луната, която се блещи? ...

Не случих на време,
не случих на век.
Живея със бреме,
но съм си човек.
Живота ми къпан ...

Ти ли беше
Ти ли беше онзи луд разбойник,
блъскал по вратата ми до изгрев? –
Смел безумец яхнал тъмнината,
с дух лишен среднощ от светлината. ...

Е, взехте изборите и какво,
отново чака ни тегло.

Преди и сега
Защо да роптаем и пискаме,
сега можем да говорим, каквото си искаме
но да ядем каквото има!
/ Ако има / ...