Уплашено сърце
Кое е тъмното,
отдето ти дойде?
Тук няма
да получиш укор. ...

В ЕДИН СЕЗОН СЕ ГУБЯ
Тъй дълго се отнесе тази есен.
Прехласна се, чак люляк замириса.
С диези и бемоли птича песен
забързаните облачета слиса. ...

Тъгата през очите ми изтича
като сълза на късен листопад.
Отиде си любимото момиче
остана в юни на далечен бряг.
Събирам в шепи есенна позлата ...

Не посаждай катранени стръкове
там дето крехко расте
вяра в зародишни кълнове,
че буди летаргично сърце.
Не заставай ненужно на пътя ми, ...

От прозореца надникна слънцето,
погали ме с горещи длани,
прогони мрачни сънища
и надеждата във мен събуди.
Очи притворени го зърнаха, ...

Изтегнат на дивана четеше книга. На неравни интервали от кухнята се чуваше гласът на жена му, но предвид постоянното й мрънкане, гледаше да не обръща внимание, а само от време на време да казва "Разбрах".
- Сифонът тече. Не мислиш ли, че е крайно време да го поправиш, а не след всяко пускане на чешм ...

Ще се изтупам като стар пуловер,
ще се посипя с нафталин,
ще си полегна в бабиния гардероб и ще се зазимя.
Не ме будете, не!
Не искам стъклени пантофки, плюшки и тем подобни финтифлюшки ...

Ти знаеш ли кажи,
къде живее Самотата?
Къде е свила тя
неканена,
гнездо?! ...

Дойде, видя и... си отиваш.
Билетът ти е бил окей.
Не искаш с мене да приспиваш...
Не съм за тебе аз жокей.
Оставяш любовта на пътя ...

Изгубена вселена
Искам силно да извикам,
да запея, да заплача.
Да събера планините
и небето със земята, ...

Разминаване
Защо се появяваш чак сега?
Нали търсих те преди години...
Ще трябва ли до лудост да скърбя,
ако от теб поискам да си идеш? ...

Нощен покой
в тъмния свят,
звезди безброй
и всички горят.
Мисли на глас ...

ЖЕНАТА НА ПОЕТА
"каза тя... И слезе от небето" Виолета Христова
...
Жената на поета е самотна. Понякога захвърля свойте гривни,
юздите да придърпа на живота, мъжът ù щом от от пътищата кривне. ...

Виждам те в далечината засияла,
като малка искрица в тъмния мрак,
бързаш да стигнеш до театъра,
постановка да гледаш в късния час.
Виждам те, красива в далечината ...

За пореден път бях ядосан на всички. Без да се замислям за причина, защото може би нямаше такава. Някой отвори вратата на стаята ми. Това беше Диса.
- Махай се! - креснах аз.
На кратко положението беше лошо. На малко по-широко казано планетата на криторянците беше раздирана от войни. Малкото, които ...

Като крехка стъкленица
ти си в моите ръце.
Сутрин грееща зорница,
топлиш моето сърце.
Туй любов ли е? - не зная, ...

Колко е часът?
Внушителна нотка на ванилия в бълбукащата плът на настоящето.
Ненаписан роман за джинджифила поръсен на дъното на бъдещето.
Секундата ухае на вечност... изчезваща в часовник.

Да бъдеш птица, от онези свободните,
рисувайки картини на бялото небе.
Да разперваш криле и да политаш,
така сякаш целият свят държи те в ръце.
Да, свободата ти обичаш и живот крадеш ...

Надежда
Сака ми с надежда открадна злобата.
Опитах да я стигна -
избяга ми в нощта.
Погубената вяра в ръцете си държа. ...

ПРЕГРЪДКА
(любовен диалог)
Влади Владимиров
Ти помниш ли леглото и нощта,
прегръдката, ръцете ми горещи, ...

Аз съм студентка в чужбина.
Една от хилядите, избрали да получат своето образование извън границите на родината.
Една от хилядите, изправили се пред един коренно различен и уреден начин на живот, предлагащ им сигурност във финансов и личен план.
Една от хилядите, които си задават въпроса: „Ще се вър ...

Момчето и невестулките
Изхлузи се от осветеното на последната лампа до училищната ограда и цопна в ароматния октомврийски мрак. Вкусна миризма – на пожълтял буренак, лизнат от нощния бриз. Всеки път го поемаше жадно през носа, изжабуркаше го в устата, та йодът от морето да дезинфекцира бацилите от п ...

Ти земетресението си,
което здраво ме разтърси.
Срина нещо в мен,
когато повече не ме потърси.
Ти брадвата си, ...

Октомврийска късна сутрин.
Ято гълъби над Люлин.
Слънчев ден след дъжд проливен.
Прясна есенна коприва.
Млад сокол в свободен полет. ...

Не вярвах аз,
че може да въстана...!
Срещу себе си дори.
Защото там където
тънеха мечтите!? ...

Пробуждане в света на мрака.
Разтъркваш очи, но светлината не те чака.
Девойка тихо ти шепти: Защо така ме нарани?
А ти се чудиш, дали това бе ти или са снимки от преди,
когато смяташе, че всичко ще се нареди. ...

Скитник съм аз,
скитник си и ти.
Повика ме със тъжен глас
и шепнешком надеждата сломи.
Ще си останем тук на прага ...

Не помня дали обещавах ти изгреви...
Не зная - преди век - колко звезди ти свалих...
Бях млад... безпардонен, безгрижен и ненавиждах
всички лигави невъзможности - разказани от жени.
И тъй като все пак не бях живял във аквариум, ...

1
- Ани? - повика я Маги.
Анна се отърси от вцепенението си и погледна към нея. Маргарита бе нацупила сладките си устни и я гледаше обидено.
- Извинявай, бях се замислила. Би ли повторила отново това което каза?
- Кое точно? От петнайсет минути гледаш през мен и не ме слушаш. ...

Прегръдките на мрака ти жадувам,
прегладняла за целувките ти е моята уста -
отдавна недокосвала единствените други,
по-вкусни устни от влажните твои.
До мене ти си всяка вечер ...

Чужд град.
Чужда държава.
Мечта. Изплакана сълза.
Да върна времето не мога...
Живея чужда. ...

“Искам да заспим един до друг.
Просто да спим.
Сутрин да направиш ароматно кафе.
Или просто да изтичаш до кафе машината.
Да направиш палачинки. ...

Стопи се пламъчето на свещта,
над сцената се спусна пелерина,
раздал до края своята душа,
човекът в тъмното замина...
Не ще отеква в сиви дни ...

Възможно ли е да не ме обичаш?
До вчера само от Любов горяхме!
В очите ти днес съска безразличие...
Боли ужасно! И ужасно страх ме е
от погледа ти толкова студен, ...

Отскубна ги с безмилостна ръка.
До дъно! Не остана даже пухче.
Проклетите разперени крила...
И птицата превърна в твое куче.
Покорно, вярно, с клюмнали уши, ...

ЗНАКЪТ НА ДЪГАТА
Бързам. С малки стъпки, но бодливи.
Правата алея ми е крива.
Гарван ли в сърцето ми наднича?
Страх отровен в гърлото се стича. ...

Възкръсвам -
може би между редовете,
между буквите и между думите,
между живота.
За да напиша: ...

Угаснали надежди
Гледам какво си младо хубаво булче чудесно!
Чедо, а дано пък и да си честно!!!
Това ме притеснява едничко само.
Ех, дано, дано - ама надали, мамо! ...

Очите ти – две уроки съдбовни
от поглед хващат семето на огъня.
Усмивките на веждите ти трогват,
макар че са обърнати наопаки.
Ръцете ти – весталки тъй невинни, ...

Мъчително тежко минават минутите.
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота минава, препуснал каруците...
Във мен безразличие тежко лежи.
Нехайно разгръщам отново архивите, ...